"Реформаторският блок съществува все още в голяма степен, защото може да черпи от енергията на властта"

"ГЕРБ трябва да поддържат имиджа на силните, големите, които определят правилата на играта, но и да изглеждат демократични"

"Напоследък теренът на ДПС се стесни, затова те станаха много повече сочени за виновни в много различни ситуации"

Г-жо Христова, очаквахте ли такъв бурен финал на пролетно-лятната сесия на парламента? За две седмици депутатите свършиха толкова, колкото през цялата сесия не успяха. Друг въпрос е как го свършиха.

- Това е по-точната оценка - друг въпрос е как го свършиха, за да отчетат дейност. До голяма степен очаквах такъв бурен финал, тъй като в момента политическото представителство у нас е с много висока степен на напрежение. В такава ситуация, когато имаш усещане, че предстои скорошно преструктуриране и че нещата не могат да продължат да бъдат толкова нестабилни, каквито са, се правят настъпателно-отстъпателни хаотични стъпки - проявяват се нестабилността и несигурността. Вниманието не е към експертизата и качественото свършване на работата, а към пресмятането, механичният анализ на възможните стъпки за стабилизиране на всяка политическа партия или политическо формирование. Това не прави политиците ефективни. Прави ги несигурни и следователно с висок риск за грешка.

Какво може да се каже за поведението на отделните политически субекти в тази ситуация? Реформаторският блок постигна "исторически компромис", но като че ли е най-големият потърпевш от него?

- Всеки от тези субекти има своята лична драма. От Реформаторския блок казаха, че е извършен "исторически компромис", който само те преживяха като такъв. Почти никой не разбра емоцията им. Може би малка група експерти, които са работили по въпроса, разбират последствията от техния компромис. Масовата публика въобще не можа да осъзнае нито драмата, нито борбата, на която се бяха отдали, защото не се разбра как точно предложенията им ще повлияят върху начина ни на живот и на общата липса на справедливост.

Защо Реформаторите останаха неразбрани?

- Когато говорим за Реформаторски блок, не говорим за хомогенен субект. Реформаторският блок има много сериозни вътрешни противоречия, свързани с това, че продължава нестабилността около различните по произход, история, структури, цели и интереси организации. Те, колкото и да се опитват да изглеждат хомогенно, не могат да бъдат възприемани като такива. Остават и въпросите за бъдещето на Реформаторския блок, колкото и стабилно да изглежда предвид на това, че вече е в управлението.

Реформаторите съществуват в този си вид все още, защото могат да черпят от енергията на властта. Но обикновено, когато излязат от управлението, такива нестабилни формирования имат краен срок на съществуване. Така че в момента Реформаторите имаха изключителния шанс да попаднат в управлението, което внушава растяща енергия, растящо влияние. Това обаче не решава вътрешните проблеми на блока. И струва ми се, че те много добре го разбират.

Ще съумее ли в крайна сметка Реформаторският блок да се превърне в единна дясна партия?

- За съжаление те се опитват да решават проблемите в рамките на "тук и сега спасяване на ситуацията", а не на по-далечното оцеляване в определен формат, който може и да не е задължително Реформаторски блок. Важно е да се отбележи, че вътре в това формирование продължават да се възприемат като едно, което е било разделено на две политически партии - СДС и ДСБ. Отстрани погледнато, това е старият Съюз на демократичните сили. В публичното съзнание останалите изглеждат като прилепени към тях. Те вътре също усещат, че нещата не са достатъчно балансирани и че енергията на старата партия СДС в момента е доста изчерпана откъм капацитет и в същото време все още СДС е оригиналът и балансьорът в Блока. Балансьор, защото до този момент заетите позиции от страна на СДС не са конфликтни, макар и това да не ги прави открояващи се на фона на другите, борещи се за видимост.

От своя страна ДСБ е по-крайна, по-агресивна и по-ярка десница и от тази си позиция се опитва да черпи доста позитиви, но поради споменатите проблеми проявява забележима непоследователност.

"България на гражданите" е най-експонирана в медиите покрай лидера си, но очевидно е доста по-слаба като организация и идеология. Разбирам опита евентуален бъдещ единен субект да прави асоциация със старото СДС, но тази аналогия е много далечна, да не кажа непостижима, защото ги няма "звездите", които имаха обща нова история и защото живеем в друго време. Реален риск е, когато нещо е нехомогенно и не носи кауза и смисъл за членовете си, да има сериозни проблеми на съществуване, когато попадне в опозиция.

А ГЕРБ и Бойко Борисов, който иззе инициативата за реформи от Реформаторите и влезе в ролята на помирител, обединител?

- ГЕРБ и Бойко Борисов са в много по-стабилна ситуация предвид обстоятелството, че другите около тях са нестабилни. Те имат проблем с това, че им трябва гарантиращо мнозинство. Те трябва да поддържат имиджа на силните, на големите, които определят правилата на играта. И в същото време да изглеждат демократични, както и да дават послания към другите техни партньори. За мен в центъра на вниманието са СДС и ДСБ - в контекста на Реформаторския блок, и отношението на ГЕРБ към тях.

