Преди дни писателят Христо Буковски стана жертва на обир. Или почти, защото успява да хване крадецът в момента, в който е разбивал вратата на дома му. Оказва се, че това съвсем не е първият обир, който е преживял. Христо Буковски е баща на актрисата Йоана Буковска, но нито веднъж до този момент не се е представял в публичното пространство по този начин. Негова визитна картичка винаги са били книгите му – и постоянният стремеж да повдига духа на българите с изнасянето на документи и историческа фактология, прикривана умишлено във времето. За първи път пред народното издание в откровен тон журналистът и писател разкрива поредица от лични факти и разсъждения, които, както и сам твърди – трудно ще видят бял свят навсякъде!

- Г-н Буковски, имали сте неприятно изживяване преди дни, когато заварвате циганин в дома си. Какво се случи?
- Случката стана следобед, някъде към 17 ч. Работех по това време над новата си книга. Живея в ателие, което е на последните – 13-ти и 14-ти етаж, в един блок. В един момент чух, че на горния етаж нещо трещи, удря се. Първоначално реших, че нещо е паднало, защото над мен е покривът. Когато излязох обаче, видях, че циганинът разбива вратата! Впуснах се срещу него, за да го изблъскам, нямах нищо в ръцете си – за разлика от него, който си носеше оръдията на разбойничеството, с които изкъртваше вратата. Тръгнах първосигнално към него, много яростно, за да го изблъскам, защото страшно ме е яд – същите тези цигани съсипаха дядовата ми къща, която аз съм свързвал с най-хубавите си спомени от летата, от ваканциите.

- Това с дядовата ви къща е друг случай…
- Да, но и обичайният случай за всеки, на когото е останала къща на село от дядовците. Циганите напълно я съсипаха! А това беше къща, в която трябваше да ходим аз, семействата на синовете ми и на дъщеря ми. Но те просто не оставиха нищо!

Обраха всичко!

Откраднати са дори постелките, завивките!... Не съм ходил вече от 4 години там, защото това много ме травмира, а вероятно сега са започнали да разглобяват и къщата. Чувствам се ужасно унизен и обиден от държавата си…

- Само тези случаи на обири ли подклаждат това чувство у вас?
- Не само… но аз съм бил коректен във всичките си отношения с държавата. А и целият ми живот е минал във възхваляване на българската държавност и на българската история. С това се занимавам – популяризиране на българската история още от годините, когато работех в списание „Отечество”, където завеждах отдел „История”. Винаги съм писал книги или журналистически публикации, с които съм се надявал да повдигна духа на българина. Това, разбира се, абсолютно не се цени – нито от някогашните управници, нито от сегашните. Самият факт, че моите книги излизат през лятото и не ме викат никъде, в нито една телевизия, говори за отношението към работата ми. А сега, по стечение на обстоятелствата, ще бъда свързан и с криминални истории, не с книги, не с документи и факти за история, която е премълчавана нарочно.

- Защо?
- Защото това не е угодно на господарите ни – независимо дали са руски или американски, каквито и да са. Не искат нашият народ да има самочувствие, а ако може все повече да се цигани! Яд ме е, че цялата тази манипулация е факт. За да могат на най-високо ниво да грабят управниците, използват най-елементарен модел –

най-бедните да нахвърлят върху най-бързо обедняващите! Аз съм от втората група, циганинът е от първата

Докато те ни нападат нас и ние се отбраняваме, всъщност обраха държавата – и даже вече понеже няма какво да се краде - взимат заеми, за да крадат пак. За жалост, този манталитет е неспасяем… Аз излизам да се боря срещу циганина, но всъщност се боря срещу управниците, които обраха държавата и ни доведоха до това положение. Но как да го направя?!...

А същите тези управляващи търсят същия този циганин на всички избори – за да ги избере! Плащат му, за да ги избере! А той кого избира – законотворците ни! А ние какви действия можем да направим?!... Ще ви споделя, че вече повече от година съм с изключен щепсел на телевизора. Вече ми е дотегнало от цялата тази ситуация, въпреки че това ми е специалността – медии. Но защо трябва да ми наливат в главата една пропаганда, при положение че съм наясно с всичките интереси…. Те искат от нас да говорим, но за да ги хвалим… Сервилно подвивайки вратове, ние да кажем едни много угодни за тях думи. Да не се връщаме, да не говорим за това, че ние имахме действаща икономика, действащи предприятия, земята се обработваше, имаше ги машините… И какво наложи всичко това да бъде унищожено, като бъде раздадено на едни некадърници, за които беше ясно, че са свикнали наготово да вземат пари, не могат да управляват предприятие?! И ако обърнахте внимание – върнаха нивички, градска собственост, но не се върнаха фабрики, защото не трябва да отидат тези предприятия в ръцете на родове, които имат предприемачески дух! А трябва да са в ръцете на партизани – но не в онзи смисъл на думата шумкари, а в смисъл на хора, които си играят на партии! Както навремето беше Янчулев (Александър Янчулев, б.а.), който в рамките на няколко месеца мина през четири партии, стана кмет на София, източи язовир „Искър”,

прибра си парите и изчезна яко дим!

