Освен художник, скулптор, изобретател, математик, Леондардо да Винчи е бил и майстор готвач. Докато детайлите около творческата му дейност се смятат за ясни, наскоро издадена книга осветлява различен аспект от живота на ренесансовия гений – неговите кулинарни предпочитания.

В труда си „Бележки към кухнята на Леонардо“, Шел и Джонатан Раут твърдят, че той е истински доайен на новата европейска кухня. Макар и 500 години след смъртта на великия артист, признанието си е признание. Още като юноша, ученик в художествената работилница на Верокио, Леонардо е работил и като помощник-готвач в една от гостилниците във Флоренция. По-късно заедно със Сандро Ботичели открили и собствено заведение. Интересът към готварството Леонардо запазил през целия си живот. Тринадесетгодишен бил организатор на празненствата в двора на граф Сфорца в Милано. Той дори завещал значителна част от състоянието си на готвача Батиста де Виланис.

Да Винчи изобретил механична хлеборезна машина, което всъщност се явява нещо като първия уред за рязане на пастата. Той въвел в Италия употребата на салфетките, които нарекъл „алтернатива на мръсните покривки“. Създал множество забележителни ястия за дворцовата кухня, чиито рецепти записал с помощта на свой собствен шифър. Кулинарните бележки са открити в ръкопис, който се съхранява в петербургския Ермитаж.

Това не е първата подобна книга. „Кухнята на Да Винчи: Тайната история на италианската кухня“ от Дейв Дюит, автор на бестселъри, също внася свеж подход към храната на Ренесанса.

„Четейки няколко от неговите биографии, изникна въпросът: къде са манджите? Като писател, който пише в жанра, реших да потърся отговора. Така се мотивирах да изуча неговите бележници, за да открия препратки към трапезата и блюдата“, казва Дюит. Така се оказва, че Леонардо има около 30 рецепти (едната от тях в карето). Писателят разкрива няколко интересни факти, като например това, че Да Винчи изобретил две устройства за печене на скара, чрез които обръща месото на шиша, докато се пече. За първия метод той използвал противотежест, завързана за въже, което било омотано около цилиндър. При втория начин изкусно използвал силата на горещия въздух, за да задвижи предавките на шиша над огъня.

По това време италианците предпочитали доста по-дълга процедура за приготвянето на пастата. Концепцията за ал данте (леко сурови) се появила много по-късно – през XVII в., когато готвач предлага готвещата се паста да се залива със студена вода, за да се спре готвенето и спагетите да останат твърди.

По времето на Да Винчи хората избирали виното си предимно по социалното положение – бялото, което било по-рафинирано, било за по-високите класи. А червеното, по-евтиното, отивало при по-бедните.

Книгата включва дори рецепта за дресинг за салата, възстановена от бележника на Да Винчи. Неговите страници разкриват още, че по-късно в живота си художникът става вегетарианец, странно решение и нетипично за Ренесансова Италия, където месото се консумира в големи количества.