“Газпром” не разглежда вариант за реанимиране на “Южен поток” през България
Михаил Крутихин е един от най-авторитетните и уважавани енергийни експерти в Русия. Партньор е в аналитичната агенция “Русенерджи”, в енергийния бизнес е вече повече от 20 години. Чест лектор е в университети в Европа и Азия. България е една от любимите му дестинации, където обича да почива.

- Кризата в отношенията между Русия и ЕС повлия и на отношенията в газовата сфера. Доколко Русия би могла да издържи без европейски газов пазар и без европейско финансиране и доколко Европа може да издържи без руски газ?

- Смятам, че Европа може да издържи, но не цяла Европа. Видяхме резултатите от миналогодишния тест, направен от Европейската комисия. ЕК проучваше как Европа ще реагира на действията на “Газпром”, ако “Газпром” престане да доставя газ през Украйна – това беше първи вариант, и вторият вариант – ако “Газпром” изобщо спре да доставя газ. Тестът показа, че Западна Европа ще пострада много малко и много лесно ще възстанови енергийния си баланс.

Най-много ще пострадат балканските страни, включително България, тъй като алтернативните източници тук не са достатъчни, необходим е руски газ. Затова е нужно да се строят интерконектори между страните от ЕС и да се осигуряват доставки от алтернативни източници. Но много се тревожа, че координацията и солидарността между страните от ЕС не са достатъчни. Според мен европейците още много трябва да работят над тези механизми и доколкото виждам, това в ЕК го разбират.

-Възможни ли са такива извънредни ситуации през зимата, имайки предвид предупреждението на шефа на “Газпром” Алексей Милер, че през зимата са възможни проблеми с доставките на руски газ за Европа, защото сега Украйна недостатъчно пълни хранилищата, за да подсигури транзита?

-Това е сериозен проблем. Ако зимата бъде студена, то газът, който Украйна е нагнетила в подземните хранилища, може да не стигне за удовлетворяване на пиковото търсене. Но възниква въпросът кой ще плаща за този газ. Украйна изпраща в подземните хранилища свой газ. А Европа не иска да плаща предварително. “Газпром” също не се кани да плаща за този газ. По тази тема сега се водят преговори, макар и не много успешни. От руска страна в тях участва представител на министерството на енергетиката, от украинска страна също участва представител на правителството. Още сега трябва да се направи нещо, защото газът по време на пиковия сезон просто може да не стигне.

-Трябва ли отсега България да предприема мерки в случай на проблем през зимата?

-Мерките не биха попречили. Доколкото в преговорите с Украйна става въпрос за политика, то да се прогнозира нещо, едва ли е възможно.

-Решението на украинския газов проблем част ли е от решението на общия проблем с Украйна?

-Вероятно може да се смята така, защото в преговорите на “Газпром” с “Нафтогаз-Украйна” за доставките на газ, за цените, за условията на договора има много политика. Ако това бяха преговори между две търговски компании, те отдавна щяха да успеят да се договорят или, ако не се договорят, да решат въпроса в арбитражен съд. Но когато се намесят политиците и когато всички преговори се водят на ниво министерства, а не компании, то възникват опасения, че политическите съображения ще попречат да се стигне до взаимноизгодно решение.

- “Турски поток” буксува и това можеше да се прогнозира. Русия ли подцени Турция и твърде много и? се довери, или поначало “Турски поток” беше блъф от страна на Русия, предназначен за Европа?

-Да започнем от “Южен поток”, който от самото начало за Русия беше политическа авантюра. Защото да се харчат такива колосални пари – общата стойност на “Южен поток” можеше да стигне до 70 млрд. долара, и да се прави това само, за да се заобиколи Украйна и да бъде оставена без транзит на руски газ – това беше необмислено, нерационално политическо решение. Когато през декември м. г. изведнъж, неочаквано за всички – за “Газпром”, за Европейската комисия - руският президент реши да промени маршрута и да пусне газа към Турция - това беше продължение на политическата авантюра. Нека така да го наречем, защото турците напълно не бяха готови за това. Те сега не разбират с какви условия “Газпром” води преговори, не разбират при какви условия ще действа транзитът през Турция. Турция не иска да е просто транзитна страна, само и само да помага на съседна Гърция. Те искаха да приемат руския газ и на своя територия да направят разпределителен хъб за Европа, но както изглежда, Русия не иска това, не е готова. Преговорите се водят съвършено безпредметно. Самият президент Путин неотдавна каза, че транзитът през Украйна ще продължи след 2019 г., а това означава, че “Турски поток” ще се окаже напълно ненужен.

