Българинът е много интуитивен, независимо от това какво му поднасят медиите. Наблюдавала съм дори и бабите на село, панически превключвайки каналите на различните новини, да търсят истината.

Даже и те осъзнават, че нещо не е както трябва. Денят ни започва със сутрешните блокове на телевизиите, а темите и позициите на гостите им, на фона на това, което се случва в цялата страна, изглеждат изключително странно. Приписали сме си претенцията, че имаме свободни медии, но е нелогично почти всички те да ни представят едни и същи сюжети и "герои", които са по-скоро скандални и болезнено ежедневни. Извън техния периметър са реалните проблеми на българите.

Съжалявам за случаите на самоубийства, на катастрофи, на убийства, но тази негативна информация натоварва по непосилен начин човешките възприятия. Ние като че ли вече не сме в състояние да поемем повече негативизъм, получава се ефектът на прегаряне и спираме да се вълнуваме, като защитна реакция. При цялото очакване да чуеш нещо съществено и позитивно, но неполучавайки го, ти се дезинтересираш. А като резултат т.нар. големи медии просто губят публика.

За съжаление, тези медийни канали се заблуждават, робувайки на изтъркания принцип, че лошата новина е добрата новина. Тя е валидна за жълтите издания, но не и за националните медии, особено за тези, които са в националния ефир. Няма как само скандалът, криминалната хроника да е фокус, а да отиват на заден план проблеми, които драматично се отнасят за живота ни.

Защото едно решение на министъра на здравеопазването Петър Москов, който казва, че няма да финансира лекарства за диабетиците, засяга огромен брой хора у нас. Ние нямаме нормално здравеопазване и нямаме точни данни колко много българи боледуват от диабет. Интересува ни защо няма лесен достъп до тези лекарства, защо са толкова скъпи и как това се отразява на качеството ни на живот като нация. Не може темата да отсъства, няма я в сутрешните блокове на телевизиите, а в следващия момент да се вдига градусът на напрежението с акушерката, пребила новороденото. Да, този инцидент е шокиращ, но е малка част от общата картина на здравеопазването ни. Къде е този министър, защо не застане пред хората и не влезе в диалог с тях?

За сметка на това пък дискутираме грубото поведение на министъра на културата Вежди Рашидов. Извинете, но абсолютно всички знаем, че той е груб, избухлив и това е известно от години. Аз недоумявам защо изобщо се допусна неговото назначение? Има все пак етични норми, които всеки от нас се опитва да спазва. Той може да е творец, но не от всеки човек на изкуството става администратор, управленец с мисия, който изпраща послания по цивилизован начин към обществото. Пак се питам защо всички културни дейци си замълчаха, когато назначаваха Рашидов или тогава им беше удобно на фона на пазарлъците за постове? И решиха, че това е компромис, който могат да преглътнат. Защо един такъв предизвестен скандал, който рано или късно щеше да се случи, бе отминат с примирение? А сега, когато цялата ни държава почти се срутва във всички посоки, изведнъж се оказа, че Вежди Рашидов си заслужава протеста. Събитието се поставя в прожектора на медиите и се раздробява на отделни темички и подтемички. Защо? Групата за протест срещу него се разраства, независимо, че има далеч по-значими теми за недоволство. Как да наречем това? Подмяна, изтласкване на истинските проблеми и замяната им с несъществени?

Често за сериозните управленски провали няма обществена реакция. И аз си го обяснявам с това, че хората вече са изтощени от негативизъм и се чудят за кое по напред да издигнат глас- за сечта на горите ли, за безстопанствеността ли, причинила наводненията, за сушата ли? Този филм вече сме го гледали май. И хората решават, че тези бедствия се случват далеч, че не ги засягат… Не можем повече да имитираме гражданско общество, свободни медии и демокрация. Защото уж живеем в демокрация, но при реален феодализъм по селата. Защото моите наблюдения за малките населени места напълно отговарят на това определение.

Но медиите отново не улавят явлението, а само неговите епизодични проявления- откраднал, ударил, паднал, пострадал, арестуван, оправдан. Прави впечатление тази монотонна костюмираност и еднаквост на медиите, на новините в техните емисии. Това не е естествено и хората го разбират. Те търсят някъде вътре, заровена истината и продължават да не я откриват. Тогава минават на следващия етап- всеки започва да търси познат, приятел да пита, да сподели, ако е на години или в интернет, ако е по-млад. Разбира се, проблемът не е само български- той е в целия свят. Човек винаги търси алтернативни гледни точки, двата възгледа върху събитията, конкретни свидетелства, но при нас в медиите нямаме двете, а само едната гледна точка.

В ежедневието си българинът е натоварен с тонове излишна информация, която всъщност не го интересува и не му е потребна. Дори бих стигнала по далеч- фалшивата информация е опасна за живота, защото прави хората слепи и глухи за истината. Така стигаме и до големия процент българи, решили да емигрират- те са стигнали до извода, че от тях нищо не зависи. Елитът ни трябва да си даде сметка, че територията на една държава се управлява с народ. И се пази с народ. Хората, които остават в страната, ако са с ниско образование, без квалификация, ако са събрани само в няколко града и не забелязваме всичко това, демографската катастрофа, означава нашето самоубийство в бъдеще. /БГНЕС

…………….

Мариана Христова, експерт в Гражданска инициатива за забрана на фракинга.