Преди дни Янка Рупкина обяви сензационно, че може да стане поредната жива факла в България. Тя е бясна на държавата! „Силна жена съм, мога да се запаля пред Народното събрание, но имам внучета”, заяви голямата народна певица. И, както сама се изрази, сега изчаква да види дали министърът на културата Вежди Рашидов ще реши да й даде пенсия. „Ако смята, че заслужавам, да ми я дадат. Имам семейство. Аз не моля. Написала съм молба. Ако я уважат, уважат, ако ли не, ще им благодаря въпреки всичко. За тази държава аз съм дала себе си!”.

В изключително емоционална изповед пред репортер на „ШОУ” Янка Рупкина разкрива болка, неизказана и прикривана през годините досега, и не пести нито факти, нито имена, нито последици...

- Г-жо Рупкина, в края на миналата седмица заплашихте със самозапалване, защото сте бясна на държавата! Какво става?!
- Вижте, ситуацията е доста сериозна, за жалост. Какво ми се случва ли... да работиш 50 години и да получаваш 250 лв. - някакви дребни пари... През цялото време да живея под наем. Да нямам парно след тази катастрофа вече толкова години – и като ми изстинат ръцете и краката, сърцето ми отказва да работи! Хранопроводът ми също не е добре от керосина, който нагълтах, и т.н. Ситуацията е сериозна. Почти за нищо не ми стигат парите! А аз съм заслужила за тази държава - имам зад гърба си записи, филми, концерти – над 30 000! След катастрофата продължих и съм летяла толкова много, че е неизброимо. Но понеже не бях комунистка, дай сега, ще ме мачкат до гроб! Съжалявам, защото от тях имаше и добри хора... Уви! И здрави хора получиха пенсии по 700 лв., дори и без да са толкова заслужили, но нека получават, колкото могат да дадат, но не може така за нас, които горяхме като пилета в самолета – ей така да стоим и да чакаме подаяние. Някой, ако реши, да ни подаде. Ние не сме за милостиня! Вече загубих едни 40 години, загубих и пари, и всичко. Но няма да ми стъпчат достойнството!

- Казвате, че сърцето ви спира...?
- Така е, наистина, колкото и страшно да звучи. Понеже аз имам обгаряния и на крайниците, и на главата, имам и дълбоки наранявания, които стигат и прекъсват вените. Кръвта ми не може добре да работи, а когато няма добро оросяване, сърцето страда, затруднява се да работи. А как да му помогна, когато не ми достигат парите? Когато и съпругът ми е болен...

и инсулт, и всичко прекара с мен

Да не говоря пък за моите родители, които си отидоха ей така... майка ми си е скубала буквално косата, когато самолетът е катастрофирал. Вървяла е из селото, викала е, скубала е косите си. Заклела е жените там – да не ми казват нищо за това, та ми казаха едва сега, 40 години по-късно. На мен само това ми стига, само тази мъка ми е достатъчна... Когато аз бях в Холандия, майка ми е умряла тук, в България, бяха откраднали документи, паспорти, мен никой дори не ме уведоми от посолството...

- Самолетната катастрофа се случва през 1971 г., но и до ден-днешен се оказва, че много от тогавашните факти продължават да бъдат обвити в мистерия. Мистерия, зад която обаче е скрита и голяма мъка…
- Колко много години са минали!... Случи се на 21 декември. Имахме тогава по 200 000 лв. застраховка, които не получихме. Нито един от нас не получи такива пари, а и останахме много малко живите. Бяхме заплашвани, какво ли не…

- Защо не ви бе изплатена въпросната застраховка?
- Защото не ни я даде държавата! Хвърлиха ни там по едни дребни кинти на всички, а имаше момичета с отрязани крака. А да не говорим, че умряха млади момичета и момчета – на по 16-18 години. Майките им носят черните забрадки, а няма и един паметник за тези умрели хора! А тук сега, кой, къде, кого убили, разни проститутки – насам-натам – извинявам се за емоцията и изразите, нека помага държавата на всеки, но да оставиш ти такъв случай, мисля, че е направо чудовищно за България!

- Виждате какво се случва и с Борис Годжунов!...
- Да, а аз тогава не съм го видяла, по време на катастрофата, защото съм била в безсъзнание. И какво стана след това... получи диабет и вижте го сега, вижте на какво прилича един голям наш певец! Това държава ли е?! Народ ли сме, да се подкрепим!

