В Македония нещата се развиват зад кулисите

Избрано 21.03.2015 08:11

Македонското правителство е обвинено в стремеж за пренаписване на националната история за етническите разногласия. Албанското малцинство се страхува от възможните последствия.

На фона на увеличаващото се напрежение, предизвикано от противоречив междуетнически случай на убийство, противниците на правителството отправят обвинения, че премиерът консерватор Никола Груевски стои зад сериозна държавна програма за наблюдение и подслушване, целяща потискане на несъгласието и вкопчването във властта. Как започна тази чисто балканска криза и накъде води тя? За телевизия "Ал Джазира" своите впечатления представя кинорежисьорът Глен Елис.

Пристигнах в Македония малко преди зазоряване и не знаех какво точно ме очаква. В деня, в който напуснах Англия, чух информации, споменаващи опит за преврат в столицата Скопие. По време на краткото пътуване от летището до хотела не видят нито войски, нито блокади по пътищата, нито дори масирани полицейски дейности – на практика нямаше признаци за нищо необикновено. На следващата сутрин на закуска попитах келнера за преврата.

"Преврат? Какъв преврат?" беше неговият отговор.

Това беше идеално въведение в страна, където малко от нещата са такива, каквито изглеждат на пръв поглед и където – което щях да открия – правителството на премиера Никола Груевски използва по-голяма част от деветгодишния си престой в кабинета да ръководи определено кафкианската метаморфоза на представянето си навън. Ако не сте чули много за големите регионални противоречия, които това причини, то това може би се дължи на потискането на местните медии от страна на администрацията, което може да се види в това, че държавата падна с 80 места в списъка за свобода на пресата на Репортери без граници и позволява наистина странно пренаписване на историята на тази малка бивша югославска република.

Промяната е както физическа, така и психологическа. При кратка разходка извън хотела се изправих пред, вероятно, най-странната колекция от съвременни скулптури в Европа. Казвам съвременни, но стилът е нещо друго: тук има псевдокласически фигури /повечето яздят коне/, редом със социално-реалистични изображения, които биха могли да са одялани и в Сталинска Русия.

Централната фигура е високата около 30 метра статуя на Александър Велики, която е поставена над цокъл с издълбани фигури на воини. Това е част от проекта с име "Скопие 2014", който e и идея на премиера, и фокус на голяма част от нещастието. Организирах си среща с Ивана Драгшич, граждански активист и член на групата, позната като "Пеещи скопяни", която провежда по оригинален начин кампании срещу "Скопие 2014". "Ние пеем на протести", ми казва тя, "защото всяка от другите форми на протест биват посрещани с насилие и репресии, заплашват работните ни места, загубата на позиции в университета и такива неща."

Спираме пред 4-метровата позлатена статуя на гръцкия бог Прометей. Тя стои непохватно пред имитация на Бранденбургската врата, допълнена със златни коне. Отвращението на Ивана е очевидно. "Бих казала, че това е грозно, обидно и репресиращо. Ако говорите, с който и да е, който има минимално разбиране за общественото пространство – какво трябва да е то и какво трябва да дава на хората – ще чуете, че много хора вече не се разхождат край паметниците, те дори не минават покрай района, защото се чувстват наистина засегнати, минават с наведени глави и това е случаят с мен, повече не минавам през това място."

На практика почти навсякъде, накъдето се обърнеш в тази част на столицата, има нова статуя, обикновено насочила меч или копие срещу теб и всичко това – така ми казаха – целяло да създаде убеждението, че днешните македонци са наследници на Александър Велики и другите гиганти от елинската цивилизация.

Естествено, аз съм нетърпелив да попитам премиера за тези необикновени творения и мотивите за появата ми, но не храня много надежда, че той ще говори с мен. Той рядко, ако въобще някога, дава интервюта на независими журналисти. Подадох искане, но докато чаках отговора, успях да говоря с Артан Груби, депутат и шеф на кабинета на Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/, коалиционен партньор на правителството на Груевски от седем години.

Груби ми каза, че ДСИ е основен политически представител на албанското малцинство в Македония, което е около 25% от населението на страната. Намирам това за странно, поради етническите напрежения в страната, но искам първо да го попитам за странните статуи в столицата.

Достатъчно е да кажа, че и той не им е почитател. "Когато проектът беше разработен, аз бях шеф на най-голямата албанска гражданска организация – наричаше се "Събуди се" и по това време организирах протест срещу проекта, защото той е моноетнически, монорелигиозен, не представлява всички граждани, не представлява волята на гражданите на страната, поради което е напълно ненужно да бъде строен. Продължавам да съм на същата позиция дори днес."

Той обяснява това, тъй като паметниците и изображенията в "Скопие 2014" са базирани изключително на гръцки и български герои, такива като Александър и Свети Кирил, създателя на кирилицата. Няма статуи, напомнящи за етнически албански герои. Македонското предимно мюсюлманско албанско малцинство изглежда е напълно извадено от миналото на страната. По-късно чух, че последната сламка за много хора било издигането на статуя, изобразяваща цар Душан , ортодоксален християнски владетел, известен с поробването на албанците. Малко след като е издигната статуята, разгневена тълпа се опитала да я свали.