Никой вече не говори за него, не се и сеща, че цяла зима се чудехме откъде да вземем вода… Тези неща обаче, минават безнаказано.

- Безнаказани остават много случаи, уви… Вие обаче, сте извадили късмет, че не са ви нападали при този обир! Казахте, че сте били с голи ръце, за разлика от онзи, който е разбивал вратата…
- Да, така е. Но и аз нямам този рефлекс на разбойник.

- Сам ли беше?
- Сам, за щастие. Може би имаше хора, които го чакаха някъде – като разбие да отвори долу вратата, за да влязат и останалите… Но горе беше сам.

- Казвате, че когато сте го заплашили, че ще викнете полиция, вие е отвърнал с подчертана наглост…
- О, да! Казвам, че ще викна полиция, а той отвръща „Че викай! Ама тя няма да ме гони”. Минавам почти всеки ден покрай пазара „Димитър Петков”, покрай „Женския пазар” – и отдалеч ме посрещат едни цигани, които постоянно питат, предлагат цигари. И какво – това не го знаят полицаите ли? Не го знаят управниците на София ли? Или тези, които се кълняха, че ще спрат с тази черна борса и ще прибират всички данъци, ще ги вкарат в бюджета? Докато стигна до пазара, за да си купя кило зеленчук, ме срещат поне 20 циганина, за да ми предлагат цигари! И какво – не могат да пуснат едно цивилно лице, което да мине и да ги запише ли? Това го знаят много добре!

- „Аз плащам на този негодник тока, водата, данъците (нали си имат къщи), транспорта, спешната помощ и бакшишите от негодните ни политици, с чиито гласове те стават законодатели. Плащам си и моите данъци - за всеки жалък лев, който съумея да изпрося за труда си; за това, че отстоявам юнашки в ръкопашния смисъл на думата да си имам покрив над глава и, надявах се, да разчитам на държавата и общината за защита. А негодникът си плаща само за защита. И избяга пред очите ми!”, това пишете във фейсбук профила си…
- Наистина бях много афектиран, когато го написах. А там, където изброявам за данъците, съм пропуснал да напиша, че му плащам и за образованието, което той не ще да получи! Защо му е на апаша образование?! И ако вземе държавата да реши да не му плаща детските добавки, след като не ходят на училище, Хелзинкският комитет ще осъди веднага България! Хелзинкският комитет, когото не съм видял да защити друг – мен, например, никога няма да защити, но всеки циганин, който се е оплакал, че някой му е посегнал по някакъв начин - веднага! Те пътуват и навсякъде безплатно – в градски транспорт, по влакове… А не са без пари! Иначе живеят в палати, в приказни къщи!...

- Вероятно неслучайно поднасяте с ирония и извинение именно към Хелзинкския комитет в профила си…
- Те работят на такъв принцип – да отговорят раболепно на хората, които им плащат от чужбина. Те не получават нашите доходи, а парите, които им се полагат от съответните международни организации, които са в пъти над българските заплати. Аз познавам част от тези хора – започнал съм да работя още от втората година на следването си. Непрекъснато – до миналата година – съм бил все в медиите. И част от състава в този Хелзинкски комитет са наши колеги. И е отвратително това, че те се продадоха! Но и явно те никога не са били журналисти, защото ако човек има душа на журналист, той докрай би трябвало да се бори. По същия начин ни научиха да казваме на циганите – роми. Аз предпочитам да им казвам цигани, защото когато бяха цигани, те имаха все още респект от закона, от полиция, от общество…

- „Да се казва истината за циганите не е расизъм” - още един ваш цитат…
- Точно това е, да! И го подчертавам, защото тия от Хелзинкския комитет веднага заявяват, че било расизъм, защото не четат нищо друго, освен инструкциите, които им дават от там. Но циганите са бяла индоевропейска раса като нас. Но просто са едно племе, което не иска да се развива. Другото е невежество!