- Казвате, че след самолетната катастрофа сте били заплашвани – от кого и как?
- Заплашваха ни от най-различни места, много хора. От ДС, откъде ли не. Ако говорим за катастрофата, ще ни се случи нещо… Какво може да ни се случи повече?! От това, което ми се случи на мен – да горя като факла в самолета, какво повече може да ми се случи?! Щяла съм сега да се самозапаля! Ами защо да не го направя?! Та аз там съм горяла бавно и ме питайте как съм си оправила здравето за две години... а тук ще се напръскам с един бензин, ще драсна една клечка кибрит и поне ще си изгоря бързо.

Но ще изгоря достойно, разбирате ли!

Аз достойно съм работила за България! Аз забравих майка, баща, дом и семейство, прекалено много съм се отдавала на професията, но не съжалявам за това. Защото такива хора трябва да има – и като Левски, и като мен...

- И все пак не очаквам да го направите, защото имате близки, които не биха допуснали нещо такова да се случи!...
- Да, те са тези, които ме спират. Наистина моето семейство е това, което ме спира да го направя, защото ги обичам, защото обичам и народа си. Знаете ли колко хора ми се обадиха и са плакали, след като са разбрали за това мое изказване! Аз съжалявам, че ги натъжих, но това е грозната истина за съжаление.

- Казахте: „Хората си мислят, че аз съм милиардерка. Аз съм спечелила много пари, но те не са влезли в моя джоб”. Къде са влезли тогава тези пари – в Концертна дирекция по онова време ли?
- Точно така е, да. В Концертна дирекция се нареждахме естрадните артисти, които сега сме без хляб. Работехме за дребни пари, за по 150 лв. Естрадните имаха някакви концерти в годината, от порядъка на 15-20 срещу някаква дребна заплата. После ни скриха документите и хората са гладни, празни, съкрушени!

Ами една Лиляна Иванова – на какво прилича това? Ами Борис Годжунов?

Ако аз трябваше да определям на кого да се дава пенсия – ами аз съм този човек, защото съм на 77 години, познавам ги всичките – кой колко може, колко е дал. А не да се дават пари насам-натам само за тези с връзки, по роднински... То, ако става на въпрос, на мен целият свят в такъв случай ми е връзка! Целият свят! Проучете кои са тези, които получиха такива пенсии, без да съобщят на някого, ей така, тихомълком, защото са били какви ли не... членове на партии. Аз не съм се подчинила. Българка съм и няма да се подчиня до гроб на хора, които не заслужават! Аз защитавам родината, страната, народа – имам хора, които ще застанат зад мен и ще ме подкрепят в това! Ще се обърна, ако трябва, към целия свят! Ако не й е неудобно на България да го допусне това, ще го направя! Ще изчакам...

- Първата ви заплата, доколкото знам, е била 60 лева…
- Да, 60. След това стана 120, после отиде на 400, защото станах първа солистка. След което пък започнаха да ме наказват и уволняват – за неподчинение, прекъснах известно време работа. После ме върнаха. И така до днес... имам 40 години в радиото, 55 – на сцената, и още продължавам, ходя, работя, добре, че гласът ми издържа. Моите приятели отвън ме търсят все още. Ами ако не ме търсят...

как ще издържам?!

Концерти, знаете, в България няма чак толкова, постоянно се правят разни поръчкови неща, като в крайна сметка не те викат, не те търсят. Преди години ми казаха: „Не станеш ли член на партията, до гроб ще си носиш кръста!”. И аз го нося! Ето така е – още оттогава съм предупредена! Вие сте млади хора и трябва да знаете тези неща, които така услужливо се потулват!

- „Вежди Рашидов да реши дали заслужавам пенсия”, казахте онзи ден. Но и самият той неотдавна – покрай аферата с КТБ – също каза в пристъп на емоция, че ще се самозапали...
- Вежди Рашидов е един много свестен човек, който много ме обича. Аз мога да говоря за него, защото човекът преди 90-а... знаете ли какво беше?! Знаете ли какво се правеше с хората с друга вяра?! А това е бил винаги човек на изкуството, който е давал, също като мен, себе си. Но това, че е бил скромен, не значи, че трябва да го мачкат и тъпчат… Аз се радвам, той е министър, но той сам не може да реши понякога нещата. Вежди Рашидов е здрав, културен, интелигентен човек – ходила съм в неговото ателие да гледам негови картини, имаше гости... Изложбата си я беше направил тогава в дома си – така ли трябваше да се прави изложба?! Няма друго място в България за него! На какво прилича това?! На Валя Балканска й изпратиха песента в космоса, но за нея поне знаете, че е от другите... нищо лошо към жената, действително е изпяла хубаво песента, но става въпрос, че това постоянно реванширане на този и онзи вече ми дойде в повече. За едни има, а на други се хвърля прах в очите.

