Продължава неяснотата за изхода от преговорите между Атина и нейните кредитори – Европейския съюз и МВФ. Tе може да завършат с нови мерки за подкрепа, дори преструктуриране на дълга, а в най-лошия случай с излизане на страната от зоната на еврото.

АФП прави преглед на възможните сценарии.

Продължаване на финансовата перфузия

Ако Гърция постигне навреме съгласие с кредиторите си, тя ще получи транша от 7,2 милиарда евро, необходими за непосредственото й оцеляване, ще може да се издължи на МВФ, да плати заплатите на чиновниците, пенсиите на пенсионерите и т.н. Отсрочката ще е краткотрайна за страната, която има огромни нужди от финансиране и дълг в непоносим размер (близо 180% от БВП).

Преработен план за оказване на помощ

Споменатата преди време, идеята за трети спасителен план – от 30 до 50 милиарда евро, че и повече – със свежите пари на европейците, като че ли вече е изключена. Берлин е против. По-вероятно е Атина да успее да се споразумее с партньорите си за продължаване на сегашния спасителен план – говори се за девет месеца – за да си осигури жизненоважната подкрепа на Европейската централна банка, която предлага "въздушна възглавница" за банките си чрез механизма за спешна ликвидност ELA. През този период Атина би могла да продължи да получава пари от МВФ.

На гръцкото правителство му се иска да може да бръкне в неизползвани фондове като този от 10,9 милиарда евро за банките и да прехвърли част от дълга си, който ЕЦБ държи, на фонда за подкрепа на еврозоната (MES). Гърция би заела от MES, за да изкупи облигациите, които ЕЦБ държи. С тази операция тя би спечелила по благоприятни падежи на по-ниска лихва.

Намаляване на дълга

В случай на споразумение проблемът с гръцкия дълг няма да е решен. Правителството би желало кредиторите да направят жест и припомня, че през 2012 те самите са споменали за допълнителни мерки с цел "да се осигури надеждно и осъществимо намаляване" на дълга при определени условия.

Малки са изгледите обаче това обещание да се изпълни в непосредствено бъдеще: полето за маневриране е ограничено, европейците вече са направили много (намаляване на лихвите, удължаване на срока за изплащане, който надхвърля средно 30 г., въвеждане на мораториум за изплащането и т.н.) Много икономисти препоръчват частично опрощаване на дълга, но никой не е готов за този жест – синоним на пълна загуба, по-специално за страните от зоната на еврото.

Дефолт

Мисълта, че Атина няма да може да погаси задължението си към МВФ на 30 юни, вече не е табу и дори бе разисквана на съвещание на еврозоната тази седмица. Ако Атина официално пропусне да се издължи на фонда, вероятно притежатели на спестовни влогове и инвеститори ще щурмуват банките, които ще се окажат във фалит.

Правителството би могло да наложи мерки за контрол на капиталите и да въведе временно паралелна валута, например IoU (от английски I owe you – дължа ви) – форма на признаване на дълг. IoU биха позволили да се посрещнат вътрешните разходи, тъй като еврата са запазени за обслужване на дълга.

GREXIT

Излизането на Гърция от клуба на еврото е сценарий, на който никой не иска да повярва, тъй като той ще нанесе силен удар по основите на валутния съюз и на Европа. Рискът, който ще придобие конкретна форма при дефолт на Гърция, е в опасността от зараза на пазарите, които ще потърсят следващата слаба брънка на валутния съюз, а това ще отвори пътя към отпадането на нови страни. /БГНЕС