ДПС стана ли неофициално официален партньор на ГЕРБ в управлението?

- Ако се ръководим от едно несправедливо изречение, че политиката е изкуство на възможностите (а политиката би трябвало да бъде изкуство на справедливостта), нашият парламент има необходимост от гарантиране на мнозинство за политическа стабилност. Така че и ДПС има своята роля в това отношение. Те са доказали, че могат да играят и доста по-професионално, и доста експертно, и че имат стратегическо и тактическо мислене. Въпросът е дали и колко те самите са в състояние да излъчат послание за широк либерализъм, а не за тясноетнически интереси. За съжаление през последните години те вървят в тази посока. Напоследък теренът им се стесни, поради което те много по-често са сочени за виновни в различни ситуации. Мисля, че те има какво да променят в стратегията и в тактиката си в контекста нетолкова на властта, на крайния резултат, на процентите, които биха получили, а от гледна точка на европеизма и от гледна точка на необходимостта идеологията на партията им да не се отнася само за техния електорат.

За разлика от активното ДПС, "Атака" като че ли се самоизолира от политическия процес и сякаш не участва в него?

- Истината е, че "Атака" мина на източния фронт, много се затвори, но това не значи, че няма своите твърди избиратели. Затова вероятността да бъдат в някакъв ограничен формат в парламента съществува в бъдеще. "Атака" не губи, когато има избори, именно защото има под водата скрита подкрепа, която преди това изследванията не могат да хванат, защото отговорът за тях е социално нежелателен. "Атака" вече се идентифицира с източната политика, с Русия, което доста ограничи избирателите им. Истинските националисти не са ориентирани нито в посока Изток, нито в посока Запад.

Това не налива ли вода в мелницата на Патриотичния фронт?

- Да, това налива вода в мелницата на Патриотичния фронт и той има някакъв шанс за в бъдеще. Разбира се, това зависи и от самия него, а и от всички партии, които носят националистичното послание, например Българската СИРИЗА. Засега Велизар Енчев изглежда сам. Но ако той успее да покаже и други лица, може да започне да изглежда като политическа партия. За момента патриотичните формации като че ли не са в най-добрата си форма.

А каква е кондицията на опозицията БСП?

- БСП е в криза откъм лица. БСП е в криза откъм ярки политики. Дали това е проблем на пиар, дали е проблем на лица? Те трябва да анализират. Но БСП изглежда като партия в криза и още не е излязла от нея.

Как ще коментирате "информацията", която излезе, че посещението на Радан Кънев в САЩ е защото "го готвели" за премиер? Кому е изгодна тя? И не се ли подхрани от острото му писмо от Америка във Фейсбук?

- Като кажат, че наш политик пише от Америка, пада голям смях. В САЩ има много централи и много агенции. Двете големи партии имат своите експерти, различни лобита. Има държавна администрация, която от определени неща се интересува, от други - не. Да, може би в Щатите някой има някакво мнение за даден наш политик. Но в никакъв случай - това и историята го е доказала - не е единственият фактор, който определя случващото се в България. Даже обратното. Не смятам, че трябва да се хиперболизира ходенето в САЩ. Човекът може да е бил просто на някакво обучение, може да е отишъл и на някакъв разговор, консултация с представителите на някоя партия, но в никакъв случай не значи, че зад това стои САЩ. Не трябва да се концентрираме върху слухове за авторитети, които придават авторитет и сила на някой местен политик. Това може да бъде просто пиар.

Превърна ли се суеверието във вид държавна политика, особено в контекста на последните събития с бликналата жива вода в базиликата в Плиска и поливането на премиера, замислените флакончета от нея като подарък заедно с вестник?

- Това отново е по-скоро пиар. Ние живеем в свят, в който пиарът определя политиката, а не обратното. Въпросът е, че пиарът не е много добър, както всичко в България, понеже експертизата ни е в криза също. В добрия пиар не се усеща фалшивостта. Театърът е естествен, а тук театърът не е добър. Нямаме големи артисти, нямаме добри режисьори (в политиката имам предвид). На фона на тази по-тънка игра е неудовлетвореността от живота, който живеем. И затова срещата между двете прави българина нещастен, неудовлетворен. Държавата не се управлява от врачки и внушения. Управлява се от хора, които искат да подобрят живота на българина и действат, за да го постигнат. Последните събития, свързани с орязването на референдума, показаха, че политиците ни са далеч от мисълта за доброто на гражданите.

Доц. Антоанета Христова е родена през 1963 година. Завършила е психология в СУ "Св. Климент Охридски" и е специализирала политическа психология в САЩ. Директор е на Института за изследване на населението и човека към БАН. Преподава политически маркетинг в няколко български университета. Тя е главен редактор на сп. ”Психологични изследвания”. Женена е, и има едно дете./banker.bg