Иде ли нова Октомврийска революция

България 27.05.2015 08:14

Все повече европейци обедняват,

търсят спасение при новите леви


Има един плешив мъж, който бе истински гений. По средата на войната той обеща на своя народ в Русия не диалектически материализъм, а мир и хляб! Това е най-големият урок на ХХ век.

Думите са на 37-годишния лидер на испанското движение “Подемос” (заемка от лозунга на Обама “Ние можем”) Пабло Иглесиас. Ленин е един от идолите му. “На този свят е пълно с тайни влакове”, обича да казва още той, напомняйки за тайния влак, с който Германия праща Ленин в Русия, за да работи срещу царя и да омаломощи така страната отвътре.

“Ние не искаме нова идеология, ние трябва да обясним нашата по-добре”, заявява още Иглесиас и явно теорията му има успех. “Подемос” спечели убедително местните избори в Испания и се готви да е следващата управляваща партия.

След СИРИЗА в Гърция това е втората ултралява формация, която се оказва на гребена на вълната.

Вълната на

недоволството

на малкия човек В цяла Южна Европа левите движения изживяват нов връх. Те заемат вакуум, оставен от традиционните големи леви партии. По същия начин изглеждат нещата и в консервативния спектър – там традиционните десни партии губят електорат към дяснопопулистки формации.

Защо? Преди 4 години френският бивш дипломат от ООН и участник в Съпротивата Стефан Хесел написа един памфлет, озаглавен “Възмутете се!”. Книжката бе изчерпана буквално за дни в милионен тираж не само във Франция. На по-малко от 100 страници той призова съвременния европейски гражданин към

бунт срещу

финансовия

капитализъм

Хесел критикува грешната политика на европейските правителства от края на Втората световна война насам, която се е подчинила изцяло на интересите на големите концерни и се ръководи от лобисти.

Резултатите и? днес са налице, посочва той - социален разпад, неработеща пенсионна система, липса на адекватна здравна система, концентрация на медиите в едни ръце, което ограничава работата им, все по-ограничен достъп до образование, съсипване на околната среда заради забогатяването на все по-малко хора. В сравнение с руините, които Европа представляваше през 1945-а, напредъкът е огромен, но не за всички. Капанът се е отворил отдавна и поглъща средната класа, която се топи. Най-видимо е това в южноевропейските държави като Испания и Гърция, в които безработни и без дом остават стотици хора всяка година. В Испания 50% от безработните са загубили право на подкрепа от държавата.

Половината от хората, които не могат да се издържат, нямат възможност да използват солидарната система. Това са потресаващи статистики. В Източна Европа положението е още по-мрачно – там дори и с труда си над 50% от хората не могат да покриват ежедневните си разходи.

Няма никакви изгледи ситуацията да се подобри. Безработицата се е превърнала в съвременния

бич за

човечеството

Без работа си извън системата. Ценен си само като работна единица. Само на такава се полага здравеопазване, пенсия, помощи, образование за децата. С напредването на технологиите работният пазар обаче се променя драстично.

Вече не е достатъчно просто да искаш да се трудиш и да си що-годе здрав. За да можеш да живееш от труда си, трябва да си висококвалифициран.

Абсолютният минимум е втори език и елементарна компютърна грамотност, но дори и това не гарантира работно място. Всяка дейност, която може да се изнесе към страни с по-евтина работна ръка, изчезва.


Само няколко примера. Дрехите се шият в България или Бангладеш при робски условия и срещу надници, от които шивачките трудно могат да покрият основните си разходи.
За западните хотели е по-евтино да си пращат чаршафите на пране в Полша, отколкото да наемат местни фирми.


Тестото за хляба
в суперите идва
от Китай


В Азия се правят колите и компютрите. Все повече дейности изчезват в глобалния свят и оставят европейците на улицата.


Дори и при висококвалифицираните ситуацията не е розова. Пазарът се променя толкова бързо, че до вчера търсените експерти днес вече трябва да се преквалифицират, но едно е да променяш работата си на 30, друго - на 50. От работника се изисква да е винаги в идеално здраве, психически издръжлив и готов да се мести по цял свят след работата си.
Това обаче е нереалистично и непосилно. Но нито една от традиционните партии в Европа не намира отговор на тези предизвикателства, независимо дали са в Испания, в Гърция или в Германия.


Дори обратното – притиснати от глобализацията, подгонени от лобисти на големи концерни, политиците коват икономическа политика в ущърб на средната класа. Тя се оказа без представители във властта и без възможности да влияе на съдбата си.
В този вакуум се раждат силни нови леви движения на Юг и десни на Запад и Изток. В Източна Европа проблемът е същият, но там лявата идея е дълбоко компрометирана и затова


успехи бележат
силно десни и
евроскептични
партии,

както стана в Полша.


Дали Иглесиас и заигравката му с Ленин е сериозна? Европа в ХХI век не е Русия от началото на ХХ. Но масовият европеец обеднява прогресивно, докато богатството се разпределя между все по-малко хора. Политиците се забъркват в скандали с корупция, олигарсите се множат, парите на данъкоплатците отиват за спасение на банки, фалирани от алчността на мениджърите си.


Революционното
настроение е налице

– това се видя и от движението “Окупирай”, което макар и да позагуби влияние, продължава да е активно в повечето индустриални държави. Затова и брошурата на Хесел, която далеч не е философски труд, бе буквално разграбена в повечето европейски държави.

Французинът завършва памфлета си с думите: “Да създаваш ново, означава да оказваш съпротива. Като оказваш съпротива, създаваш новото!”.
Но, както се вижда от успеха на левите, съпротивата тепърва предстои./24chasa.bg

CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911