- България неслучайно е наричана страната на неограничените възможности…
- Така стана… Но неограничени са възможностите за разбойниците. За нас е ограничена, защото, освен скъпо, е и опасно да пътуваме – защото щом излезем от дома си, не знаем в какъв вид ще го намерим след това. Аз пътувам постоянно – не само в български, но и по чужди светилища, свързани с българската история – в рамките на Балканския полуостров и Мала Азия. Ами представете си този обир сега, ако беше станал, когато съм на такова пътуване, а някои от тях продължават и по 11 дни. Какво ще стане? Нямаше да намеря нищо в къщата си! Всичко щеше да е изнесено и унищожено!...

- Но, доколкото, знам това не е първият случай на обир в дома ви?
- Да, сега го уцелих в момента, в който нахлуваше, а тогава не си бяхме вкъщи.

И тогава, каквото можаха, обраха

Първият път, когато ми разбиха къщата, ние повече от година се чувствахме много дискомфортно. При мисълта, че някакви чужди хора са ровили из дома ти и са си избирали какво да си вземат от нашите неща, е ужасна!

- В предварителния ни разговор ми споделихте, че са обирали на няколко пъти и автомобила ви…
- О, да, два пъти! Дори веднъж бяха заловили циганите, които я бяха разбивали. И толкова…

- Е как „и толкова”?! Последици нямаше ли?
- И какво да ги направят… Полицията ми се обади, че щели да ги дават на съда да се занимава с тях. Но после така и не ми се обадиха да бъда нито свидетел, нито нищо… В един момент, когато нещата стигнат до съд, и ония, като си платят, се казва, че нямало сериозни доказателства, за да бъде преобразувано дело. И делото пропада. Ей това става! То по този модел пропадат и делата на толкова убийци, които са на свобода. Ами някъде някой се грижи, за да ги няма тези доказателства, нали така… Или в полицията някой ги унищожава, както имаше скорошен такъв случай, или в съда прави това.

Аз знам, че с каквото и да бях посегнал на циганина, моментално полицията щеше да заработи безотказно! Аз затова и направих във фейсбук профила си това комично извинение – към всичките тези институции. Как да им го кажа по друг начин? - Ами, извинявайте, че го уплаших този циганин – а трябваше най-вероятно да го посрещна с хляб и сол! Да влезе и да си избере, каквото иска…

На мен не ми е добре в тази държава, но искам да видя как това се променя. Бих искал по някакъв начин нещата, които пиша, да вдъхновят тези, които биха могли да направят промяната. Надявам се, че идва поколение, което не е обременено от онези робски рефлекси – както преди от социализма, така и от поколението, което прави този циничен преход. И даже не знам защо го наричат с това помпозно име „преход”, когато то е обирджийство, кърджалийство! В историята, която изследвам, виждам една цикличност, а ние това, което се случва сега в нашата страна, сме го преживели във втората половина на 18-ти и началото на 19 век – кърджалийството! Когато страната е попиляна от разбойници, а повечето от населението е избито, добитъкът е съсипан, къщите - изгорени… Народът е смъкнат почти до 3 милиона, при положение че България тогава официално е била между Адриатическо, Бяло и Черно море. След това идва Възраждането. А как идва то? Първо се появяват мъчениците светци – с отстояване на вярата, след това идват даскалите, писателите и вестникарите, и интелигенцията повежда революционерите, които се заемат с Освобождението! И явно това е пътят, който трябва отново да се извърви… Но така, както е направен моделът за провеждане на демокрацията – с тези фалшиви избори, не можеш нищо да избереш, нито си сигурен, че гласът ти отива където трябва. Те сами си решават и се разпределят, правят си, каквото искат – подиграват се, казвайки, че е наш граждански дълг да ходим да ги избираме!

- Дъщеря ви Йоана Буковска вероятно много се притеснява за вас!...
- Йоана живее със съпруга си и близнаците при свекърва си. И тя е сама, вдовица е, и те са при нея. То няма други възможности. Но на мен тази самота ми трябва. Притеснява се, но няма какво да се направи, а и това е моят избор.

- Децата ви със сигурност се гордеят с вас!
- Надявам се… Това за мен би било по-важно от всичко друго. Това се постига най-трудно. Познавам толкова хора, които са получили признание и уважение от обществото, но не са получили в семейството си.

- Но и сложен път трябва да се извърви несъмнено, за да се стигне до подобни заключения… Вашият вероятно и до момента е такъв?

