Ю Уей, мой приятел, колега и почти съсед в Шанхай, неотдавна по възможно най-болезнения начин научи важно икономическо правило, известно на повечето ученици по света: високите и бързи борсови печалби крият също толкова високи рискове от стремглаво движение надолу, случват се неочаквано и бързо, връхлитат и опустошават банкови сметки.
През последната година търговията с акции на борсата в Шанхай се беше превърнала за Ю Уей в нещо, което отстрани изглеждаше не толкова като хоби, колкото като пристрастяване, добре маскирало се във вид на източник за допълнителни доходи, използвани предимно за удоволствие. Разочарованията се случваха рядко и то предимно бяха породени от факта, че придобитите акции не са удвоили печалбите, а почти са ги удвоили, или, че това се е случило не след две седмици, каквито са били очакванията, а след три.

Така напоследък животът за Ю Уей, както и за много други китайци, си течеше по-скоро безгрижно до момента, в който и Китай, и света бяха разтърсени от информацията за случилото се на китайските борси.

“Фондовите борси в Китай се сринаха!”

“В Китай забраниха на акционери да продават дяловете си!”

“Рекорден срив на китайските борси!”

Такива бяха повечето заглавия в световната преса, в българската - също. Станалото се описваше с думи като: “паника”, “спасяване”, “рекорди”, “дъно” и т.н. Естествено, читатели, слушатели и зрители в България и по света, проектираха собствените си страхове и опит, натрупани през последните 20-ина години върху информацията, която получаваха от медиите, и реалността в представите им ставаше все по-неточна. Така, в социалните мрежи отново се заговори за криза, този път идваща от Китай.

За какво всъщност става дума?

Като юрист ви предлагам да разгледаме и да подредим фактите.

В Китай има три вида участници в борсовите операции: индивидуални, това са не особено състоятелни хора - те са мнозинство; втората група са лица, притежаващи по-солидно лично богатство и третата са институционални борсови участници - държавни или частни организации.

Когато се обсъжда каквото и да било, свързано с Китай, винаги трябва да се помни, че става дума за държава, която е особена във всеки един смисъл на думата. Китай е държава, която има конкретна национална специфика и се развива по собствени правила.

По отношение на стоковите борси, китайската специфика изглежда фактологически по следния начин:

- Около 80 % от китайските инвеститори са обикновени граждани, тоест частни лица, които нямат адекватната финансова подготовка и опит;

- Въпросните инвеститори, тоест обикновените китайски граждани, всъщност, са едва 14 % от населението на Китай;

- Голяма част от тези инвеститори - около 67 % - са хора, които нямат дори гимназиално образование;

- Въпреки това обаче, по-голямата част от тези “борсови играчи” инвестират в акции не повече от 15 % от спестяванията си.

Когато говорим за инвеститорите на китайските борси, не трябва да се пропуска още един факт - това са хора, натрупали лични спестявания през последните десетина години. С други думи, китайците сравнително отскоро заделят средства за закупуване на акции, след като са успели да покрият основните си финансови нужди.

Покрай участието на обикновените граждани в китайските борси, се появиха специални, и донякъде забавни термини. Една част инвеститори е представена от групата на “Zhongguo dama”, буквално: “китайските големи майки” - така наричат възрастните жени, търгуващи с акции. Това са предимно пенсионерки, които разполагат със свободно време и със свободни средства. Те развиват своята борсова дейност по същия начин, по който се развива хоби: събират се, обсъждат емоционално борсовите движения и често действат импулсивно.

Появи се и друг термин: “stir-fry investors” (преводът звучи приблизително: “инвеститори, хвърлящи акции във врящо олио”). Понятието обобщава борсовото поведение на хора, които непрекъснато купуват и продават акции, като най-често действията им са провокирани от непотвърдена информация, разпространявана във вид на слухове в китайските социални мрежи.

Всеки икономист, запознат със спецификата на китайските борси, можеше да предвиди случилият се неотдавна трус, дори без да му се налага да следи отблизо и постоянно котировките на пазара. Но, според мен, по-важен е следващият факт, който е много показателен: след т.н. срив, цените на акциите на китайските борси, всъщност, се върнаха на нивата си от преди четири месеца, тоест от март 2015 г., и останаха с 75 % по-високи в сравнение със същия период на миналата година.