Виждаме, че тръбите стоят във Варна и Бургас, на пристанището в Бургас стои кораб, който полага тръби “Касторо сей”, на рейд стои и мощен кран за полагане на тръби “Сайпем 7000”, но “Газпром” вече се отказа от договора с тях и тези два кораба няма да строят “Турски поток”. В същото време “Газпром” не излиза пред Турция с конкретно предложение какво точно има предвид. Затова се създава впечатлението, че сега не съществува никакъв “Турски поток” и едва ли някога ще се появи.

- България загуби или спечели от спирането на “Южен поток”?

-Повече загуби, защото, ако “Южен поток” минаваше през територията на България, това щеше да повиши ролята и? като транзитна страна, щеше да даде допълнителна възможност за алтернативен източник на доставка на газ, щеше да даде не много, но все пак някакви работни места.

По принцип това е нелош проект, като в бъдеще в България можеше да бъде създаден нещо като разпределителен хъб. Това щеше да е изгодно за страната, но за Русия, за съжаление, това щяха да са чисти загуби.

-Има някакво противоречие. По тази логика излиза, че Русия никога не е имала намерение да завърши този проект?

-Смятам, че руското ръководство имаше илюзии – ще се договорим с всички страни по трасето на “Южен поток”, а после Европейската комисия ще бъде принудена да приеме това за даденос" “Газпром” така и никога не се обърна към ЕК с молба да разгледа въпроса с проекта “Южен поток” като цял газопровод, нямаше никаква заявка. Това, от една страна, се дължеше на самоувереността на руското ръководство, на “Газпром”, че всичко ще бъде прието, че ще бъде приета ролята на “Газпром” на монополист, но тази увереност и агресивно поведение не постигнаха успех.

-Възможно ли е “Южен поток” да бъде реанимиран, каквато идея има – две от тръбите да бъдат построени към България и две към Турция?

-Доколкото знам, в “Газпром” този вариант в момента не се проучва и не се разглежда. Президентът на Русия през декември даде указания на “Газпром” да не настоява да бъде оператор и строител на цялата газова инфраструктура на територията на ЕС. Може би това беше шантаж или просто заплаха, но докато стратегията се определя от президента, това означава, че руският газ отива до границата на ЕС, а там европейските потребители трябва да построят инфраструктура и да го взимат от тази граница самостоятелно. Доколкото знам, нито една европейска газова компания не е съгласна да строи допълнителна инфраструктура към такива бъдещи хъбове, било то в Гърция, България, Турция и т.н. Изглежда, че тази стратегия засега има само фантастически черти, а не е реален проект.

-Виждате ли възможности за нови транзитни газови маршрути през България?

-Има някои европейски планове за строителството на така наречения коридор Север-Юг, т.е. съединяване на газопроводите от Балтийско море до Средиземно и Черно море. Трябва да се види, но за съжаление, ЕК няма пари за всички тези проекти. Разглеждаха се около 75 проекта. Решиха да се спрат на 7 проекта, от които само 5 имат отношение към газовата сфера. Това са неголеми интерконектори. Тоест преждевременно е да се разчита, че ще бъде създадена някаква голяма система. Но смятам, че България може да разчита на нещо. Например, сега се строи газопроводът ТАНАП през Турция, който ще се свърже с газопровода ТАП. Той също има добра перспектива. Ако бъде построен интерконектор от Комотини до България, то тя ще може да изпълни подписания с Баку договор за 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан. Това ще бъде допълнителен източник. Ако се договорите с Гърция за разширяване на доставките на втечнен природен газ, то това също може да бъде допълнителен източник за България./24chasa.bg