С генералния секретар на Световната организация по туризъм към ООН Талеб Рифай разговаря Ралица Даскалова

- Г-н Рифай, каква е оценката ви за българския туризъм и кои биха били първите ви три препоръки за него?

- Първото е, че България е неоткрит бисер. Но като ме питате за три предимства и препоръки - на първо място имате най-богатите културни и природно надарени места в света. На второ място богатство са местните хора, винаги усмихнати с готовност да помогнат и много гъвкави. И на трето място - това е Европа. Обаче неоткритата все още част от нея.

- Казахте, че Европа трябва да се приготви да загуби безспорното си лидерство в туризма заради конкуренция от други региони на света?

- Не е точно така. Днес от 52 до 55% от туристическия поток в световен мащаб е насочен към Европа. Вярно е, че мащабите на пазарите се променят и за Европа ще спадат, но тя ще остане водеща. Казано образно, тортата се разпределя по различни начини, но самата торта се увеличава.

- Кои са най-големите конкуренти на Европа в по-далечно бъдеще. А кои са конкурентите на България?

- Вече няма конкуренция - доброто за съседа е доброто и за вас. Хората, които идват от Китай Бразилия и Япония, не искат да посетят само една точка - те подбират маршрут. Успехът на Турция е нещо, от което България може да се възползва. Това се отнася и за Сърбия, Румъния, Хърватия.

Целият регион

представлява

монолит в очите

на туристите от

Китай и Япония

По-скоро говорим за нещо като едновремешните пазари - всички продаващи подправки например, се събират на едно място. Не се разглеждат като конкуренти, а взаимно се подпомагат - те защитават общ бизнес.

- Като споменахте съседите, как ще се отрази финансовата криза в Гърция на техния туризъм, а и на нашия?

- Що се отнася до обстановката в Гърция - през последните 3 или 4 години много страни са изпитали финансови трудности. Говоря конкретно в Средиземноморския басейн. Парадоксално обаче туризмът там е отбелязал ръст. Причините са две- първо, туризмът е много устойчив и корав и той е отрасълът, от който започва съживяването на националното стопанство. Така беше в Испания, Гърция, отчасти в Италия и Португалия. Втората причина за ръст на туризма - при стопански затруднения туристическите оферти стават по-привлекателни и конкурентни. Докато, когато са затруднени финансово, местните хора с труд си позволяват да пътуват, то за чужденците пакетите стават по-изгодни.

-При военен конфликт цените на пакетите също падат, но какво се случва с туризма?

- При военен конфликт се намесва и елемент на сигурност, който не присъства при финансова криза. До някаква степен действително при обстановки на заплахи и военни конфликти имаме съживяване на туризма, или поне не секва. Но това не значи, че подобни неща са привлекателни за пътуващите.

- Говоря за по-изгодни ценови нива за туристите?

- Така е, но спадът на цените е само един от елементите, но не основният, който кара човек да реши да отиде някъде на почивка. Не отиваме единствено, защото е евтино. Отиваме, защото очакваме богати преживявания.

- Бихте ли направили прогноза за развитието на туризма в световен мащаб. Колко ще бъдат туристите през 2030 г. и ще се е променила ли структурата - ще има ли повече азиатски туристи?

- По света днес има 1,1 млрд. туристи годишно. Прогнозите са, че през 2030 г. те ще нараснат до 1,8 млрд. Анализите на Световната организация по туризъм сочат, че между сегашния период и и 2020 г. всяка година ще има средно по 3,8% ръст на туристите. Между 2020 и 2030 г. ръстът ще е 3,3% годишно.

Според прогнозите ни

през 2030 г. Европа

ще бъде посетена

от 750 млн.

туристи

Наистина впечатляващо увеличение спрямо сегашното ниво.

- А сегашното е?

- 450 млн. души, дошли в Европа за година.

- Кажете за очакваните промени на потоците- ще залеят ли курортите ни азиатци?

- Има многобройни промени - първо пълзящ ръст на притегляне от Запаз към Изток. Има и голяма демографска промяна- профилът на средния турист се променя. Туристите стават все по-възрастни - 80 и 90 годишни хора днес редовно пътуват. Увеличават се и пътуващите млади. Младежкият туризъм е близо 1/3 от общия. От всичките 1,1 млрд. туристи - 335 млн. са били под 29 - годишна възраст.

