Днес отпадна и последната нормативна пречка пред влизането на временен синдик и изваждането на квесторите в Корпоративна търговска банка (КТБ), след като промените в Закона за банковата несъстоятелност бяха публикувани в Държавен вестник, съобщи „Правен свят".

Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) вече може във всеки момент да внесе искане за това в Софийския градски съд (СГС), тъй като в промените в закона е записано, че влизат в сила още в деня на обнародването им. Справка в деловодната система на СГС показва, че искане все още не е направено. Според промените в закона съдът е с доста ограничена преценка дали да назначи временен сидник и на практика само проверява дали предложеният от фонда отговаря на нормативните изисквания.

Изваждането на квесторите Елена Костадичнев и Станислав Лютов беше поискано от премиера Бойко Борисов, който се усъмни, че те не опазват имуществото на КТБ. Те отрекоха да са предприемали действия, които увреждат банката и кредиторите и?.

Междувременно стана известно, че за последния месец квесторите са поискали обявяването в несъстоятелност на 24 дружества кредитополучатели. Според „Капитал“ задълженията на въпросните фирми към затворилата банка възлизат общо на над 860 млн. лв. Особена активизация се наблюдава след 11 март, когато премиерът Бойко Борисов обяви, че активите на КТБ се разграбват и поиска назначаване на временен синдик, твърди изданието.

Освен делата за фалит, квесторите са действали по учредяването на допълнителни обезпечения по отпускани от КТБ кредити, твърди цитиран от „Капитал“ източник от банката.

Само за седмицата от 16 до 21 март КТБ е поискала несъстоятелност на 16 дружества със задължения за общо над 600 млн. лв., но активизацията е започнала още в края на февруари. Допреди това от затварянето на КТБ на 20 юни 2014 г. е имало едва два иска за несъстоятелност, заведени от банката – срещу „Алфа кепитъл“ (единия от акционерите в „Петрол“) и „РНК България“ (бивш „Маккап холдинг“). Според докладите за оценка на активите на КТБ на три независими одиторски компании стана ясно, че огромна част от кредитния и? портфейл за над 5 млрд. лв. е концентрирана в 137 кредитополучатели. Според „Капитал“ това означава, че поисканите ударно несъстоятелности от КТБ на 24 дружества представляват 17.5% от тези ключови длъжници. Делата са основно спрямо дружества, свързани с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Най-големият кредитополучател, чийто фалит са поискали квесторите е „Родина пропъртис“ – дъщерно дружество на ТЦ-ИМЕ.

Измененията в Закона за банковата несъстоятелност, които са в сила от днес, водят до промени не само в производството за фалита на КТБ, но и поставят нови срокове по административните дела по казуса. Те дават един месец на петчленния състав на Върховния административен съд, за да се произнесе по законността на решението на БНБ за отнемане на лиценза на затворилата банка. Делото беше образувано на 19 март и срокът за приключването му започва да тече от тази дата. За момента в деловодната система на ВАС е отбелязано само, че делото е определено в закрито заседание и се намира при докладчика.

Той е командированият от Окръжния съд в Благоевград съдия Росен Василев. Председателят на ВАС Георги Колев лично ще ръководи състава, а в него влизат още съдиите Милка Панчева, Александър Еленков и Наталия Марчева. Четиримата магистрати са от Шесто отделение на ВАС. Според посочената на сайта на съда компетентност отделението, с председател съдия Милка Панчева, се занимава предимно с осигурителни дела и такива по Закона за съдебната власт.