Проф. д-р Искрен Азманов е изобретател и откривател. Завършва Агрономическия институт и на 24 години изминава разстоянието от Атина до Благоевград пеш, като спира в Атон. До 1983 г. изследователят обикаля Румъния, Узбекистан, Украйна, Грузия, Австрия, Чехословакия с опознавателна цел. През 1990 г. заминава в САЩ, където живее до 2005-а и става член на Американската асоциация на агрономите. Член е и на групата на изследователите “Носители на нови идеи”. Автор е на 15 книги, с една от които кандидатства за пет Нобелови награди. В интервю пред пред "Марица" той обяснява някои от авангардните си виждания по глобални проблеми. Сред приятелите му са били писателят Николай Хайтов, сатирикът Радой Ралин, поетът Георги Джагаров, президентът философ Желю Желев. Сътрудничил си е с вицепрезидента на САЩ Ал Гор.
-Предлагате решения за основен световен проблем - глада. Според Вас не парите, а водата ще спаси човечеството. Как ще стане това?
-Преди 100 000 години е имало хора, а е нямало пари. Ала е имало вода. В нея има голяма, уникална магичност. Изучавал съм дълго кръговрата на водата и ми хрумна, че ако преработим някои основи в този кръговрат, тогава тя ще може да работи много повече в полза на човека. Ето накратко идеята ми: Ако изградим една огромна черна плоча, потопена под повърхността на соления океан, ще можем да уловим изпаренията и да ги превърнем в сладка вода. С нея ще се отглеждат култури и в най-пустинните райони. Ако по всичките континенти приемат моето решение, това ще сложи край на глада. А гореща Африка ще стане истински рай.

-Как река Марица може да бъде включена в проекта ви „Стопанства за супер производство”?
-Марица е важна река в центъра на Балканския полуостров. Тук имам други два модела, които могат да заработят. Формулата на единия е: „Златен бекон + Риба = Злато!”. Нейното осъществяване също означава край на глада. Става въпрос за безотпадъчна технологична новост, с която може да се нахрани цяла България. Какво представлява проектът? В море, в океан, в голям воден басейн или река - Мисисипи, Нил, Яндзъ, Марица или Дунав например, построяваме железобетонна конструкция с профил на фуния, а от трите страни се правят камери за отглеждане на месодайни животни. Броят на камерите трябва да бъде в зависимост от спецификата на различните продуктивни животни. Поради хигиенни нужди всеки ден животните получават душ за чистота. Солената океанска вода действува като дезинфектор, унищожава вируси, бактерии, предпазва от зарази. Мръсотията чрез отходните води се отправя по тръби на миля вътре в океана. Поради високото си белтъчно съдържание тя е идеална храна за рибите. Клането на животните ще се извършва над фуниевидни ниши, свързани в тръбна система, която отвежда отпадъците - кръв, кожа, косми, костни късове, на 200-300 метра във водата в огромни кошове от метална мрежа. Този отпадъчен хранителен материал, допълнително осветен с лампи, е превъзходна храна за морските обитатели. При това кошовете служат и за улов на рибата. А от телата на рибите получаваме и храна за отглежданите животни.

Технологията, взаимно координирана с безотпадъчност, би задоволила хранителни нужди на държави със свръх популации - Китай, Япония, САЩ, Индия.

Тази технологична новост е спасителна възможност и за банкрутираща Гърция. Свръх много храна, която елиминира парите и може да спаси и гърците от глад.
Подобни ферми могат да се разработят и по двата бряга на река Марица, както в България, така в Гърция и Турция.

-Не е ли твърде скъпа реализацията на подобни проекти?
-Поетът Евтим Евтимов, с когото ме свързва стара дружба, отпечата откъс от книгата ми, предложена за Нобел, в брой на вестник „Новият Пулс”. Става въпрос за моята теорема за архитектурата на Пирамидите на Египет от Парадокса Архимед. Дете прочело моята разработка и потърсило разяснения от учителката си по физика. Тя не знаела нищо по проблема и детето настояло да я „глоби” с определена сума. Удивителното е, че учителката си платила глобата.

