Никой не е длъжен да харесва малцинствата в България, но в едно нормално общество всички са длъжни да НЕ харесват престъпниците. А те, определено, не са само роми. Защото убийството на болен човек във варненския МОЛ е точно толкова жестоко и безсмислено, колкото беше убийството на младото момиче във Велико Търново. И не само те. Всяко убийство е удар срещу смислените основи, изграждащи едно демократично общество.
И точно тук е границата на отговорната политика и отговорното говорене, които могат да си позволят политици и медии. Убийците може да са всякакви – българи, роми, турци, американци, руснаци и т.н. Но осъдителните думи за едно и също престъпление би трябвало да са най-малкото сходни. Защото, ако наричаш един убиец „човекоподобно“, а за друг убиец се въздържаш от подобни квалификации - това означава, че за едно и също престъпление съществува двоен аршин!
В крайна сметка, престъпността няма цвят, мирис, пол или религия. Насаждането на омраза към ромите е типичен начин за пренасочване на вниманието от толкова необходимите ефективни реформи в сферата на сигурността и обществения ред. Разбираемо е, че когато един проблем, по една или друга конюнктурна причина не се решава, е най-удобно той да се подмени с безумен спор, водещ да задънена улица. Само че в края на задънената улица се набутва цялото общество, а не само безотговорните политици и журналисти.
Добрата новина в случая е само една – от известно време, Премиерът на България - Бойко Борисов, се изказва по-рядко по темата, но усърдно го заместват псевдонационалисти и от властта, и от опозицията. Сякаш състезанието по популизъм, стартирало с „юнашкото“ говорене на Борисов, привлича все нови и нови състезатели. Като ги слуша човек, всички имат прости решения на сложните проблеми в българското общество. И воля да „творят“ глупости не им липсва, понеже са намерили дежурният виновник в лицето на малцинствата. Даже знаят и кой им пречи – демокрацията и правилата на ЕС, разбира се.
Уж всички знаят всичко, а на финала ... нищо!
И в това е трагедията! Може да знаеш всичко за малцинствата и да ги наричаш с какви ли не обидни определения, но това не означава, че ще постигнеш нещо в борбата с престъпността.
Просто е сбъркана и целта, и противника – врагът не са малцинствата, а престъпността!

Антон Луков /nakratko.bg