Селският туризъм у нас бележи ръст през последните години. Това каза Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, в интервю за Фокус.

Господин Драганов, всички като че ли се фокусираме най-вече върху летните и зимните ни курорти съответно по морето и в планините. Как обаче се развива селският туризъм у нас?

Общо взето селският туризъм действително в последните години и тази година бележи нови ръстове и то е главно на база на акцента, който беше даден върху селския туризъм по оперативните програми, чрез които бяха дадени възможности на много малки населени места да развият своята дейност главно в частта етнографски сбирки, които бяха направени, различни фестивали. Над 80 фестивала имаме това лято в различни малки населени места. Също така има развитие на кулинарния туризъм, на младежкия туризъм, екстремния туризъм – всички видове туризъм, който може да бъде свързан със селото. Виждаме, че лека-полека така да се каже селото се събужда. Оказа се, че ние сме съхранили и сме изключително богати на точно тези неща, които се акцентират от една страна, и, от друга страна, че това е един ресурс за създаване на работни места, за подобряване на местните икономики в такива отдалечени райони както в Северозападна България или различни села, които са по граничните райони – там, където други икономики не могат да създават работни места. Така че селото е ресурс. За съжаление все още статистиката не отчита пътуванията на българите в България и специално тези, които пътуват в тези дестинации в селските райони, за да се види действително реално какъв е делът на подобряването на местните икономики и по какъв начин селският туризъм създава работни места, но, ако следите информацията и новините, ще видите колко интересни фестивали и събития се случват в тези малки населени места.

Да. Богато разнообразие от туристически услуги предлага селският туризъм, както и Вие казахте. Представлява ли той интерес за чуждите туристи, които традиционно се съсредоточават най-вече върху летните ни курорти и популярните ни зимни дестинации?

Румен Драганов: Определено има интерес към селския туризъм. Общо взето в чужбина той е изключително добре развит, става въпрос в страните от ЕС. Там той се развива в две направления. От една страна, те гледат към него като средство за развитие на местните икономики тогава, когато граждани от градовете отиват на село и закупуват продукция, която се произвежда на село. Става въпрос за различни хранителни продукти – зеленчуци, плодове, произведения от мляко, месо, вино. Но също така и произведения на занаятите, които са от дърво, метал, кожа. В много случаи те имат и от стъкло, тъй като правят колекции – малки менажерии от стъклени фигурки, които се произвеждат в някои от тези села. Това е главно характерно за Скандинавските страни. Второто направление – това е деца, които отиват в семейства на село, които желаят да работят с деца и се провеждат така наречените зелени училища на място, когато децата се запознават с начина на отглеждане на животни, начина на обработване на различните селскостопански култури, тъй като едно е да ги гледаш в учебника, друго е на живо. Всичко това е насочено отново към подобряване на местната икономика. Тоест това е политика на страните на ЕС и за радост тази политика вече е и в България, за да може да се създават работни места и да се подобряват местните икономики. У нас ние имаме две направления също, но малко по-различни. Едното е свързано с различните фестивали и посещаване на тези фестивали. Другото е специално чужденците и то главно французи, германци, скандинавци – те отиват в малки населени места от една страна, за да опитат кулинарията, храна на бавен огън главно, както и изключителните природни кътчета – знаете, че много екопътеки бяха създадени на различни места в България както в Родопите, така и в Централен Балкан, така и в западните покрайнини на страната. От друга страна ние имаме, специално пък от българите, така нареченото посещение при близки роднини и приятели, което също е средство за подобряването на местната икономика. Виждаме много оживени села с къщи за гости, с вежливи стопани, в много случаи с домакини, чиито деца са завършили образование в различни центрове, включително и в Европа, изключително комуникативни. Това прави българското село от една страна атракция, а от друга – много интересен обект, тъй като той е и обект на така наречения векторен туризъм, който се развива в електронните носители, тези GPS ориентирани системи, които всеки има в своя iPhone или андроид, или таблет. Практически пътуването на чуждестранните туристи е не само любопитно, но и много интересно на база на новите технологии, които се развиха в света.

До каква степен обаче ресурсите на българското село се използват ефективно и накъде още може да се развива селският туризъм?

