Много икономисти смятат, че ако Гърция напусне европейския валутен съюз това ще бъде катастрофа за нея. Но за останалата част от Европа може би не.

Гърция се бори да се спазят крайните срокове за изплащане на дълговете и да избегне дефолт, който може да я отстрани от еврозоната, в която влизат 19 държави.

Въпреки това неуместни са страховете, че от напускането на Гърция може да се възпламени по-широка финансова катастрофа като колапса на американската инвестиционна банка Lehman Brothers през 2008 г., смятат някои анализатори.

Други се безпокоят, че напускането на една страна може да увреди трайно общата им валута.

Новото правителство на левицата на Гърция се бори да убеди международните си кредитори, че неговите планове за реформи са достоверни. Двете страни са в противоречие по отношение на такива въпроси като намаляването на пенсиите, увеличаване на данъците и приходите, необходими на Гърция.

Необходимо е споразумение, за да може Гърция да получи останалите пари в своя спасителен фонд от 7,2 млрд. евро. Без него Гърция рискува фалит.

Гръцкото правителство се съпротивлява на трудните условия, свързани със спасителните заеми. В четвъртък то предприе необичайната стъпка с иск да обедини четирите плащания в едно, които се дължат до 30 юни този месец на Международния валутен фонд.

Но безизходицата поражда вероятността за край на играта, при който парите на Гърция ще свършат, ще се ограничи притокът на капитали и тя ще направи нова национална валута, така че да може да печата пари, за да плаща сметките си.

Икономистът Холгер Шмидинг от Berenberg Bank в Лондон прогнозира период на"дезориентация", докато инвеститорите разберат какво ще бъде въздействието.

Първата дума за предстоящо напускане вероятно ще имат пазарите, особено в Европа. Акциите и еврото може да паднат. И разходите по заеми на други правителства от еврозоната с разклатени публичните финанси, като Италия и Португалия, може да се повишат временно.

И все пак Шмидинг не предвижда сериозни дългосрочни щети и не допуска сравнение с колапса на Lehman. Рискът за Европа като цяло, казва той, "е много, много малък - почти нулев."

Ключовата разлика между Lehman и Гърция се съсредоточава върху елемента на изненадата според Шмидинг: сривът на Lehman беше неочакван и предизвика паника на целия пазар, тъй като инвеститорите се чудеха коя ще е следващата банка, която ще фалира.

Няма никаква изненада относно Гърция. Всеки знае, че страната, която представлява едва около 2 на сто от икономиката на еврозоната, е в беда от 2009 г. Кредиторите са имали достатъчно време да съкратят заеми и инвестиции в Гърция. Така че те имат малка връзка с финансовите проблеми там.

Независимо дали Гърция остане или не, просто краят на несигурността ще помогне. "Разрешението, по един или друг начин, би било по-добрo от сегашната безизходица" казва Шмидинг.

Досега пазарите изглеждат така, както ги вижда Шмидинг. Европейските акции са далеч от последните си върхове, но не са претърпели сериозен спад. И инвеститорите в облигации, както изглежда сигнализират за наличие на доверие, че Европа може да издържи на напускането на Гърция без да претърпи сериозни щети.

Може ли, ако се позволи за пръв път една държава да напусне еврозоната, това да унищожи доверието в Алианса в дългосрочен план? Кредиторите може да започнат изчисляването на риска, ако друга страна напусне съюза и не успее да изплати дълговете си. В резултат, вероятно ще изискват по-високи лихви, за да компенсират този риск. Това ще оскъпи заемите на правителствата и ще ерозира едно от ключовите постижения на паричния съюз.

Оптимистите показват нови инструменти на еврозоната, с които тя да се защитава срещу кризата, с която се бори нейното управление през последните няколко години. В резултат на кризата в Гърция, както и произтичащите от нея проблеми, подобните проблеми в Ирландия и Испания, еврозоната създаде спасителен фонд, чрез който могат да отпускат заеми на затруднените страни.

ЕЦБ също така предложи да купи държавни облигации на страни, подложени на натиск, ако те приемат реформи. Това помага да се задържaт лихвените проценти.

В крайна сметка никой не знае какво ще се случи, ако Гърция излезе от еврозоната. Джонатан Лайнс, икономист за Европа в Capital Economics, коментира, че прякото въздействие би трябвало да бъде "доста малко", като се има предвид „размера на Гърция".

Той казва обаче, че не може да се изключи неочаквано трансгранично разпространение на сътресения на пазара, което ще повиши разходите по държавните заеми.

Финансовият министър на САЩ Джейкъб Лю предупреди европейските си колеги, че рисковете са неизвестни. Той призова Гърция и нейните кредитори - МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия да достигнат до споразумение .

„Големият въпрос е, какви ще са косвените ефекти", казва Лайнс. "Ще има ли заразен ефект за други държави или други пазари, върху разходите по заеми, разходи за финансиране в рамките на еврозоната като цяло?"

"Никой не може да знае отговора, защото не може да се даде математическо заключение за това". /news.bg