Бизнес, правителство и политици очакват затруднения в търговията на България с Гърция, ако съседката ни излезе от еврозоната. Това става ясно от изявленията им през миналата седмица, съобщава „24 часа”.
Вицепремиерът Томислав Дончев прогнозира: “Ще има т.нар. негативен трансграничен ефект, когато икономиката на съседна държава страда. Това се усеща по икономиката и на България, още повече че имаме относително интензивен стокообмен. В интерес на истината би имало и положително въздействие вследствие миграцията на бизнес и на компании тук заради отличните данъчни ставки и по-стабилната среда”.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал прогнозира, че е възможно да пострада износът на метали, електроенергия, облекло и текстил, дървообработване, метални изделия и други. Възможностите за работа на българи в Гърция също ще бъдат редуцирани.

2,8 млрд. евро е бил стокообменът ни с Гърция през миналата година, от който 1,48 млрд. евро е износ, показват данните.
За първите 3 месеца на годината търговското салдо е с ръст от 133,4%. Износът е 360,7 млн. лв., с 52 млн. лв. повече от същото време на миналата година. При вноса също има оживление - той е за 296 млн. лв.

Гърция е на 5-о място в износа ни с 6,6% (след Германия, Италия, Турция и Румъния) и на 7-о във вноса с дял от 4,7 на сто. На първите 6 места са Германия, Русия, Италия, Румъния, Турция Испания.

Износът на ток е на първо място в експортната листа. През 2014 г. делът му е 5,21% от стоките, които търгуваме с Гърция, а сумата е за 77 млн. евро. През първото тримесечие на 2015 г. делът на тока в експорта е 5,67%, а сумата е 20,46 млн. евро, тоест дори и през зимата има сериозен ръст. Лятото е времето на пика на износа на ток за Гърция заради повечето работещи климатици. Данните на Електроенергийния системен оператор показват, че няма намаление в износа. Например на 2 юли 2014 г. товарът на електроенергийната система на границата е бил от 452 до 505 мегавата. На същия ден през тази година най-голямото количество е 552 мегавата.

Така че поне към този момент износът на ток към Гърция не е засегнат от кризата.

Структурата на българския износ за Гърция през последните години е сходна със структурата на общия на страната, като доминират стоките с относително ниска степен на преработка, електроенергия и субпродукти. Прави впечатление, че през 2012 и 2013 г. постепенно в износа се налагат стоки като трикотаж и конфекция, части и принадлежности за машини и апарати, месо от птици, електрочасти и принадлежности, стъкларски изделия и др.

Износът от България за Гърция се съсредоточава в три основни сектора - текстилни изделия и материали, неблагородни метали и електрическа енергия. Наблюдава се обаче все по-голям дял на хранителните продукти като пшеница, слънчогледово олио, сирена и извара, меса и карантии, както и на нефтени масла и тютюн.

Голяма част на вноса от Гърция се формира от текстилни материали и изделия, минерални и химически продукти, машини и оборудване и неблагородни метали, показват данните на министерството на икономиката.

За периода 1996-2014 г. инвестициите на Гърция в България възлизат на 3,581 млрд. евро, което представлява около 8,2 % от общия размер на инвестициите за периода (43,7 млрд. евро) и страната заема 3-о място от общо 182 страни - след Холандия и Австрия. За 2012 г. нетните плащания към Гърция надхвърлят притока на преки инвестиции със 126,6 млн. евро (по данни на БНБ).
По данни на Българската агенция за инвестиции Гърция е в челните места у нас в секторите търговия, финансово посредничество и недвижимо имущество. По данни на БНБ за 2013 г. преките инвестиции от Гърция възлизат на 67,5 млн. евро. За миналата година нетните плащания към Гърция надхвърлят притока на преки инвестиции с 30,3 млн. евро.

Сред 100-те най-големи чуждестранни инвеститора 3 са гръцки - “Виохалко” с компаниите си “София мед” и “Стомана индъстри”, “Хеленик петролиум” с българската си фирма “Еко-Елда България” и “Брюинвест” със “Загорка”.

14 400 са гръцките фирми, регистрирани у нас към края на 2014 г. Това пък показват данни на министерството на икономиката, позовавайки са на информационно-правната система “Лакорда”.

Най-много търговски дружества с гръцко участие са на територията на Благоевградска област - 5875, в област София-град - 5103, в Пловдивско - 1159, в Хасковско - 356. Останалите са в други области, но предимно в Южна България.
Сред компаниите с чуждестранно участие, регистрирани у нас, Гърция е на водещо място. Сериозен приток на фирми към България се наблюдава от 2009 г., особено силен е от 2011 г. насам.

Преместването им в България се дължи на въвеждането на плосък данък от 10% през същата година, смятат икономистите.
Допълнителен проблем за търговията с Гърция би създало въвеждането на данък от 26% върху трансакциите от България. Той би затруднил износа ни, ще спре и изнасянето от Гърция на производства у нас. България вече протестира пред ЕС за предложението да се въведе подобен данък, отговор от Брюксел се очаква на 18 август.

Преди дни председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова заяви, че въвеждането на въпросния данък може би ще отпадне. Стоянова смята, че бизнесът ни вече е успял да преструктурира плащанията и взаимоотношенията си с гръцките партньори. Това дава надежда той да не бъде засегнат силно. Но при всички случаи стокообменът ни ще претърпи сътресение, прогнозира тя.