Проф. Жан-Клод Шерман: Ваксина срещу вируса на СПИН е възможна

Наука 21.03.2015 10:16

В лабораторията на проф. Жан-Клод Шерман в института "Луи Пастьор" в Париж през 1983-1984 е изолиран за първи път в света вирусът на СПИН. Откритието остава непризнато от американците, докато година и половина по- късно проф. Робърт Гало изолира същия вирус.

През 2008 година Нобеловата награда за медицина бе връчена за това откритие на проф. Люк Монтание и Франсоаз Баре- Синуси. Проф. Шерман остава без награда, което предизвиква остра реакция във Франция. Тогавашният президент Никола Саркози пише до Нобеловия комитет гневно писмо.

Горчивината в големия учен остава, но той не спира да търси новото голямо откритие- ваксината срещу СПИН. Повече за епохалното откритие отпреди 30 години и за трудностите пред създаването на ваксина от самия проф. Шерман, който гостува по повод Деня на франкофонията в Медицинския университет в Пловдив и в течение на два дни изнася лекции пред студентите. Ето какво разказа той.

"Наистина минаха 30 години от изолирането на вируса в института "Луи Пастьор", а обикновено, когато бъде изолиран един вирус, когато е налице причината за дадено заболяване, имаме решение. За да го завършим, откривайки ваксина, трябва да имаме предвид, че става дума за много сложен вирус, който непрекъснато се променя. Той се променя от един индивид на друг, променя се в рамките на един пациент в хода на времето, променя се в зависимост от приложеното лечение. След него той обикновено става резистентен на този вид терапия. Това обяснява не само сложността на вируса, а и колко сложно е да се изработи ваксина. За да бъдем съвсем ясни- има близо 40 млн. лица в света, носители на вируса и- може да се каже- 40 млн. различни вируси. Така че да се направи ваксина по обичайния път, ще рече да се съберат тези 40 млн. вируса, да се смесят и да се инжектират. Виждате, че това не е възможно. Ето защо един изследовател като мен си задава въпроса- какво общо може да се открие във всички тези вируси? Ето пример. Предстои ни лекция- представете си, че всички ние носим баджове. С тях влизаме и излизаме от конференцията. Ние се опитахме да открием дали вирусът има такъв бадж. Установихме, че, когато вирусът напуска клетката, той отнася със себе си парченце от нея и всички тези 40 млн. вируси правят същото. Следователно всички те притежават този бадж. Това означава, че ваксината трябва да бъде изработена не срещу вируса, който непрекъснато се променя, а срещу точно този бадж, който е общ за всички. Кога ще стане това, кога ще открием този бадж? През целия ми живот са ме питали за точни дати. Вместо да отговоря на въпроса кога, бих отговорил на въпроса възможна ли е такава ваксина. И ще кажа - да.

На първо място това, което се промени за тези 30 години, е лечението. Терапиите се подобриха и сега може да се предотврати пациентите да страдат от симптомите на СПИН. Последствията от това, обаче, пък е, че превенцията започна да отслабва. Вече не се вземат толкова строги превантивни мерки и това, което наблюдаваме, поне при нас във Франция, е ново засилване на вируса от типа резистентен. Затова крайното решение продължава да бъде ваксина. Фармацевтичните компании досега вложиха много пари във ваксина, която не се оказа успешна и голяма част от лицензите вече отпаднаха. Повечето от тях спечелиха много пари и сега се насочват към ваксина за хепатит С. Това означава, че няма да ни попречат да работим.

Колко близо сме до ваксина? Знам, че светът очаква това, аз също. Един от начините да отговоря, е да обясня малко повече. Има два вида болни. Първите много бързо развиват болестта, терминът за тях е "прогресори". Другите ги развиват много бавно. Когато се обърне внимание на не- прогресорите, това са хора, които аз изследвам вече 20 години, оказва се, че те притежават антитяло, което блокира този бадж. Мога да кажа, че имам доказателство, че не-прогресорите са по някакъв начин предпазени и сега не ни остава друго, освен да използваме постиженията на биотехнологиите, за да изработим тази ваксина.

Кое беше най-трудното при откритието на вируса? Най- трудното беше, че сме французи. На второ място- французи в института " Луи Пастьор", които не бяхме познати, нямахме Нобелови награди и затова, когато изолирахме вируса и американците потвърдиха това откритие, никой не повярва, че той е открит. Вместо да вървим директно напред, трябваше да започнем екстензивни изследвания на случаи на хемофилици и други уязвими групи, които да потвърдят откритието. Година и половина след това американците потвърдиха нашия вирус и тогава повечето французи и немалко чужденци заявиха, че сме имали късмет, но така или иначе ще бъдем сдъвкани от американската машина. Но, както виждате, ние все още сме тук.

Признавам, че бях изключително изненадан, когато не получих Нобелова награда. Франсоаз Баре- Синузи, която получи награда, е моя ученичка, работи под мое ръководство в продължение на 17 години. Люк Монтание беше административен директор. Всичко се случи в моята лаборатория.

Добрият изследовател трябва да умее да поставя правилния въпрос. Първият въпрос, на който трябваше да се отговори, бе, че един вирус е отговорен за конкретна болест. Кой е той? Вторият въпрос- не става дума просто за вирус, а за ретро вирус. Обикновено ретро вирусите причиняват рак у животните. Ето защо на среща с колеги обясних, че противно на ретро вирусите, този за човека е убиец. Идеята беше, че не би могло да се открие вирус у човек, който вече е заболял, следователно трябваше да се търси у човек, който още не е развил болестта. Трябваше да намерим французин- хомосексуалист, който често пътува до Америка и има много партньори. Намерихме такъв човек и още при първото изследване получихме вируса". /БГНЕС
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827