- Г-н Казаков, рекорден брой търсещи убежище - 100 хиляди души, са влезли само през юли в страни от Европейския съюз. Каква е ситуацията в България, има ли драстично повишаване в последните месеци?

- В Европа в последните месеци увеличението е два пъти, което беше обявено в сряда от говорител на Европейската комисия. В България увеличението за година е 2,2 пъти. Не се различаваме от общата ситуация в Европа. Само за юли имаме 1869 приети. През януари бяха 1070 човека. Графиката расте нагоре стремглаво. През 2014 г. най-големият пик е бил 1378 човека. Тенденцията е броят да расте. Към края на юли имаме 9217 молби за закрила. От тях 42% са получили закрила.

- От началото на годината?
- Да. Статут на бежанец - 3222 души, хуманитарен статут - 538.

- Колко от поискалите убежище не са получили никакъв статут?
- Отказ имат към 600 човека от началото на годината.

- Какъв е резервът на агенцията за настаняване?
- Капацитетът за настаняване е 5130 човека. В момента имаме настанени 3394 или 66% от капацитета. Можем да настаним още 23% до 90%. Никога не можем напълним 100%, тъй като ги настаняваме в зависимост дали са ергени, дали са семейни, непридружени лица, уязвими групи или националности. Имаме възможност да разширим капацитета с още 1000 легла, за които имаме оборудване. Отделно подписахме споразумение с ЕК в края на май и сме заложили един модул за 400 човека (фургони - б.а.), напълно оборудван. Средствата за него са преведени на държавата по сметката на агенцията в началото на юни - 32 млн. евро, което е 80% от цялата сума. Готвим процедури за изпълнението на тези дейности. Всичко в споразумението е съгласувано с ЕК. На първо място назначаваме 100 човека за срок от година - интервюисти, регистратори и настанители. Ще имаме две подвижни групи, които ще могат да пътуват по центровете. Ще закупим определена техника за регистрация и за снемане на отпечатъци. На следващо място ще е купуване на лекарства и осигуряване на пари за преводачи. Тези пари са за спешни мерки за една година.

- В държавите, в които основно отиват бежанците, влезли първо в България, като Германия и Австрия, има гласове, че те трябва да се върнат в държавата по първа регистрация. Има ли започнали процедури и очакваме ли реално върнати у нас бежанци?
- По регламента „Дъблин 3" има започнати процедури. Към 20 август имаме 6289 запитвания. На първо място, с 3222 запитвания е Германия. 1262 са от Австрия, 224 от Швеция, 273 от Унгария, 257 от Франция. Обаче ние даваме съгласия за 20-25 трансфера седмично. А реално се осъществяват един-два. Причината е в процедурата. След като в Германия видят, че са му взети отпечатъци, се взема решение за трансфер. Това решение може да се обжалва на няколко инстанции. Също така то е със срок от 6 месеца. Ако до 6 месеца чужденецът не бъде върнат в първата страна, в която е положил отпечатъци по регистрация, той остава в държавата, в която е преминал. Тука има и два нюанса - ако лежи в затвора в тази държава, срокът се удължава на 12 месеца, ако се издирва и не могат да намерят местонахождението му, този срок може да бъде удължен до 18 месеца. Затова ви казвам, че няма опасност да ни бъдат върнати всичките 6289 бежанци. От началото на годината са ни върнати 174 човека. За миналата година на базата на 6195 запитвания са върнати 183 души. Просто има законодателство, обжалват се решенията за трансфер и няма такава опасност.

- По страни на произход пак ли бежанците от Сирия и Афганистан са най-много?
- Да, разбира се. От Сирия, Афганистан, Ирак и Пакистан има 200 човека.

- При интервютата, които се правят от агенцията, трябва да се установи дали търсещият убежище е свързан с екстремистки движения. Има ли върнати такива?
- Реално погледнато това са функции на други служби. Но нашите хора са добре подготвени, те са бивши служители на ДАНС, НСС, Министерството на отбраната, те имат добра информация за мястото, от което тези хора идват. Примерно, ако интервюираният каже, че е от град Алепу, питат какво сте завършили, къде сте учили, какво е характерното за града. Дори има въпрос, какво е характерно за вашата улица. И по този начин се установява истинността на бежанската история. Имаме случаи, когато не са сирийци, а се представят за такива. В това отношение сме в ползва на службите, и то сериозна. Самите служби проверят на няколко нива чужденците. На самата граница или на КПП-то те се проверяват от Гранична полиция, на второ място - в Разпределителния център в Елхово към дирекция „Миграция", после идват при нас, където пак работят съответните служби. На четири нива по веригата те биват проверявани.

