Сегашното правителство на съседите превърна лишенията в политическа истерия
За еврото няма да има други отрицателни ефекти освен известно поевтиняване

„Не“ на плащанията по дълга ще бъде преобладаващата позиция на референдума, прогнозира пред Faktor.bg председателят на Института за пазарна икономика (ИПИ)

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Станчев, курсът на еврото се срина, заради ситуацията в Гърция, имат ли хората основание за притеснение, какви ще са последствията?

- Tова са нормални реакции на търговците на валута. Не смятам, че положението с дълга на Гърция е основен фактор в разменните курсове и пазара на валути. Поради политиката на Федералния резерв и Европейската центарална банка курсовете отдавна вървят към изравняване, последните промени са просто презастраховане на търговците.

- Защо се стигна до кризата в Гърция, неизбежна ли беше „банковата ваканция”?

- Първо, самото „спасяване“ на Гърция през 2009-2010 имаше за цел да спаси кредиторите, макар и в известно несъответствие на чл. 127 от Лисабонския договор (определящ задачите на ЕЦБ) и в противоречие с принципа на „откритата пазарна икономика и свободната конкуренция“ (чл. 119 от Договора). После, ЕС нямаше институция, подобна на МВФ, която, да гарантира изпълнението на споразуменията с кредиторите и да може на наложи съответните политики. Най-просто казано – съкращаване на разходите на бюджета и увеличаване на приходите (ако е нужно, с нови и по-високи данъци). Затова европейското и глобалното споделяне на риска (чрез т.нар. „Тройка“) отне повече време. Трето, предишните две правителства се бавеха в мерки по стабилизиране на бюджета и съкращаване на разходите и това бе направено късно и не съвсем задълбочено. Но все пак през 2013 и 2014 имаше симптоми за подобряване на платежоспособността на Гърция без значими лишения. Четвърто, сегашното правителство превърна лишенията в политическа истерия, използвайки общочовешкото желание да вземеш повече и да върнеш по-малко. Освен това то започна да прави точно обратното на споразумението с Тройката – да увеличава разходите, нагнетява допълнителна несигурност и само се прави, че преговаря за ново опрощаване на дългове. Гръцките фирми и граждани, независимо дали поддържат или не Сириза, усетиха какво става и започнаха да си теглят спестяванията от банките. Пето, допълнителният ресурс за банките там (вече фактическа собственост на кредиторите) от ЕЦБ не може да бъде безкраен. При това положение затварянето на банките стана неизбежно. Между другото, толкова дълги ваканции са много рядко явление. При оценката на положението често се забравя, че изпълнението на исканията на кредиторите бе относително лесно, правителството на Гърция имаше и има много резервни ходове: много активи са държавна собственост (пристанища, превозвачи, ЕРП-та и недвижимост) и могат да бъдат приватизирани, а редица бюджетни разходи остават раздути и могат да бъдат съкратени.

- Имали опасност в икономически план за България от финансовата драма в южната ни съседка?

- Последиците от свиването на гръцката икономика – то е факт от 2009 г. насам – са вече изконсумирани, от второ направление в износа на българските фирми. Гърция вече не толкова важна за тях, износът е паднал четири-пет пъти. Т.е. тук няма нищо ново. При т.нар. гръцки банки положението също е нормално, поради една много проста причина: български фирми и граждани им дължат пари, а не „Гърция“ да дължи пари на „България“. Т.е. те имат интерес да са стабилни и да продължат да работят дори по-добре от средния стандарт за българските банки. Това се вижда от отчетите на БНБ и специално на Банково отделение на БНБ. На това отгоре от 2009 г. има бягство на пари и капитали от Гърция и част от тях се паркират в България. Тези банки нито имат интерес, нито могат лесно да изнесат обратно в Гърция парите на своите спестители. Г-н Симеон Дянков смята, че дълговата криза на юг от Беласица ще забави кредитирането в България. Аз не виждам основания за подобна тревога. Гръцкият бизнес в България работи много добре, поради знанията, връзките и уменията на техните собственици и управители. Не е добре при съседите да има политическа нестабилност и обедняване. Но ако има отрицателни въздействия, те ще са непреки – през влошаване на общата ситуация в ЕС и грешна преценка на международните капиталови пазари за България. И двете ми изглеждат слабо вероятни.

- БНБ наистина уверява, че няма риск за нашата банкова система, но гражданите гледат подозрително след аферата с КТБ?

- БНБ е напълно права. Впрочем тази ситуация с гръцките банки доказва, че общата политика на БНБ и особено тази по повод банките през последните седемнадесет години е много добра. Но случилото се с КТБ и политическата реторика по този повод понижиха общественото доверие към изказванията на БНБ.

Честно казано, не очаквах толкова ясна подкрепа за обслужването на наличните споразумения с кредиторите, каквато беше демонстрирана във вторник. Както стана дума, ненормално е хората да предпочитат на вземат пари и да не ги върнат. Когато това е правило правителството, те могат да решат, че те не са виновни, макар и да е ясно, че гражданите са избирали правителствата, които са харчили относително безразборно в продължение на години. Такава е реториката на Ципрас и Верофакис. Тя напомня на тази на Ленин от 1917-1918 г. или на Че Гевара и Кастро от 1960 г. Струва ми се, че „не“ (на плащанията по дълга) ще бъде преобладаващото мнение на референдума. Това обаче няма отношение към факта на фалита, понеже референдумът се провежда след като той се е случил. Смисълът е вътрешно политически. Сириза се готви за нови избори и се надяваше, че конкуренцията няма да може да излезе с непопулистка платформа, т.е. че ако поддържа мнението „да“ на плащанията, ще загуби и референдума, и изборите. Но подкрепата на вторнишкия митинг явно е разтревожила Ципрас и съпартийците му. Затова те и се опитват да върнат филма с преговорите обратно. Хитростта на Ципрас му бе върната със становището на Ангела Меркел, че кредиторите вече чакат референдума.

- Какви са вашите прогнози за Гърция, след референдума на 5-ти юли?

- Не е задължително Гърция да излезе от зоната (70% от избирателите там не искат това да се случи), а за еврото други ефекти освен известно временно поевтиняване няма да има. Естествено в такива ситуации инвеститорите са нервни, издателите на акции на европейски фирми и на облигации деноминирани в евро известно време ще изчакат да разберат какво в крайна сметка се случва.

- СИРИЗА ли е главният виновник за фалита на съседите? Възможно ли е и у нас да се възродят подобни популистки партии?

- СИРИЗА е този виновник, но проблемите са трупани с години; невидимо – от края на 80-те, видимо от 2009-2010 г. Със сигурност вече има разгръщане на популизма, това се доказва от някои избори на национални парламенти и от изборите за Европейски парламент, и със сигурност тази тенденция ще продължи./faktor.bg