По подобна логика пари за проектите могат да се съберат с „глоби” от неспособните да решат проблема с глада години наред. За дарените пари всеки ще получи документ за дарение. Затворите по света са пълни с крадци. Гладният, който няма пари, краде, за да се нахрани. Вкарват го в затвора, където го хранят, без той да плаща. Удивително е как нито в една държава не са прозрели истината, че ако няма гладни, няма и да има този вид крадци и престъпници, хранени от обществото.

-Кое от изобретенията Ви се радва на най-сериозен интерес в чужбина?
- Интерес към изобретенията ми проявяват в САЩ, Русия, Бразилия. През 2009 г. руснаците на тяхна Конференция за изобретателството включиха решението ми с рака на гърдите при жената. Един доктор дори ме попита колко жени съм бил излекувал с предлаганото от мен специално легло. Отговорих му: аз не допускам те да се разболеят, а не лекувам. Той млъкна. Медицината лекува, а аз не допускам да се развие болест, което е друг модел на новост. Но и с глада е така - гладуващият се разболява най-лесно.

-Ще се появят ли на пазара предлаганите от Вас специални легла, които могат да помогнат в предотвратяването на широко разпространена съвременна болест, каквато е ракът на гърдата?
-Преговарям с производители на матраци, опитвам се да ги убедя да обогатят производството си. Обсъждаме идеен проект за отваряне на фабрики за това легло във Видин. Интерес към продукцията проявяват в Румъния, Сърбия, Гърция, Турция, Македония.

-Работили сте в САЩ, член сте на Академията на науките на Ню Йорк. С кои известни политици и учени отвъд Океана сте се срещали?
-Моят престой в САЩ е по-особен. Името ми фигурира в книгата за хората с огромен принос за Щатите. Американците ме смятат за учен от Калифорния, който е „специалист по скандала Лисенко”. Става въпрос за изследването ми върху дейността на прочутия съветски академик Николай Вавилов, който развенчава, включително и при посещението си в САЩ, гениалността на колегата си Тимофей Лисенко, любимец на вожда Йосиф Сталин. Тази грешка коства живота на гениалния Вавилов, с чийто син съм личен познат. В този случай е замесен и българският генетик академик Дончо Костов, сътрудник на Вавилов.

Точно генетикът акад. Дончо Костов, гениален учен от началото на 20-и век, беше моя тема за изследване. Една от задачите ми беше да мина по неговите стъпки, тъй като и досега нямаме пълна оценка за делото му. Нещо повече, гениалността му е предизвиквала завист както в СССР, така и сред софийските агропрофесори. Затова и отидох в САЩ през 1990 г.

Най-интересният случай с него е, че от САЩ в София през 1929 г. пристига американецът Джеймс Кендал, който изработва под негово научно ръководство дисертацията си и става Доктор на Софийският университет. Посетих лично д-р Кендал в Сан Антонио.

-Вярвате ли, че откритията, които сте направил, могат да бъдат оценени по достойнство от Нобеловия комитет?
- Моят случай със САЩ е доста особен. Прекарал съм 2 години по арести и затвори. Бившата ми съпруга, банскалийка, се разведе с мен в Санта Барбара и ме обвини, че съм терорист. Твърдеше, че съм я биел, а аз никога не съм и помислял да посегна. Оказа се, че правосъдието на САЩ е уникална трагедия, с груби нарушения под знака на долара. Изучавах американците и чрез анализите на стотици "престъпници", мои съкилийници. Огромният брой от тях нямат никаква вина... По тази материя в момента е под печат моя книга, на английски и на български.

Точно една година преди Бин Ладен да удари Америка на 11 септември 2001 г., вицепрезидентът на САЩ Албърт Гор отговори на мое писмо до него. Впоследствие с Албърт Гор дори блокирахме решение в Конгреса на САЩ.

Завръщането ми в България беше депортиране от един затвор. Баща ми, известен лекар, убеден в невинността ми, занимавал ООН, Международния съд по правата на човека, Асоциацията на Учените на САЩ. Америка има уникални трагични проблеми, за които се мълчи, а това не е коректно, моралът ни задължава да сме с очи към истината.

-Вярвате ли, че е възможно в обозримо бъдеще човечеството да се пребори с глада?
-Да, убеден съм. С глобален проект, свързан с някои мои решения, следва да пребори глада.