Ако погледнем малки населени места в различни райони, примерно Баня, в Родопите или Брегово, което е край Видин, или района на Малко Търново, или около Трън, различни населени места, специално Бусинци с бусинската керамика – мога да дам още десетки примери, ние виждаме, че там действително има един ръст на туристите, което означава повече пари за местната икономика, повече доволни хора, които са в тези малки населени места, които приемат своите гости, както и повече създадени контакти, които се превръщат в трайни. Действително, ако говорим с някои от тези хора, виждаме, че има постоянна публика, включително и чужденци. Не само дипломати, които се намират на територията на България или чужденци, които се намират на територията на България, но такива, които пътуват от чужбина. Виждаме, че спортовете, които се практикуват, както и екстремните спортове – велотуризма, параглайдинга, алпинизма в някои места, където е възможно. Много популярни са и младежките програми, които са на различни места и то по обмен не само на младежки програми, които са свързани с фолклор, а и такива, които са свързани със съвременните изкуства, тъй като навлизат изключително много съвременните изкуства, особено по програмите, които са по граничните райони – общата българо-сръбска територия, българо-румънска или българо-турска, тъй като много от програмите на ЕС са свързани с трансгранично сътрудничество и то обмен на младежи. Това оживяване, което става в Българи, действително е плод на членството на България в ЕС и тези интензивни програми, които са много интересни и които помагат на хората действително да развиват един друг вид туризъм, който беше забравен в последните 20-25 години.

От следващата година Министерството на туризма ще отговаря за плажовете по Българското Черноморие. Как оценявате това решение и според Вас ще бъде ли решен проблемът със скъпите чадъри и шезлонги по плажовете?

Аз смятам, че е изключително правилно Министерството на туризма, което беше създадено миналата година, да започне да трупа своя ресурс. Част от туристическия ресурс, който представлява публична държавна собственост са действително и плажовете по Българското Черноморие и не само там. Навсякъде, където имаме реки и друг ресурс, свързан отново с публична държавна собственост, визирам главно различни плажове, които са по Дунава, от вътрешността на страната различни водоизточници, главно язовири – всичко това е ресурс на туризма и той трябва да се развива. Нещата няма да станат изведнъж. Не бих казал, че от догодина ние ще имаме територии с безплатни чадъри по морето, особено на големите туристически курорти, защото по някой път безплатните чадъри ще създават проблеми. Например ние и в момента имаме безплатни чадъри на голяма част от 5-звездните и 4-звездните хотели. Това, което се наблюдава, е, че сутрин рано, ако погледнете около басейна, има хвърлена една хавлиена кърпа на шезлонгите и по някой път е трудно човек да си намери място тогава, когато са безплатни. Така че платеното създава някаква регулация и специално там, където са хиляди хора, където е доста натоварено – визирам големите туристически комплекси, едва ли този механизъм на безплатно и след това неизползвано място би могъл да работи по този начин, по който в момента го имаме в България. Разбира се, имаме много различни практики в света и ще има места, където е възможно чадърите да бъдат безплатни, но да се плащат по друг начин. По принцип съвсем безплатни, такъв чак социализъм няма. Може да има консумация, както е в Гърция примерно. Така че Министерството на туризма има да работи по различните начини, по които могат да бъдат предлагани чадърите, но туризмът е икономика и тук е важно не само дали се плащат чадърите, а дали обществото получава от цената, която се взема за това плащане някакви облаги. Тъй като това, което в момента се случва – фалшиви бележки или събиране на пари, които въобще по никакъв начин, никаква част от тях не влиза под формата на данъци към общините или към държавата, обществото не печели или печели много малко. И то не толкова, че обществото не печели действително пари от този ресурс, който е в туризма, но това е, че той отива в други джобове и се използва против интересите на обществото. Тъй като ако погледнем неща, които се случват и по Черноморието, включително презастрояването, има ред неща, където парите, спечелени без платени данъци, работят против интереса на общините и против интереса на обществото. Да не говоря, че това могат да бъдат пари за снабдяване на различни терористични, бандитски, гангстерски или какви ли не други групи, които действат против интересите на обществото. Така че е важно да се знае докъде какво е разрешено. И най-важното – каква икономика създава туризмът и как туризмът е полезен за българската държава.