Чудотворната вода на Плиска вече е до колене
България 28.07.2015 07:25
Свещеното аязмо до Голямата базилика в Плиска е исторически и археологически факт, но искрено се надявам то наистина да стане легендарно. Това заяви за "Стандарт" проф. д-р Павел Георгиев, който води разкопките в района на най-голямата средновековна църква в Европа.
От три седмици вече работата на екипа на проф. Пламен Георгиев е в центъра на вниманието на медиите. Археологът потвърди, че разкопките на кладенеца са навлезли в решителната си фаза, след като в петък там отново, след почти два века, избликна чудотворна вода. Тя е на дълбочина 6,30 м спрямо първоначалното равнище на базиликата.
Сега там има вече половин метър вода, която непрекъснато се изпомпва, за да се търси дъното.
Никой не знае колко дълбок е бил първоначалният кладенец, а именно на дъното му не изключено да има интересни артефакти. Работата е изключително трудна, сподели още проф. Георгиев. Каменната зидария, която е укрепвала кладенеца, е силно ерозирала и опасността от срутване е огромна. "Затова непрекъснато укрепяваме изкопа с бетонни пояси. Досега сме изградили три такива, но явно ще се наложи да отливаме и още. Работата се затруднява и от самия характер на съоръжението, в което не могат да работят повече от 5 души. Аязмото представлява кръгъл кладенец с диаметър 3,90 м. В него е имало квадратна шахта с размери 1,6 м, като разликата в пространството е била запълнена със служещ за дренаж каменен материал, което още повече усложнява разчистването.
Проф. Георгиев твърди, че аязмото е открито през през IХ век. А вярата в чудотворната му вода се свързва с факта, че по същото време тук е бил екзекутиран първият български мъченик Боян-Енравота - първороден син на хан Омуртаг, лишен от трона и загинал за вярата през 831 г. Неговият мартириум (символичен гроб) е изграден на около 15 м от кладенеца. Култът към Боян-Енравота се налага още с началото на разпространението на християнската религия по време на Първата българската държава в навечерието на официалното покръстване през 864 г. Тогава и аязмото е изградено в завършения си вид, като над него е имало и куполообразен покрив. Когато княз Борис започва да строи Голямата базилика, мартириумът и аязмото са инкорпорирани в нейният южен кораб. Това е било масова практика в онази епоха в цяла Европа - да издигат новите катедрали до гробове на светци и води, смятани за лековити, обяснява още ученият.
За значението на аязмото като култов център говори и фактът, че през ХIХ то е било затрупано от турските власти, защото там са събирали твърде много християни. Това е почти безпрецедентен случай, доколкото мюсюлманите също почитат подобни извори и смятат водата им за чудотворна./БЛИЦ
От три седмици вече работата на екипа на проф. Пламен Георгиев е в центъра на вниманието на медиите. Археологът потвърди, че разкопките на кладенеца са навлезли в решителната си фаза, след като в петък там отново, след почти два века, избликна чудотворна вода. Тя е на дълбочина 6,30 м спрямо първоначалното равнище на базиликата.
Сега там има вече половин метър вода, която непрекъснато се изпомпва, за да се търси дъното.
Никой не знае колко дълбок е бил първоначалният кладенец, а именно на дъното му не изключено да има интересни артефакти. Работата е изключително трудна, сподели още проф. Георгиев. Каменната зидария, която е укрепвала кладенеца, е силно ерозирала и опасността от срутване е огромна. "Затова непрекъснато укрепяваме изкопа с бетонни пояси. Досега сме изградили три такива, но явно ще се наложи да отливаме и още. Работата се затруднява и от самия характер на съоръжението, в което не могат да работят повече от 5 души. Аязмото представлява кръгъл кладенец с диаметър 3,90 м. В него е имало квадратна шахта с размери 1,6 м, като разликата в пространството е била запълнена със служещ за дренаж каменен материал, което още повече усложнява разчистването.
Проф. Георгиев твърди, че аязмото е открито през през IХ век. А вярата в чудотворната му вода се свързва с факта, че по същото време тук е бил екзекутиран първият български мъченик Боян-Енравота - първороден син на хан Омуртаг, лишен от трона и загинал за вярата през 831 г. Неговият мартириум (символичен гроб) е изграден на около 15 м от кладенеца. Култът към Боян-Енравота се налага още с началото на разпространението на християнската религия по време на Първата българската държава в навечерието на официалното покръстване през 864 г. Тогава и аязмото е изградено в завършения си вид, като над него е имало и куполообразен покрив. Когато княз Борис започва да строи Голямата базилика, мартириумът и аязмото са инкорпорирани в нейният южен кораб. Това е било масова практика в онази епоха в цяла Европа - да издигат новите катедрали до гробове на светци и води, смятани за лековити, обяснява още ученият.
За значението на аязмото като култов център говори и фактът, че през ХIХ то е било затрупано от турските власти, защото там са събирали твърде много християни. Това е почти безпрецедентен случай, доколкото мюсюлманите също почитат подобни извори и смятат водата им за чудотворна./БЛИЦ
CHF | 1 | 2.01134 |
GBP | 1 | 2.2729 |
RON | 10 | 3.93045 |
TRY | 100 | 5.62332 |
USD | 1 | 1.83233 |
Последни новини
- 21:33 Хороскоп за сряда, 24 април 2024 г.
- 19:37 Аржентинският президент празнува постигането на "нулев дефицит" - ключова негова цел
- 19:29 Русия започна изтеглянето на мироопазващите сили от Нагорни Карабах
- 19:21 Почетоха гаснещия Ериксон и в клуба, за който извърши най-голямото си чудо (ВИДЕО)
- 19:11 Виктория още имала чувства към Алек
- 19:02 И среброто се готви за ценови рекорди
- 18:53 Доц. Кунчев ще предложи до края на седмицата да се обяви епидемия от коклюш
- 18:53 Бивш инженер на НАСА твърди, че е изобретил двигател, който не изисква гориво