- Минал съм през много трудности

Отгледал съм три деца. Ожених се на 25 години. Не бях навършил 26, когато вече имах син. Година и половина по-късно вече имах втори син. След това дойде и Йоана. Това бяха години наред, в които трябваше много да се работи, за да мога да отгледам децата. Големите книги и сериозните изследвания просто се трупаха – едни огромни папки, които аз сега реализирам една по една. Никога не ми е било лесно. Не съм получил като наследство жилището си. Сам съм го изградил. И в него и досега продължавам да работя, освен ако не ми връхлети циганин…

- Дъщеря ви Йоана също е минала през доста трудности до момента в живота си, и вероятно този стоицизъм, с които преминава, каквото и да й коства, го е наследила именно от вас…?
- С нея знаем, че няма на кого да разчитаме, сами си правим всичко. Никога не сме имали покровителства. И сега има такива хора, които са на ключови позиции, но не искат да ме виждат – защото моето появяване ще им звучи като укор!

А при Йоана – този много стриктен подход към всяка една роля – тя изгради покрай нас с майка й. Защото когато беше мъничка, ние я водехме навсякъде в нашите командировки. Майка й пишеше в списание „Театър” рецензии за спектакли, пътувахме из цялата страна. Йоана беше винаги с нас. И сега е с такава нагласа, и това буквално е кошмар за режисьорите – защото тя, когато започва нова роля, хваща един голям тефтер и сяда да разработва героинята си, както аз си правя разработка за героите на моите книги. И започва да им задава въпроси – това не е логично, онази реплика не е подходяща… И затова ролята става плътна, жива роля. Затова и от самото начало ролите й – и в „Моето малко нищо”, и в „Дунав мост”, бяха абсолютно груби, замислени като някаква абсолютна използвачка, а Йоана просто ги очовечи. Насити ги с човешки усещания, чувства. Направила е едно насилие над характера, взела е тежки решения за компромисите, които е направила, за да не изглежда като някакво лекомислено чудовище, което просто използва хората. Останалото е гротеска. Истинското изкуство е в дълбочината, в страданието.

- От толкова изкуство остава ли ви все пак време да бъдете дядо?
- (смее се) И не са само близнаците на Йоана – от сина ми имам още две – момченце и момиченце, така че са четири. Не съм обаче добър дядо в този смисъл – да им посвещавам цялото време. Не се занимавам с възпитанието, а с магичното им образование. Защото за първи път от една година насам аз изживявам в пълен обем чара на свободата! Пиша си книгите и гледам да не подведа хората, да им извадя такива факти, такива герои, такива истории, които се премълчават съзнателно, нарочно…



Ироничното извинение на писателя

„Искам да се извиня на работещите за Хелзинкския комитет за (знаете какво), на демократичното ни правителство, на правоохраняващите органи и на всички подкупени от ромската общност загдето яростно прогоних от дома си циганина, който разби вратата на жилището ми и нахлу просто да ме ограби. Знам, че аз съм сред обречените участници в уникалния световен експеримент да бъдем сегрегирани в държавата си, защото чуждо племе е призвано да решава изборите у нас. За невежите искам да изтъкна, че да се казва истината за циганите не е расизъм, защото те също са от нашата бяла индоевропейска раса. Те просто не желаят да прекрачат границата между събиращата и производящата цивилизация - нещо, което нашите еднокръвни предци тук са сторили първи в Европа преди поне 9 хилядолетия (доказателствата откриха нашите археолози).

Искам да се извиня на нашите мегасънародници от Европейския съюз, че докато предците на испанци, англичани, германци и пр. са "почистили" овреме страните си от циганите с клади, бесене и самоотвержено изтребване със сопи, нашите предци са приютили оцелелите и са им дали възможност да съхранят уникалността на тяхното отказващо да се развива и склонно само да паразитира в приелата го държава общество. Прощавайте, скъпи западни мегасънародници, че заради нашите цигани сте принудени да измените на едно свещено (божем) за ЕС право на свободно придвижване в нашата единна мегадържава. Завинаги ще останем гузни пред вас - явно това ще ни го осигурите. Понеже се срамувам от негативизма и по душа вярвам в доброто у човека, неизразима ще бъде радостта ми, ако самото циганско общество ме разубеди че е криминогенна среда като тяхното мешере осъди циганите, които са убили, изнасилили или/и ограбили българските си сънародници. Ще им сторя дълбок поклон и ще предложа дори да ги наричаме вече, ако щат, "ромеи", защото това "роми" не просто се вцигани, а зазвуча като синоним на асоциален тип. Прощавайте, но имаше защо”, написа Христо Буковски във Фейсбук.


Едно интервю на Анелия ПОПОВА