Започнах да разбирам, че тази странна публична показност всъщност е израз на дълбоките разделителни линии между двете най-големи етнически групи в Македония. Тогава защо предимно албанско-мюсюлманската партия на Груби остава в коалиция с консервативната ВМРО-ДПМНЕ на Груевски, която представлява общността на македонското мнозинство от източноправославни християни славяни?

"Вашите зрители трябва да разберат чувствителността на обществото, за да разберат този въпрос", обяснява Груби. "Коалиционните партньори в Република Македония са резултат от избори. Който и да спечели в македонския политически блок, който и да спечели в албанския политически блок, те получават легитимността на двете най-големи общности и носят отговорността да управляват заедно в опит за намиране на общ език."

По-късно разговарях с Борян Йовановски, телевизионен журналист, чийто канал бил затворен от правителството като част от смазването на съпротивата на независимите медии.

Той помоли да се прави разлика: "Когато говорим за проекта "Скопие 2014", да, той е вреден за междуетническите отношения, той не отразява мултикултурното общество, каквото е Македония. Но, от друга страна, вие имате една албанска партия в парламента – и те са съгласни – така че по някакъв начин и те имат отговорност за това, което се случва. Очевидно е, че нарушаването на междуетническите отношения, които и без това са крехки, и нарушаването на македонската национална идентичност ни довеждат до непозната за нас история, в която сме своеобразни наследници на Александър Велики. Това не е истина, тъй като Александър Велики става известен с разпространяването на елинската култура. Ние сме славяни, които въобще не са елини."

Следващата ми уговорка е да се видя с Феми Зекири, етнически албанец, чието семейство е било тероризирано по време на последните парламентарни и президентски избори през април, при които Груевски спечели безпрецедентен четвърти мандат като премиер и личният му избраник за президент Георге Иванов, остана в президентското кресло след избори, които бяха сериозно критикувани от Организацията за съдействие и развитие на Европа /ОССЕ/.

Беше привечер, вече притъмняло, когато стигнахме до Радисани, предимно мюсюлманско предградие в покрайнините на Скопие. Намерихме къщата, скрита зад висока тухлена стена, почукахме на тежката метална врата и след като няколко резета бяха отворени, вратата се отвори и влязохме в двора. Вратата беше отново затворена и най-сетне бяхме поздравени от Феми, мъж в средата на 40-те си години, който трудно успяваше да сдържа емоциите си. Докато правим кратка разходка из дома му Феми разказва за поредица от нападения срещу къщата му, при последното от които били използвани запалителни бомби.

"Организирана тълпа от около 100 души ни нападна. Беше си живо клане. Никой не може да живее така. Те крещяха: "Изчезвайте оттук! Напуснете това място. Тук няма място за вас, албанците". " Майката на Феми показва пропита с кръв фланелка, принадлежаща на един от внуците й, който бил лошо ранен при нападението. Погледнах другите деца на Феми, които наблюдаваха всичко това. Те изглеждаха смели, но нямаше съмнение, че се боят. "Никой не предприе нищо, за да спре това, което се случи", продължи Феми. "Това стана след провеждането на изборите. И не наша е вината коя албанска или македонска партия е спечелила или загубила".

На следващата сутрин успях да си уговоря среща със Сладжана Тасева, президент на македонския клон на Трансперънси интернешънъл, която наблюдава позицията на правителството по етническите напрежения. Според нея правителството на Никола Груевски допринася за повечето македонски страхове от националното етническо албанско малцинство, защото то позволява на премиера да разиграва печелещата избори етническа карта. "Не е естествено... те винаги държат тези проблеми много напред в дневния ред, защото това е начинът, по който те управляват", казва тя. "Наблюдаваме го непрекъснато и можем да го разпознаем веднага. Това е игра с огъня, опасно е."

За да обясни в детайли какво става, тя ми разказа за известен съдебен процес, известен тук като "чудовищния случай" - при който през миналия юли шестима етнически албанци бяха осъдени на доживотни присъди, две години след като са били арестувани за убийството на петима етнически македонци рибари. "Никой не е убеден, че изправените пред съда хора наистина са извършители на престъпление, казва тя. "Аз не съм убедена, а съм адвокат и вярвам на законите и процедурите. Никой не е убеден, че този случай беше разследван както му е редът или че доказателствата са истински."

Мъжете бяха осъдени след 46 съдебни заседания, всичките при закрити врати. Прокуратурата разчиташе най-много на необоснованите твърдения на защитен свидетел. Когато присъдата беше произнесена, хиляди етнически албанци излязоха на улиците в Скопие и призоваха към завръщане на Албанската национално-освободителна армия /АОК/ - бунтовническа групировка, която се биеше от едната страна на горчивия междуетнически конфликт през 2001 г. Това има своите корени в гражданските войни през 90-те години на миналия век, които последваха разпадането на бивша Югославия, от която Македония беше част. Протестите неизбежно доведоха до засилени страхове в неалбанското население на страната, че зловещи сили са настървени да дестабилизират страната и че конфликтът може да се завърне. Много хора сред албанците вярват, че тези тревоги са точно това, което правителството искаше да провокира.