Чакайте! Аз съм Янка Рупкина! С мен не може всеки да се разправя така лесно!

20 години чаках за настанителна заповед за жилището си. Години чаках, защото Софиянски (Стефан Софиянски, б.а.) не ми даваше! Тупаше ме по рамото – да му пея, пък не ми издаде заповед. Говоря с такава огромна емоция в момента, че няма накъде повече...

- Жилището, за което и до днес, доколкото ми е известно, плащате наем ежемесечно…
- Да, всеки месец по 100 лева. Остават ми 150 лв. след това – с тях сметки ли да платя, храна ли да купя, лекарства ли да взема?!... От три години съм си спряла парното, с една духалка стоя и до ден-днешен не съм казала на никого нищо. Някак си се справях досега. Но вече почти не смогвам, трудно ми е.

- Защо според вас Стефан Софиянски, както казвате, не е искал едно време да напише заповед за жилище?
- Защото трябваше да си вземе за щерките и за неговата мафия там... Съжалявам, че така се изказвам, но това е положението! „Не се притеснявайте, г-жо Рупкина. Стойте си там, никой няма да те изгони!”… Още пазя бележките, наемите, всичко. Ако целият свят разбере за това мое положение, ще онемее, защото аз не съм говорила за себе си, не съм казвала нито за България, нито за даден колега лошо. Борила съм се! При мен няма средно положение – след адската катастрофа дори отидох и си проверих психиката – ходих на лекар, спуснах се от 50 метра над едно езеро, само и само да си проверя психиката, за да си докажа, че съм стабилна и здрава. И това, което го говоря, го говоря съвсем съзнателно! Това е една излагация за България, не само за мен, нека се знае! И ако досега не съм говорила, то е било, за да не излагам по света България, родината си, а сме работили там за по 2 долара на час, наравно с американци, с французи и т.н. И да плачат хората... питате ли ме колко нощи не съм спала, когато съм имала срещи с българите в чужбина, след 90-а, разбира се?! Преди това не разрешаваха... стоиш с колегата едни срещу други и не си казваш дори дума. Знам навсякъде какво е, що е, разузнавачите ряпа да ядат пред мен!

- Миналата година казахте в едно интервю „Куршум не ме лови, родена съм с ризница!”. Ризницата още ли е на гърба, дори сега?
- Така е, да. Родила съм се така и това е. Бог ме пази въпреки всичко и въпреки всички. Снощи ми звъняха толкова хора, не съм спала цяла нощ, плачат по телефона, уплашени от това, което съм казала за самозапалването. Толкова пари се откраднаха в тази държава и продължават да се крадат! Къде е този крадец от банката, която фалира? Къде!? Да го държат в Югославия, да му перат парите славяните, а хората тук гладуват... Не можеха ли да заделят пари за някои хора, защото не съм само аз. Аз съм целуната от Бог, въпреки че съм мачкана от предишния режим. Ще ви кажа и още нещо – 97-а година, когато майка ми е починала, мен ме нямаше, ми откраднаха по поръчка чантата с паспорта, парите, всичко. А аз бях от ЮНЕСКО с една група от цял свят. Тогава ме закараха в Хага, за да давам обяснение защо чантата ми е изчезнала?! А нашите министри в България – нито вътрешни, нито външни, не взеха никакви мерки! Един руснак единствено ми плати, каквото беше нужно, защото ме бяха оставили в посолството без пари, нищо че им бях казала, че ще им ги върна в троен размер! Можете ли да си представите как съм била там... докато майка ми тук е умирала, погребвали са я...?! Ще ги изкарам всичките! Ако само това го разкажа на цял свят, знаете ли какво ще стане?!... Няма пари държавата да ми даде 700 лв. на мен?! Вижте на кого са дали, без да протестирам срещу това, и ако съм виновна с нещо, разбирам... Сега народът да си каже думата. Аз ще направя митинг-концерт – който желае, да дойде. Но преди това ще изчакам, за да може да имат време, сега някой да ми каже, че съм нагла, нахална и т.н. Аз достатъчно чаках за всичко, а и не се знае тази пенсия сега колко време ще я получавам, защото здравето ми никак не е добро...


Едно интервю на Анелия ПОПОВА