„Сложат 450 кубика силикон и искат цяла вечер да го мяткат из дискотеките. Няма как да стане. За да бъде бюстът хубав, стегнат и голям след операцията сутиенът е задължителен. Носи се постоянно. И за спане и през деня,” изстрелва в упор пластичният хирург д-р Ильо Стоянов в едно интервю на Веселина Мончева за "Монитор". Оказва се, че носенето на силикон от скромните 350 кубика в едната до импланти, които палят въображението на мъжете от по 450 и нагоре, е свързано със стриктни правила за експлоатация.
Д-р Стоянов, който цяла България директно опозна от участието му преди време в телевизионния формат „Пълна промяна”, систематизира законите на оазиса „Силикон”, който като магнит привлича много дами. Повтаря ги като мантра на всяка дошла в кабинета му за консултация, защото е установил, че

„тези млади жени не обичат много да четат”

А преди да вземат решение да разпънат гръдната си обиколка до мечтания размер, трябва заедно със своя лекар да мислят и преценяват възможностите. Защото пропуските и немарливостта в подготовката имат фатални последици. „Първата операция има голям шанс да стане перфектна, ако сме избрали опитен хирург. Ако и видът и начинът на поставяне на имплантите е правилно преценен. Всяка „поправка” и повторен опит за „наместване” и разчистване на „батака” на първия неуспех, обикновено носи провал”, аргументира се хирургът и съветва преди жената да вземе важното решение, да посети не двама, а трима специалисти. „Дори първият й избор да съм аз. Защото 4 очи виждат и преценяват по-добре от две”, смее се той. А след като тя си избере хирург, заедно да уточнят всеки детайл. Изборът на имплант не става на око, нито на кило.

„Съвременната пластична хирургия работи с математически формули

Не може на малък граден кош да се сложат широки и големи гръдни импланти. Не може изключително слаба жена, с малки гърди, без никаква тъкан и подкожна мазнина да избере импланти с висок профил. Ами те

ще стоят като две гумени топки”

ядосва се хирургът и допълва. Отдавна всички водещи световни школи по пластична хирургия имат изграден алгоритъм. Знае се кога трябва да се сложат анатомични капковидни, в кои случаи са нужни кръгли импланти, за да има перфектен естетичен резултат. Големината на импланта се определя според много показатели. На първо място какви са естествените гърди и какъв слой тъкан може да покрие импланта. Измерва се до милиметри. Важно е какво ще „легне” отгоре върху силикона не само мазнината, но тъканта въобще. Защото големината на импланта не бива да превишава собствената гърда.

След това се определя позицията. Ако мислено прекараме хоризонтална линия през зърното, тя трябва да разделя импланта на две. При кръглите 45 % са отгоре, а 55 % отдолу, а при капковидните пропорцията е 50 на 50.

„В повечето случаи аз слагам импланта изцяло под мускула. Предимството е огромно. Имплантът се държи от мускула и той не му позволява да пада надолу, да отива настрани и да се мести”, влиза в детайли хирургът.

Оттам нататък влизат в сила правилата за правилна експлоатация, с които започнахме.
Големите винаги ще са на мода
Големите цици винаги ще са на мода, смее се д-р Стоянов и обяснява, че цитира свой колега. Затова и операциите за увеличаване на бюста със силиконови импланти са най-търсени в цял свят от САЩ през Бразилия до Южна Корея и у нас, категоричен е д-р Стоянов, който не води статистика колко такива операции е направил, но твърди, че са поне 2-3 на ден.

Желанието на жените да имат пищна пазва през годините не намалява и не се променя. Няма мода. Едни слагат малки импланти, други – по-големи.

„Свалят силикона тези, на които гърдите не са добре направени и не са доволни от резултата. Масово обаче силиконът се вади, само, за да се сложи по-голям размер. Единични са случаите, в които жена, носила силиконов бюст, ще се лиши въобще от импланти. Аз си спомням само за една”, признава д-р Стоянов.
Пластичният хирург от „Есте клиник” д-р Ильо Стоянов: Повторната операция има слаб шанс за успех


- Д-р Стоянов, доста внимание отделяте на подготовката и обсъждането преди операцията. Толкова ли е важна?
- От влизането на пациента в кабинета на лекаря до излизането след операцията най-сложно е вземането на решение - с какви импланти, на коя фирма, по кой метод да бъде направена операцията. Самото опериране не е проблем за добрия хирург. Правилното решение гарантира перфектния естетичен резултат.

- Кой според вас е най-сериозният проблем?
- Сериозен проблем имат тези, които вече са направили една операция и тя не е сполучлива. Има такива жени, които всеки ден се обаждат, за да ги оперирам. Отказвам. Те са безнадежден случай – няма как да ги оперирам, не мога да им помогна, защото всичко е съсипано. Най-голям шанс за успех има първата операция. Всяка следваща с цел поправяне на незадоволителен естестичен резултат, има слаб шанс за успех. В която и клиника да отиде, който и хирург да я прави. Жената идва при мен и не е доволна. Обяснява къде е оперирана и ме моли да направя нещо. И често отговорът ми е „Не мога да направя нищо, защото е голям батак. Този, който е правил операцията, трябва да си оправи батака. Защото аз никога няма да разбера каква е причината за вашето състояние”. А, за да поправя нещо, трябва да разбера причината.

- Защо не може да се разбере причината?
- Защото тя няма никаква документация . Питам я какви са й имплантите. Не знае. Казва: „Май са 350 кубика”. Ама това не е достатъчно има 8-9 модела на различни фирми. Искам епикриза. „Нямам” - е най-честитят отговор. Епикризата е документ, който всяка пациентка трябва да има още при изписването независимо дали и била в държавна, частна клиника или е оперирана в чужбина. Защото в епикризата трябва много точно да се описва състоянието на бюста, заедно със снимки от 5 позиции от преди операцията, трябва да са отбелязани размерите на гърдите и то по специални изисквания, да се опише тъканното им покритие ... работата е сложна. А тези жени нямат документ. И, когато ги изпратя обратно при лекаря, който ги е оперирал, за да им даде епикриза, той пише нещо по спомен от преди няколко години. И това, което получавам, обикновено въобще не съответства на реалното им състояние. Не може този документ да се дава месеци или години по-късно. Защото това подвежда и крие риск за нова грешка, ако евентуално сe направи повторна операция. Такива са изискванията на Българската асоциация по пластична и реконструктивна хирургия. И всеки може да се информира от сайта в интернет стъпка по стъпка от първото посещение при лекаря – какво да пита и как да се ориентира до това каква документация и напътствия трябва да получи след изписването. Написано черно на бяло, не казано, какво трябва да прави.

- Някои твърдят, че имплантите трябва да се сменят през 8-10 години. Така ли е?
- Кой твърди това? Пишело било във форумите. Форумите не са място, където човек може да се информира. Това, за срока на годност на имплантите е пълна измислица - няма токова изискване. Всички производители на имплантите дават доживотна гаранция на продуктите си.