Третата най-голяма промяна е техническият прогрес. Днес един от всеки трима пътува самостоятелно - избира си оферти през интернет, а не чрез туроператори и туристически агенти. Въздействието на новите мобилни приложения е огромно.

- Тези мобилни туристи ще растат в бъдеще?

- Да, постоянно нарастват.

- В стратегията на България за развитие на туризма до 2030 г. се препоръчва вече хотелиери и туроператори да подготвят пакети за туристи на възраст “65 плюс”, а не популярните досега ”55 плюс”. Дали при тенденциите , за които говорихте, не трябва да се ориентираме дори към “70 плюс”?

- А защо не към “80 и 85 плюс”. Като нищо. Разберете, удивително много възрастни хора пътуват сега.

- Има ли статистика, те не са ли предимно германци?

- Не, има китайци, японци. Може да са отвсякъде. Хората живеят по-дълго, по-здрави са и искат да пътуват. Но тези хора имат и особени потребности. Достъпът се превръща във важна предпоставка за привличане на такъв тип туристи. Който иска да ги доведе, трябва да подобри достъпа за инвалидни колички, да се формира среда за хора с увредено зрение и слух.

Всичко това е добре да навлезе в туризма сега, ако искаме да отговорим на световните тенденции. Според Световната здравна организация 15% от хората в света, около 1 млрд. души, живеят с едно или друго увреждане. Тези хора обаче са пълноправни и упражняват правата си.

- Бяхте в София заради среща на държавите от Дунавския регион, организирана от българското министерство на туризма. На форума вие отбелязахте важността на тази среща. Само от любезност ли го казахте, или наистина е важно държавите по Дунав да действат съвместно. И само така ли ще могат да разчитат на еврофинансиране?

- Средствата и еврофинансирането са само инструмент за сплотяване на отделните държави. Туризмът обаче е важният- той би могъл да създаде повече заетост, да подпомогне развитието на инфраструктурата, свързаността и следователно търговията на държавите. Ето защо е важно регионално сплотяване и интеграция.

- Подписахте писмо за намерение с министър Ангелкова за създаване на туристически обсерватории с участие на учени. Те как ще помагат на туризма?

- Обсерваториите почиват върху схващането, че наблюдаването и проследяването на влиянието на туризма спрямо хората са много важни. Те наблюдават и измерват влияние. Не можем да управляваме онова, което не сме измерили. Има технически средства, които регистрират увеличаване на движението, натовареността на определени обекти. С данните от обсерваториите ще се вземат точни решения.

- В кои държави ще са обсерваториите?

- Ангажимент са от страна на дунавските държави. Ангажимент на Световната организация по туризъм към ООН пък е те да бъдат подпомагани до международен стандарт.

- Г-н Рифай, да ви върна към български проблеми. У нас в момента се спори дали да бъдат достроявани крепости и културни паметници, за да се привличат повече туристи. Критиците казват, че това е бутафория и старините трябва да бъдат оставени. Каква е вашата позиция?

- Каквото и да стори човек, трябва да го направи със съзнанието че изтъква това културно наследство. Дали го реставрира или консервира, е отделен въпрос и не е толкова важно.

Важно е

историческите и

културните обекти

да бъдат сложени

на картата,

да станат видими. И така да ги запазим. Средствата, които се генерират от посещенията в тези обекти, пък следва да бъдат върнати в опазването им.

- Заговорихме за културния туризъм, затова кажете грешка ли е, че досега през всичките години България е развивала само морски и зимен туризъм. Това ниско качество на туризма ли е?

- Не, това е стадий на развитие. Испания например преди 1 век са започнали като морски курорти. Като се събере определено реноме и опит - той се насочва навътре в страната. България изпитва именно този етап сега. Не смятам обаче, че страната трябва да обърне гръб на морските си курорти - те са много важно звено. Трябва да насочите енергията си за развитие и на другите видове туризъм. Сега е времето. /24chasa.bg