Предполагам, не сте чули за нито един ваш познат, който да е пострадал или да е засегнат от “срива на китайските борси”. Това се дължи на факта, че чуждестранните инвеститори не могат директно да купуват основния вид акции. Техният дял е между 1.5 % и 4 %, според различните източници.

Стигаме до ключовия момент на китайската специфика.

В международните новини за срива на китайските борси почти винаги се споменаваше намесата на правителството, като обикновено се добавяше, че въпросната намеса е създала “допълнителна паника”. Всъщност, нямаше никаква изненада в намесата на правителството - в Китай подобни действия не изненадват, те са практика. Обратното би било прецедент. В подобни случаи правителството на Китай директно се намесва с пакет регулации, чиято цел е овладяване на ситуацията и нейното контролиране до приемливото й стабилизиране. Примерно, бумът с недвижимите имоти не отмина и Китай - той беше подобен на този в България и по света.

По-заможните китайци масово купуваха жилища с инвестиционна цел. Малко преди ситуацията да излезе изпод контрол, правителството се намеси и наложи на пазара съответните регулации, така че не се стигна до драстичен дисбаланс. Хората, които имаха средства, но вече не можеха да ги инвестират в недвижимост, се пренасочиха към борсата и количеството неподготвени борсови участници се увеличи. Подобна беше и ситуацията, възникнала сравнително неотдавна с bitcoin. Най-голямата bitcoin борса в света беше именно в Шанхай. В един определен момент ситуацията започна да излиза извън контрол, и правителството на Китай отново директно се намеси. Правителствената намеса, правителствените регулации са ключова част от китайската специфика и тя - ще го подчертая още веднъж - винаги трябва да се има предвид.

“Сривът” на китайската борса беше неизбежен и на практика показа и доказа на масовите китайски борсови участници двете основни правила: първо, че когато инвестираш в нещо, рискът да загубиш парите си, съществува напълно реално, и - второ, че никак не е задължително, и още по-малко гарантирано, инвестициите да имат бърза и висока възвращаемост.

Известно е, че правителството на Китай временно “замрази” няколко типа борсови операции, сред които и бъдещите първични публични предлагания на акции. Цитираното ограничение има потенциала да се отрази върху китайските международни институционални инвестиции, тъй като компаниите често използват средствата, получени от публичните си предлагания, именно за международни инвестиции. До момента няма индикации за негативни влияния върху съществуващите инвестиционни намерения по отношение на България.

Какви са настроенията и очакванията на китайските граждани след труса на борсите? Ситуацията изглежда овладяна. Шокът е попреминал. От китайските интернет ресурси е премахната информацията, която би могла да създаде допълнителна и излишна паника сред хората. А какви са очакванията? Те продължават да бъдат същите и отново са насочени в познатата посока - към партията и правителството. На партията и правителството се разчита да регулират икономическия и социалния живот така, че да няма никакви трусове, и животът да бъде все по-хармоничен, качествен и спокоен.

Ю Уей - моят приятел, колега и почти съсед в Шанхай, постепенно приема случилото се и, като че ли по-леко говори за загубените пари.

Животът продължава и дори самият той все още не знае ще се върне ли отново към акциите, борсовите операции и дали изобщо ще успее да реанимира мечтите си за скоростно забогатяване. Сигурен съм, че наученото и преживяното през последните седмици, ще направи и него по-внимателен и по-прецизен към този вид занимания.

Накъде ще се насочат хората с по-голямо лично богатство?

Логично е да се върнат към познатото, тоест да се преориентират към придобиване на недвижими имоти в други държави. Вече може да се усети раздвижването на интересите в тази посока. На този етап погледите са насочени към имоти в Австралия, Канада и други държави, познати в Китай като “сигурни” за подобна инвестиция. И кой знае, с малко повече усилия, интересът може да бъде насочен и към България.

23_BOE_4.JPGадв. Асен Велинов

....................................
Адв. Асен Велинов е завършва университета “Фудан”. Има магистратури по китайска политика и дипломация, и по китайско бизнес право. Правоспособен адвокат в Калифорния, САЩ. Докторант по право в Университета “Дзяотун”.

От 13 години живее в Шанхай. Партнира си с най-големите адвокатски фирми в Китай, една от които е най-голяма в света: “Дачен Дентънс”. Владее английски и китайски.