Попитах Тасева дали правителството действително може да манипулира събитията по този начин. Тя посочи към снимката на премиера Груевски и братовчед му Сашо Миалков, който е шеф на УБК, македонската тайна полиция. "Те използват системата за наблюдение като тяхна собствена", каза тя. "Те събират и трупат много различни информации, които впоследствие използват, за да атакуват политическите си опоненти или други хора, които не се съгласяват с тяхната политика. На всички постове в държавната администрация и в правосъдието те са поставили не само свои близки роднини, но също така и близки до ръководството на политическата партия хора. По този начин те успяха да създадат пълен контрол."

Това бяха ясни обвинения, които можеш да чуеш от една неправителствена организация /НПО/ и аз исках да ги повдигна пред премиера Груевски, някой друг министър или говорител дали правителството ще се примири. Но както се притеснявах, моите многобройни искания за интервю попадаха при хора, които не искаха и да чуят за тях.

Без изненада, но основната опозиционна партия в страната – Социалдемократическият съюз на Македония /СДСМ/ беше много по-отворена към сътрудничество. На следващия ден седях с Радмила Шекеринска, вицепрезидент на партията, и я попитах за новините, свързани с преврат, на които бях попаднал точно преди пристигането си в страната. "Премиерът даде пресконференция, на която обвини лидера на опозицията /Зоран Заев/ в шпионаж и организиране на преврат", отговори ми тя. "И, разбира се, тези обвинения са абсурдни, но беше ясно, че правителството планира да го оформи просто, защото той поиска следващите избори да бъдат организирани от техническо правителство. Ако това беше станало при нормални обстоятелства всички щяха да се смеят, но Македония беше станала различна страна през последните няколко години, поради което ние сме изключително загрижени". Тогава защо, попитах я аз, нейният шеф иска премиерът да стои настрана и да позволи на техническо правителство да организира следващите избори?

Защото, обясни ми тя, "ние притежаваме документи, показващи, че правителството е било замесено в подслушването на телефоните на хиляди граждани: политически опоненти, журналисти, активисти и дори дипломати и че правителството злоупотребява с институции за изборни измами, за политически натиск върху правосъдието, но също така и за злоупотреба с полицията."

Когато я попитах дали мога да видя някой от тези документи, тя ми отговори да бъда търпелив. "Подготвяме много предпазливо нашите стъпки, за да не застрашим процеса и да не изложим на опасност нашите източници. Така че когато започнем разкриването ще имаме серия от пресконференции... но вероятно прокуратурата ще се опита да предотврати отпечатването в медиите на каквото и да е от разкритото".

Разбира се, когато започнаха да се разпространяват слуховете, че опозицията има доказателства за масово подслушване от страна на правителството, МВР - въз основа запазване на националната сигурност - предупреди журналистите да не съобщават за такива слухове. Но когато пресконференцията започна в началото на февруари, офисите на СДСМ бяха претъпкани с журналисти и голям брой партийни привърженици. По-късно горещо приветстваният техен лидер Зоран Заев – неговият паспорт беше иззет от него – излезе на сцената. Но атмосферата ставаше все по-мрачна, когато Заев започна да предоставя подробности, вероятно изтекли от недоволни служители на апарата за национална сигурност, за правителствена програма за масово подслушване и наблюдение. По думите на Заев шпионирането е било извършвано по изричните заповеди на премиера Никола Груевски и на братовчед му Сашо Миалков, зловещият шеф на националната тайна полиция.

"Нещата, които ние видяхме и които вие ще видите и чуете в следващите дни надминават и най-мрачните очаквания", допълни Заев. "Всички документи показват, че Македония е разделена на два свята. В първия са Груевски и Миалков, които политически и финансово се облагодетелстват от подслушването. Във втория са останалите от нас, чийто личен живот и конституционни права са напълно потъпкани."

След това Заев пусна откъси от някои незаконно записани разговори, някои от които и на негови разговори с журналисти и членове на семейството му, както и записани разговори между настоящите министри на финансите и вътрешните работи. Той обеща да се появят и още по-шокиращи разкрития и призова международната общност да проучи от близо разкритията.

През последвалите седмици, когато след всяка пресконференция идваше нова, всяка разкриваща все по-изобличаващи доказателства за тайно наблюдение, скандалът придоби голямо значение, не само в Македония няколкото останали независими вестници и международни медии, но също и в заведенията в столицата се завъртяха засилващи се трескави спекулации за възможната орис на администрацията на премиера Никола Груевски. След като остана мълчаливо няколко дена, готовото за бой правителство започна да отвръща на огъня с контраобвинения, но беше ясно, че в ход е напълно развихрила се политическа криза.

През последния ми ден в Македония отидох обратно на площада със статуята на Прометей, където се провеждаше антиправителствена демонстрация. Смесих се с тълпата, но очите ми от време на време се спираха на позлатената фигура, за която в древногръцката философия се вярва, че е дала огъня на човечеството. Не мога да помогна, но се чудя колко опасни могат да са пламъците, които сега се разпространяват в тази все по-разделена страна и къде ще приключи кризата. /БГНЕС
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827