Провокиран от безкарайните подмятания на моите приятели за „големите ми успехи” в улова на риба, реших да споделя наколко мои разсъждения, с които повечето от вашите читатели може и да се съгласят.

По професия съм ветеринарен лекар и заемам отговорна позиция в една от най-големите животовъдни ферми в България. Излишно е да споделям за ежедневните ми проблеми на работа, но кой ли сериозен и отговорен човек няма такива.

Преди време по време на работа , че даже и след това се чувствах изнервен до крайна степен-обиждах, бързо се палех, чувствах че спада ефективността ми както по време на работа, така и в другите ми занимания извън нея. Докато един ден опънат на дивана с включен телевизор на „дискавъри” се замислих, защо толкова много хора при всяка една възможност ходят за риба, мина ми през ума „каква загуба на време, балъци ходят да ловят балъци, глупава работа”. Е........сега и аз съм „балък” /риба на турски/ по една щастлива случайност.

Един прекрасен ден мои приятели ме поканиха да отидем за риба в близкия язовир, и тъй като разполагах с достатъчно свободно време се съгласих неохотно, като си казах „айде ще постоя малко, ще изпия биричка и ще се прибирам, така и така нищо няма да хванат”. Нещата не се стекоха , така както си мислех.

Тръгнахме, още при преминаването през близката горичка ме обзе едно такова странно чувство непознато досега за мен, бях в друга реалност, бях изхвърлил торбата с проблеми, чувствах се по-лек, даже в буквалния смисъл. Мозъка ми се обля в серотонин „хормон на щастието”. И така стигнахме язовира...

Прекрасна гледка, неописуема. Дадоха ми една въдица и ми обясниха основните тънкости, като за начинаещ. Хвърлих въдицата и зачаках , инстинкта ми на ловец се задейства не откъсвах очи от кордата със звънеца. Успях да уловя първата си риба цяло щастие, айде пак....и пак , докато моите приятели не ми изстреляха „хайде да си ходим”, „ама чакай, нали сега дойдохме” –спонтанно измрънках аз и те прихнаха да се смеят, бяха изминали цели 11 часа. Ето тогава ми падна бушона, даде ми повод за дълъг размисъл.

Тези 11 часа бяха едни от най-прекрасните дни в моя живот. Забравих за всичко пренесох се в друг свят. Около язовира няма негативизъм има само страст и удоволствие. Имах чувството, че не съм на тази планета, обзе ме такова спокойствие каквато никоя скъпа спа процедура или нещо от сорта не може да ми даде. Заредих се с енегия, колкото е резерва на АЕЦ „Козлодуй”.

И до ден днешен очаквам следващия път, когато ще ходя на риболов. Апела ми особенно към младите е -идете и сами ще видите,че няма нищо по-хубаво от една въдица и няколко червея. Риболова ме промени, пристрастих се, може би това е допирната точка с хазарта, но за разлика това е нещо прекрасно.

Забравете за всички психиатри, психолози,антистресови хапчета, гледане на порно, отпускащи процедури и сие, идете да ловите риба. Това ще ви отпусне “NA MAX”, ще сте преродени за нови успехи в живота ...това е гарантирано.
Е сега кой е балъка.....

P.S. За ИАРА имам билет за любителски риболов..

д-р Айдън Ефраимов