Димчо Ботев е на 38 години. Завършил е полицейското училище в Пазарджик. От осем години е служител на жандармерията в системата на МВР. Въпреки полицейската си длъжност и той, и неговите най-близки хора – майка му, баща му и сестра му, от няколко години са подложени на непрекъснат физически и морален тормоз. Според него причината е в техен имот в радомирското село Владимир, където крупен арендатор е бизнесменът Георги Милев.
Историята на семейство Ботеви е показателна за състоянието на българската съдебна система, която в техния случай превръща жертвите в престъпници.

- Димчо, как стана така, че и ти, и майка ти сте били пребити близо до къщата ви в село Владимир, Радомирско, но вместо извършителите да бъдат наказани, срещу теб и баща ти са образувани дела и от жертви сте превърнати едва ли не в престъпници?
- Всичко започна през 2008 г., на 11 май. Четири непознати за мен лица ме нападнаха и ми нанесоха средна телесна повреда. Повредиха ми коленните връзки. Комшийката е видяла, че ме бият и отива да вика майка ми и баща ми. Те дойдоха да ме спасяват, пребиха ги и тях... Счупиха пръста на дясната ръка на майка ми. Дойде полиция и

се започна такава драма

която е неописуема, и когато кажа на хората, те не могат да повярват, че такова нещо може да се случи в България.

- Какви претенции имат нападателите или тези, които стоят зад тях, към твоя баща – той цял живот се е трудил, и то тежък физически труд, както разбрах от самия него, не е имал конфликти с никого, и сега, вече на една почтена възраст, изведнъж става мишена на такава агресия?
- Искат да ни вземат земята – поне това е моето обяснение. Няма друга причина. Аз тези хора не ги познавам, не съм ги виждал... И да скочат да ме пребият – биха ме точно един час по часовник..., нямам друго обяснение, защото ние имаме 54 дка земя във Владимир и явно искат да ни я вземат, меко казано.

- Да я присвоят може би?
- Да – не мога да го нарека другояче освен присвояване. В стопанския двор имаме 8 дка земя, която е в регулация, има голяма сграда и явно този имот е апетитен за тях. Но

те си го присвоиха

Ползват си го. Водихме дело за него, но...

- Доколкото разбрах от думите на баща ти това са местните арендатори?
- Големият собственик, баровецът е Георги Милев. Той беше спонсор на предизборната кампания при първия президентски мандат на Георги Първанов.

Земята за обработка в селото е малко и повечето са я взели под аренда Милев и неговите хора. Той е арендатор и в Долна Диканя, Пернишко. Може и някъде другаде, но нещо, което не знам със сигурност, не мога да го твърдя.

- Има ли някакво отношение Георги Милев към плантацията с наркотици, открита край вашето село?
- През 2009 г. идваха ваши колеги от пернишката телевизия „Кракра” , за да снимат

намереното голямо количество канабис

в царевицата в землището край Владимир. Но всичко приключи без последствия – и в полицията, и в прокуратурата.

- Има ли някакви индикации кой може да е засадил канабиса?
- През 2009 г. беше забранено да се ходи в землището на Владимир. Единствените хора, които ходеха по полето, бяха от антуража на Георги Милев. Никой друг нямаше право да влиза там. Абсолютна забрана! Обикаляха денонощно с джипове...

- ... като в ранните „мутренски” времена...
- ... колкото ранни, толкова настоящи и бъдещи явно. Денонощно се стреляше в нашия Радомирски регион. Страшна работа!

- Видях, че родителите ти са доста измъчени. Баща ти се опитва да се държи, но на 16 септември съществува реална опасност да го вкарат в затвора. А той е вече на 74 години. Вие сте битите, малтретираните, заплашваните... а наказват вас! Звучи като лош сън. И това абсурдно дело срещу баща ти определено няма да подобри имиджа на българската правосъдна система.
- Това е второ дело срещу баща ми за закана за убийство.

- На кого се е заканвал?
- На тези, които го пребиха. И аз бях там, и сестра ми беше, но

нашите показания никой не ги взе под внимание

- Тоест – не е имало такава закана?
- Не е имало, естествено. В делото на баща ми си го пише. Бил е на четири метра от човека, замахнал е с някаква тояга метър и осемдесет, но не го е ударил, и за това го осъдиха. Решиха и си го осъдиха! На четири месеца условно с три години изпитателен срок.

Сега пак му направиха абсолютно същия номер. Намериха се свидетели – за тези хора, разбира се, е много лесно да си намерят свидетели, повдигнаха му пак обвинение „закана”...

- ... и понеже е нарушил изпитателния срок, го грози вече ефективна присъда?
- Точно така. И един човек на 74 години ще влезе в затвора.

- Убеден ли си в това?
- Защо не? Нали искат да ни съсипят – финансово, физически, морално... И вече са ни съсипали.

Просто държавата им позволява да правят това!

Майка ми е на 65 години. Едни обикновени хора, които цял живот са работили и една прашинка не са взели от никого. И сега баща ми се оказа най-големият престъпник в България! Не вярвате, но това е истината.

- Спомена, че ти създават и служебни проблеми...
- Работя вече осем години в системата на МВР – в жандармерията, и мога най-отговорно да кажа, че аз съм най-проверяваният полицай в България. Съмнявам се някой да е проверяван повече от мен.

През седмица постъпва сигнал явно от приятели на Георги Милев. Емил Велинов се казва лицето, което пуска непрекъснато сигналите.

- Какъв е този човек и откъде е толкова добре запознат със служебните ти дела?
- Разбрах, че е от село Студена, че е бивш военен... Не го познавах, но когато започна да пише тези неща срещу мен, стана така, че се видяхме.

До всички чужди посланици у нас беше писал, че аз съм „гнилата ябълка” в системата на МВР.

Бил съм сутеньор, започнаха проверки... Проверки колкото искате. Сега пак е писал някаква жалба за 12 май, но тогава аз съм бил дневна смяна, няма значение къде, а той пише, че съм го срещнал в някакво кафе и съм го „изненадал изотзад”, каквото и да означава това. Не знам какво означава.

Съобщения ми се пращат през нощта – „къде си, бе, сутеньор”, звъни ми се по телефона в три часа през нощта, когато вдигна - мълчание. Ясно ми е кой звъни и каква е работата, нищо, че е скрит номер.

София- Радомир,
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА