Джордж Фридман: САЩ са империя, но с лимит

Избрано 15.04.2015 14:57

Империя е мръсна дума. Като се има предвид поведението на много империи, това не е нелогично. Но империята може да бъде и състояние, което много често е непланирано и е рядко желано. Това състояние се формира при наличието на тежък дисбаланс на силите.

Всъщност формациите, създадени именно като империи – примерно Наполеонова Франция или нацистка Германия – не просъществуваха дълго. Повече държавни образувания са станали империи, без първоначално да са целели именно това. Те са се развивали като държави и чак впоследствие осъзнават какво всъщност са. Понякога те не осъзнават дълго време какво всъщност представляват и неспособността им да видят реалността може да доведе до сериозни последици.

Раждането на американската империя

САЩ се превръщат в империя след 1945 година. Вярно е, че през испано-американската война (края на XIX век) САЩ търсеха и поеха контрола върху Филипините и Куба. Вярно е също, че страната бе започнала да се възприема като империя, но всъщност тя още не бе такава. Куба и Филипините бяха само фантазия, която се разби през Първата световна война /1914-1918/, а също в последвалия период на изолационизъм и Голямата депресия /1929-1933/.

Истинската американската империя, която се появи по-късно, е страничен продукт от други събития. Не е имало голяма конспирация. В някои отношения обстоятелствата около нейното създаването са я направили по-мощна. Втората световна война доведе до рухването на Европа и окупацията на континента от руснаците и американците. Същият исторически ход донесе и до окупацията на Япония и нейното пряко управление от страна на САЩ.

Съветският съюз бе в разруха след Втората световна война, но въпреки това той си оставаше силен. Той беше хегемонът на Изток и при липсата на САЩ евентуално би доминирал в цяла Европа. Това щеше да представлява проблем за Вашингтон, защото една обединена Европа - независимо дали като доброволна и ефективна федерация или контролирана от една-единствена държава - имаше достатъчно ресурси, за да отправи предизвикателство срещу американската мощ.

САЩ не можеха да допуснат това. Вашингтон не виждаше себе си като някакъв имперски надзирател и допускаше по-голяма вътрешна политическа автономия, отколкото руснаците допуснаха в своята сфера. Освен поддържането на военното присъствие, САЩ организираха европейската икономика, създадоха и участваха в европейската отбранителна система. И все пак ако същността на суверенитета е способността да се вземе решение за участие във война, то властта не бе в Лондон, Париж или Варшава. Властта беше в Москва и Вашингтон.

Организационният принцип на американската стратегия бе идеята за ограничаване (а не завладяване както е при империите - ред). Съветската стратегия бе да застрашава американската сфера чрез подкрепа за бунтове и дестабилизация дълбоко във вътрешността на тази сфера. Руснаците се опитаха да създадат свой съюз, а американците се опитваха да ги контраатакуват.

Икономиката на империята

Едно от предимствата на съюза с руснаците, особено за бунтовническите групировки, беше щедрата доставка на оръжия. Предимството пък на партнирането със САЩ бе принадлежността към една динамична търговска зона и достъп до инвестиционни капитали и технологии. Някои държави, като Южна Корея, успешно се възползваха от това, други - не. Лидерите в страни като Никарагуа смятаха, че печелят повече от съветската политическа и военна подкрепа, отколкото от търговията със САЩ.

САЩ бяха най-голямата икономическа сила с пълен контрол по море, бази по цял свят, динамична търговия и инвестиционна система, облагодетелствала държави, които са били стратегически важни за страната или поне с възможности да се възползват от партньорството с Америка. Именно в този момент, а това е началото на Студената война, САЩ започнаха да се държат като империя, макар и несъзнателно.

Географията на американската империя е построена отчасти на военните, но до голяма степен и на икономическите отношения. Отначало тези икономически отношения са били твърде тривиални за американския бизнес. Но системата зрееше, инвестициите се увеличаваха заедно с вноса, износа и на пазарите на труда. Както всяка наистина успешна империя, при САЩ нещата не започнаха с един велик проект или дори една мечта. Ходът на развитието доведе дотам, че някои основни отрасли на американската икономика станаха зависими от някои страни. Най-ярките примери са Саудитска Арабия или Венецуела, чийто петрол захранваше петролните компании на САЩ и поради тази причина тези държави станаха стратегически важни. С узряването на империята нараства и нейната икономическа ценност, по-специално когато няма принуда над другите. Принудата има висока ценна и подкопава ценността на империята. Идеалната колония е онази, която не е колония в чистия й вид, а е нация, която се възползва от икономическите отношения както с центъра на империята, така и с останалата й част. Основната пък военна връзката трябва да бъде или взаимна зависимост или уязвимостта на държавата клиент от имперския център.

Това е начинът, чрез който САЩ станаха империята. Първо, държавата бе богата и мощна. Второ, тя бе изправена срещу потенциален противник, способен да я застраши глобално - в голям брой държави. Трето, САЩ използваха своето икономическо предимство за въвличане на част от страните в икономически, следователно и в политически и военни взаимоотношения. Четвърто, тези страни са станали значително по-важни за различни сектори на американската икономика.

Пределите на американската империя

САЩ се превърнаха в еднолична световна и балансираща сила САЩ след 1991 година - това бе единствената държава, която можеше да разположи икономическа, политическа и военна сила в световен мащаб. САЩ бяха и си остават изключително мощна страна. И все пак тя не е всемогъща. Русия, Иран или Йемен чувстват, че американската мощ няма граници. Но предели винаги има и империите оцеляват, когато се съобразяват с тях.

Основният предел или лимит на американската империя е същият както на британските и римската: демографският. Американската армия е изградена около силовите фактори - оръжия, които могат да унищожат врага, преди той да унищожи относително ограничените военни сили на САЩ, разгърнати в даден района или държава. Понякога тази стратегия работи, но в дългосрочен план не е работеща. На свой терен врагът може да поеме загубите по-лесно, отколкото това може да направи една американска армия на чужда територия. Този урок бе поднесен във Виетнам, сега в Ирак и Афганистан. Ирак е страна с 25 милиона души, а САЩ изпратиха там около 130 000 войници. Неизбежно е загубите да натежат. Проблемът е в математиката на войната. В определен момент става ясно, че не си струва да се дават големи количества загуби заради определени политическите цели.

Разполагането на основни военни сили в Евразия няма смисъл, освен в някои специални случаи, когато е необходимо явно надмощие, за да си стегне до победа. Но тези случаи обикновено са малко и рядко. Така единствената стратегия е непряката война: прехвърляне на тежестта на войната върху тези, които са готови да я понесат или не могат да избегнат конфликта. През първите години на Втората световна война САЩ прибягнаха до непряка война за подпомагане на Великобритания и Съветския съюз срещу (хитлеристка) Германия.

Има два вида непряка война. Първият е в подкрепа на местни сили, с които интересите на САЩ се преплитат. Това беше направено в ранните етапи на Афганистан. Втората е поддържане на баланс на силите между страните. Свидетели сме на тази форма в Близкия изток, където САЩ балансират между четирите регионални сили Иран, Саудитска Арабия, Израел и Турция, като ги подкрепят (или контрират) в един или друг момент, за да поддържат равновесието. В Ирак бойци на американската авиация извършват въздушни удари успоредно с операции на иранските сухопътни сили. Но в Йемен САЩ подкрепят саудитски въздушни удари срещу хутите, които пък бяха обучени от Иран.

Това е същността на империята. Британците казват, че нямат вечни приятели или врагове, а само вечни интереси. Това старо клише - като повечето клишета - е вярно. САЩ са в процес на усвояване на този урок. САЩ може и да изглеждат привлекателни, когато показват кои са им приятелите и кои враговете. Но това е лукс, който империята не може да си позволи.

Изграждането на системата за равновесие

Сега виждаме, че САЩ преразглеждат системата от баланси. Една световна сила не може да си позволи да участват пряко в няколко конфликта по цял свят. Тя бързо ще се изчерпи. Използвайки различни начини, тя трябва да създаде регионални и глобални баланси, без да узурпира вътрешния суверенитет. Номерът е да се създадат ситуации, при които други страни искат да направят това, което е в интерес на САЩ.

Това е трудно начинание. Първата стъпка е да се използват икономически стимули за оформянето на поведението на други страни. Тя обаче трябва да бъде направена не от американското Министерство на търговията, а от бизнеса. Втората стъпка е да се осигури икономическа помощ на колебаещите се страни. Третата е да се предостави военна помощ. Четвъртата - да се изпратят съветници. Петата е да се изпрати (военна) сила, която да има надмощие. Най-трудното е преминаването от четвъртата към петата стъпка. Никога не трябва да се използва огромна сила. Но когато съветниците и помощите не могат бързо да решат проблемите, тогава единственият начин е да се прибегне е изпращането на военна сила, която да има надмощие. Римските легиони са били използвани пестеливо, но когато това е било правено, те са го вършили успешно.

Задълженията ни империята

Аз нарочно говоря за САЩ като за империя, знаейки, че тази дума стряска. Онези, които наричат САЩ империя, имат предвид, че това понятие в някакъв смисъл означава нещо зло. Други пък ще намерят други изрази. Но за САЩ ще е полезно да видят реалността. Винаги е полезно да бъдеш честен, по-специално със самия себе си. Но по-важно е САЩ да усвояват уроците на имперската власт, ако се възприемат като империя. Няма нищо по-вредно от една империя, която използва мощта си безразсъдно и небрежно.

Истина е, че САЩ не възнамеряваха да бъдат империя. Вярно е също, че намеренията нямат знамение. Обстоятелствата, историята и геополитиката са създали субект, който ако не е империя, то поне прилича на нея. Американската идеология и американската действителност не са несъвместими по своята същност. И трябва да се отчитат две неща. Първо, САЩ не могат да се откажат от мощта, която имат. Това е неизпълнимо чисто практически. Второ, като се има пред вид мащабът на тази мощ, САЩ ще участват в конфликти - независимо дали го искат или не. Империите често пораждат страх, понякога предизвикват уважение, но никога не са обичани от останалата част на света. И претенциите, че не сте империята никого не заблуждава.

Сегашното положение в Близкия изток представлява фундаментално пребалансиране на американската стратегия. То все още е тромаво и недобре обмислено, но то протича. А за останалата част от света идеята, че американците ще стават все по-мощни, ще се среща все по-рядко. САЩ няма да прибягват до интервенция. Те само ще се опитват да дирижират положението, веднъж в полза на една, друг път на друга държава. /БГНЕС

--------------

Джордж Фридман е американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор. Автор на няколко книги, сред които най-известната е "Тайната война на Америка" от 2004.
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911