- България искаше част от бежанците ни да бъдат разпределени в страни от ЕС, а се оказа, че трябва да приемем и влезли от други страни, като Италия и Гърция...
- По така наречените квоти за релокация и презаселване за България са определени 450 души за прелокация и 50 за презаселване, все още нямаме такива, но се готвим. България споделя солидарност с другите държави от ЕС, макар че и ние изпитваме нужда, тъй като основната граница между Азия и Европа е българо-турската и тук е основният миграционен натиск. Към края на май на 50% от бежанците минават през КПП, 50% през зелена граница. Това съоръжение (оградата - б.а.) си постигна донякъде целта да пренасочва основния поток към КПП-тата, където можем да осъществяваме контрол. Това е положителното.

- Сега се говори за нов път, който заобикаля България - през Македония, Сърбия, Хърватска към Западна Европа...
- Сръбският външен министър, каза, че след като Унгария строи ограда на границата, неминуемо бежанците ще се насочат през България и Хърватска. Премиерът Вучич каза, че ще приемат бежанците и ще построят лагери. Имаше едно противоречие. Ние нямаме индикации на този етап, че потокът се насочва към България през Македония. Нашите усилия са насочени в две основни направления - за разширяване капацитета за настаняване и, на второ място, направихме реорганизация в центровете в София - „Враждебна", „Военна рампа" и „Овча купел". Процедурите за предоставяне на закрила и интервютата вече не се водят само в "Овча купел". Регистрацията става в трите центъра. Ако ви прави впечатление, няма го вече това движение на чужденци из столицата. Ускорихме процедурата. Нямаме закъснели решения, в рамките на 3-6 месеца са, както е по закон. Сега гледаме решения от май.

- Какво става с интеграционните курсове, ще тръгнат ли децата на бежанците на училище тази година?
- В момента записваме деца за училище. 6 деца са записани.

- Шест? За цялата страна?
- Само шест, при условие че във всичките ни центрове до 18 години имаме 1200 души. Правителството прие Национална стратегия за миграция, убежище и интеграция. В момента се изготвя под ръководството на МВР и национален план за изпълнение на тази стратегия. Общините, където ще бъдат настанени бежанците, също ще имат голяма роля в тази интеграция, както и социалното, просветното и здравното министерство. Агенцията ще отговаря за първоначалното обучение по български език на търсещите закрила, докато тече процедурата и курсовете по социална адаптация. Те по-скоро ще бъдат вид медиация, запознаване с България, със службите, с условията на живот, как могат да се реализират, да легализират дипломите си, и т.н., ако решат да останат у нас. В стратегията интеграцията е с пожелателен характер - зависи от желанието на мигрантите.

- Кога ще започне заселването по общините?
- Планът все още не е готов. Но що се касае до агенцията, ние сме осигурени с пари за много дейности. Сега медицинските ни кабинети в Харманли са по-добри от болницата в града, с кардиографи, дефибрилатори и друга много модерна техника. Получихме и още средства от ЕК за София.

- Знам, че нямате статистика, но може да имате наблюдения за това колко от влезлите у нас остават в България?
- Не мога да ви отговоря. От срещи, които съм имал със сирийската диаспора и с неправителствените организации, с които работим, знам, че голяма част от сирийците, които имат роднини тук, остават. Преди 10 ноември в България са учили и завършили много чужденци от Сирия и Ливан и е нормално тези, които идват, на първо време да им се окаже помощ от техни близки. За афганистанците това не се отнася, тъй като те основно използват България за транзитна зона./KPOCC


Никола Казаков е роден на 6 януари 1953 г. във Варна. Завършва ВНВУ „Васил Левски" и Военна академия „Г. С. Раковски" през 1985 г. Специализирал е в Холандския колеж по отбраната с гражданска специалност "Организация на управлението".


От 1975 до 1998 г. служи в Българската армия. От 2002 до 2004 г. е директор на дирекция в Изпълнителна агенция „Социални дейности" на Министерството на отбраната и към структури на Столична община.
През 2010-2013 г. е председател на Държавната агенция за бежанците, върнат е на поста на 8 януари 2015 година.