Обещанията на фирма LIC33, която във вторник обяви, че купува от Цветан Василев БТК и още няколко фирми,

че ще изплати

900 млн. евро

задължения на

компаниите,

които купува,

са меко казано,

преувеличени

изчислиха финансови експерти. При представянето си във вторник от LIC33 обявиха, че парите ще отидат за издължаване на заемите на въпросните фирми към КТБ. По този начин държавата щяла да си върне близо половината от сумата, която отпусна за изплащането на гарантираните депозити в банката.

Сметките показват, че общите задължения на БТК, мултиплексите и военните заводи към банки и частни кредитори не надхвърлят 600 млн. евро. При това изчисленията са направени въз основа на 100% от дълговете на БТК, които са около 450 млн. евро. LIC33 обаче купува 43% от телекома, така че би трябвало да покрие и такъв дял от задълженията. Така общата сума на задълженията, които трябва да се изплатят за шестте фирми, пада до не повече от 350 млн. евро.

Така излиза, че дори сделката да бъде разрешена и новите акционери да покрият задълженията, то държавата ще може да си върне не повече от 700 млн. лева.

Не е ясно дали

LIC33 ще може

да покрие

тези дългове,

защото няма

парите

Във вторник бе заявено, че компанията е собственост на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие. Тогава той заяви, че в сделката с Цветан Василев участва само той и никой друг.

Стана ясно още, че инвеститорът не разполага със средствата за сделката, а те тепърва щели да бъдат набирани от финансовите пазари.

В София упорито се разпространява и налага слухът, че купувач на активите на избягалия в Белград банкер е кръг около руския президент Путин.

“Категорично тази група не е свързана с Кремъл, информацията, която имахме беше, че Цветан Василев се опитва да изтъргува БТК и “Дунарит” на руснаци, които не са от орбитата на Путин и дори следващата му крачка е да поиска руско гражданство и закрила”, коментира висш служител на една от спецслужбите ни.

Спешни законови поправки могат да спрат сделката за продажбата на БТК, на два мултиплекса за цифрова ефирна телевизия, сред които е и БНТ, и два военни завода на създадената специално за сделката фирма LIC33.

В сряда ще инициирам съвместно заседание на комисията по транспорт и на комисията по национална сигурност, на която да обсъдим законовите промени, заяви вчера за “24 часа” депутатът Гроздан Караджов, председател на транспортната комисия. Според него поправките трябва

да дават право на

служби като

ДАНС да налагат

вето на

прехвърлянето

на собствеността

в компании, които се от стратегически значение за националната сигурност. Те се определят с постановление на Министерския съвет и сред тях е и БТК.

Явно има законова празнота в това отношение, а при тази сделка с LIC33 е ясно, че става въпрос и за национална сигурност, допълни Караджов. Според него не може България да допусне БТК и мултиплекси да попаднат в ръцете на собственик с неизвестен произход на средствата и да има риск за излъчването на БНТ, БНР и други национални телевизии.

Във вторник от фирма LIC33 обявиха, че купуват от Цветан Василев телекома, мултиплексите НУРТС и “Фърст диджитъл”, военните заводи “Дунарит” и “Авионамс” и агенцията за пийпълметрия “Гарб”.

Цената на сделката е 1 евро, като новият купувач се наема да изплати и 900 млн. евро задължения на фирмите.

Малко след това обаче от правителството заявиха, че ще бъде направена проверка на парите на новите инвеститори и едва след това ще се прецени дали МС ще влезе в контакт с тях.

За да има

сделка, е нужно

одобрението на

антимонополните

органи

В случая ще се произнесе този на ЕС, а не българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Причината е, че оборотите на шестте компании и на акционерите в тях надхвърлят 5 млрд. евро и тогава по евродиректива се иска одобрение от Брюксел.

Решението му за сделката ще стане след допитване до КЗК. Според юристи комисията има основание да прати в Брюксел становище, че е налице концентрация, която ще наруши конкуренцията на пазара, тъй като в един собственик попадат едновременно и БТК и два мултиплекса.

Вчера от КЗК заявиха, че в комисията още не е постъпило искане от LIC33 за разрешение на сделката.

Двама юристи стават синдици на КТБ от днес

дин ден след като поправките в закона за банковата несъстоятелност бяха публикувани в “Държавен вестник”, фондът за гарантиране на влоговете предложи двама юристи да станат временни синдици на КТБ.

Часове по-късно съдът потвърди назначението им. Така Лазар Илиев и Росен Ангелчев още днес могат да поемат постовете си в КТБ. Двамата писмено са потвърдили, че дават съгласието си да изпълняват длъжността.

Те са вписани под номер 1 и 23 в списъка с кандидати на БНБ, с който “24 часа” разполага. В него има 26 имена, но изборът е бил между 24-ма, защото от него автоматично са отпаднали Станислав Лютов и Елена Костадинчев, които са квестори в банката. От него, финансовият министър може да предлага смяна на синдиците, ако прецени.

Правомощията на квесторите ще бъдат прекратени с влизането на синдиците.

Лазар Илиев има дълъг опит като юрист в банковата сфера. До избора си той е главен секретар на Сметната палата. От 2002 до 2010 г. е бил на различни ръководни позиции в ЦКБ, а от 1993 до 2002 г. е бил главен юрисконсулт и е оглавявал правната дирекция в Първа инвестиционна банка.

Росен Ангелчев сега е експерт в енергийното министерство, а преди отделянето му от МИЕТ е заемал различни длъжности там от 2004 до 2015 г. От 2002 до 2004 г. е работил в обявената в несъстоятелност авиокомпания “Балкан”, където е ръководил направление “Задгранични представителства”. През 2000-2001 г. е бил помощник-синдик в обявената в несъстоятелност Минералбанк. От 1997-а и 2000 г. е бил главен юрисконсулт в затворените ЧЗИБ и ПЧБ. Стартът на професиналната му кариера е във външното министерство.

Квесторите на КТБ си искат "Авионамс",

другите фирми-извън контрола на банката


“Авионамс” е в процедура по предсрочна изискуемост на кредити към КТБ, тъй като няма направено обезпечение, съобщи квесторът на банката Станислав Лютов. На дружеството е даден срок да заложи предприятието или да плати заема изцяло.

Контролът върху всички дружества, които обявиха, че са продадени от Цветан Василев, е загубени от КТБ много отдавна, допълни Лютов. Според него БТК няма лев дълг към КТБ. “Дунарит” имал кредит към КТБ, но след прихващания останала много малка част от него.

“Когато се каже, че фирмата Х се намира в КТБ, това означава, че фирмата или е длъжник, или има участие в банката, но нито едно от дискутираните в медиите дружества не е под контрола на банката и временните синдици ще имат затруднения да достигнат до тях”, подчерта Лютов.

Точната цифра на липсващите пари от КТБ е 852 млн. лева, уточни Лютов. Това била общата сума на цесии, след които има прихващания. Не ставало въпрос за източване на активи от банката.

Според Лютов това били сделки, по които КТБ не е страна. Квесторите не ги одобрявали, можели само да ги осчетоводят с оглед вярното отчитане.

Вливането на живи пари в банката не е спирало и досега са събрани над 180 млн. лв. от кредитори, обясни още той. Квесторите успели да съберат пари и от други банки в чужбина под формата на разменени депозити. Те са 244 млн. лева, съберете тези цифри и ще получите парите в банката - това са съществуващите 460 млн. лева, които са налични, каза Лютов. /24chasa.bg