Какво бави България за Шенген? Нерешителността на българските политици или позицията на две-три държави? Съдебната реформа или несигурните граници? Николай Цеков потърси мнение от двама експерти.

За какво ? е на България да влиза в Шенген? Този въпрос задават скептиците както вътре в страната, така и в общото Шенгенско пространство. То предлага напълно отворени вътрешни граници, където не се правят паспортни проверки – и тъкмо това е голямото предимство. Защото се пестят време, човешки ресурси, пари. Но от доста време България (заедно с Румъния) все си стои пред заключените Шенгенски порти.

Може би българските политици не са достатъчно активни? Може би ги е страх да не се скарат със „силните на деня” в Шенген, които в момента не искат да приемат България? Българският евродепутат Андрей Ковачев смята, че управниците в София полагат достатъчно усилия:

„Но западните ни партньори обвързват темата със сегашната ситуация с нелегалната миграция и затова България се съгласи с модела на поетапното влизане в Шенген, като първо зоната се надявам да се разпростре още през следващите няколко месеца върху преминаванията през нашите четири международни летища в София, Бургас, Варна и Пловдив“ – казва Ковачев.

България така и не си написа домашното
Даниел Кадик, ръководител на бюрото за Югоизточна Европа на германската либерална фондация „Фридрих Науман“ се изразява дипломатично, но съобщението му е ясно: България няма достатъчно силни карти, за да удря по масата: „Основната причина за осемгодишното буксуване на страната пред вратите на Шенгенското пространство е политическа – България така и не успя да си напише домашното, необходимо за влизането. Всеки демарш на София за бързо получаване на шенгенско членство би срещнал въпроса на останалите шенгенски държави:

„А кога България ще демонстрира напредък, видим в ежегодните мониторингови доклади на Брюксел?“

Друга причина е фактът, че българските граници, които са външни и за Европейския съюз, не са достатъчно добре охранявани и подсигурени срещу незаконни преминавания. Това го доказа и кризата в Сирия. В същото време, румънската граница към външните за Евросъюза Молдова и Украйна изглежда по съвсем друг начин. И това дава основание да се говори за разделяне на двете страни по степен на пригодност за Шенген.

Според мен, Евросъюзът освен това иска да види и забележим напредък в съдебната реформа, и в справянето с корупцията и организираната престъпност.“

Кадик възпроизвежда аргументацията на няколко европейски страни, които обвързват – всъщност неоснователно – членството в Шенген с незадоволителните оценки в ежегодните доклади по Механизма за сътрудничество и оценка.

Казано по-просто: Еврокомисията все още държи под наблюдение България и Румъния, защото не е доволна от хода на съдебната реформа и борбата срещу престъпността и корупцията. Но това не поражда никакъв автоматизъм по кандидатурата на България за Шенген, защото става дума за различни договори и отчасти различни държави-членки. Работата просто е в това, че няколко страни действително се боят от криминален и миграционен натиск и затова не допускат България в Шенгенската зона.

Спирачка заради сигурността на границите
Андрей Ковачев: „През последните няколко години страни като Германия, Дания, Финландия, Нидерландия са изразявали позиции против българското влизане в Шенген.

Това са държави, които чувстват особено осезаемо миграционния натиск. Страхът от този натиск доведе и до решението до 2020 г. да няма ново разширение на Евросъюза. Колкото и да не ми се иска, трябва да призная, че изброените партньори, които обвързват влизането ни в Шенген и с изпълнението на критериите по отношение на реформите в правосъдието, смятат, че това ще бъде харесано от избирателите в техните страни. А Съветът на вътрешните министри на Евросъюза отлага решението за България, защото предварителните сондажи сочат, че то няма да мине. А що се отнася до изтъкваните български недостатъци като корупцията и състоянието на правосъдието, проблеми с тях има във всички еврочленки. Не разбирам обаче каква е връзката на тези проблеми с показването на паспортите на нашите летища?!“

Даниел Кадик потвърждава, че спирачка удрят най-вече Германия, Нидерлания и Финландия, но не толкова заради съдебната реформа, колкото заради сигурността на границата: „Разбира се, най-големите страхове са свързани със сценария, при който България се оказва безсилна да спре нов масов прилив на имигранти през границата си с Турция и в крайна сметка пришълците се пръсват из Централна и Западна Европа. Явно София не успява да убеди партньорите си, че може опази границите си докрай в случай на подобна криза“.

Нова опасност
В политическите кулоари се говори, че ако Германия вдигне „ембаргото”, България бързо ще получи Шенгенска виза. Говори се обаче и за една нова опасност: България и Румъния да бъдат "прикачени" към Хърватия и така шенгенското им членство да се отложи отново.

Андрей Ковачев казва, че не чувал за такава идея. За Даниел Кадик обаче въпросът не е изненадващ: „Да, определено виждам очертанията на заплахата България и Румъния да бъдат „скачени“ с новата еврочленка Хърватия и заедно да чакат в преддверието на Шенгенското пространство.

Подобно негативно развитие е доста правдоподобно за България в случай, че Румъния заради осезаемия си напредък при покриването на шенгенските критерии бъде отделена от България и продължи с поетапното влизане на своите въздушни, морски и сухопътни граници в Шенгенската зона.“
Източник: Дойче Веле