За анализа на шансовете при различните военни варианти, руските стратези ще трябва да решават дали всеки от тези варианти отговаря на политическите им изисквания.

Целта е не просто да се избере работещия военен вариант (или варианти), но и онези варианти, които в момента гарантират изпълнението на стратегическите задачи.

Съвсем очевидно е, че Русия има военния потенциал да окаже колосален натиск върху Украйна, но това съвсем не означава, че резултатите ще спомогнат за постигането на по-сериозни геополитически цели. Украинският въпрос трябва да се разглежда в следния контекст: за Русия е необходимо да има западно от границите си буферна зона, която да я защитава от страните в Европа и от НАТО. В този смисъл ролята на Украйна е изключително важна, защото тя заема огромен дял от територията между две морета - Балтийско и Черно море.

Освен конкретни геополитически успехи, които може да бъдат постигнати с тези сценарии, руските политици ще трябва също да проучат последиците от мащабно военно нахлуване на САЩ и НАТО. Както бе посочено във втората част на тази серия от анализи, напълно вероятно е настъпленията на Русия (в Украйна) да бъде обречено на провал. Възниква обаче въпросът дали е изгодно на Запада да се хвърли във война. САЩ и НАТО не са длъжни да защитават Украйна, ако тя бъде изправена пред открита заплаха от нападение на Русия. Както и в случая с Русия, Западът ще започне да действа единствено заради разрешаването на по-важни геополитически задачи.

Всъщност най-вероятно е НАТО да не предприеме пряко нахлуване (в Украйна - ред), но руските военни стратези са длъжни да отчетат всички възможни рискове. За Запада по-реална ответна мярка или мярка за въздържане биха били санкциите, които да са по-тежки от сегашните и които биха поставили на колене руската икономика. Затягането на санкциите няма да излезе евтино на Запада, но на фона на слабата руска икономика ефектът от политически заплахи и рискове се засилва.

Анализ на руските цели

Със задълбочаване на кризата Киев се ориентира към Запада. И всякакви стъпки по посока към по-нататъшната интеграция с Европа или НАТО ще бъдат заплаха за плановете на Русия и могат да доближат границите на НАТО към Русия на разстояние от 435 километра. И в момента въпреки че Русия анексира Крим и извършва военни действия в Източна Украйна, властта в Киев се сближава още повече със Запада, а Русия остава без буферна зона.

При проучването на плановете за военни действия целта на Русия е да бъде възстановена тази буферна зона или стратегическата дълбочина. И в този смисъл някои от разгледаните сценарии може да бъдат сметнати за губещи.

Ако примерно създаването на сухопътен коридор в Крим изглежда от военна гледна точка напълно осъществим и може да осигури на полуострова източник на прясна вода от (река Днепър - ред.), то от стратегически гледна точка това няма да доведе до големи ползи. Да, това ще нанесе сериозен удар по икономиката на Украйна, особено ако бъдат завладени територии отвъд Днепър, граничещи с Приднестровието. Но нанасянето на сериозен удар по украинската икономика няма да донесе на Русия гаранции за безопасност. Проблемът, е, че в този случай Украйна ще стане още по-зависима от западното финансиране и това само ще ускори интеграцията й с Европа.

Със завземането на територии в Източна Украйна, които сепаратистите завладяха със значителната подкрепа на руската армия, в някаква степен бе увеличена стратегическата дълбочина на намиращите се в Русия Ростовска и Волгоградска области (първата граничи с Украйна и е съседна на втората, която се намира по на изток – бел.ред.). Това не е маловажно, защото тези области съединяват руските южни граници с Кавказ. Но загубата на останалата територия на Украйна като буферна зона все така ще означава приближаването на Запада към Москва. Дори сепаратистите и руските им покровители да бяха завзели изцяло Донецка и Луганска области, така или иначе в района на Курск няма да има буферна зона и там ще остане оголен участък с възможност за пробив (Курска област също граничи с Украйна и се намира северно от Ростовска област – бел.ред.). Ако се вземе пред вид, че украинската армия е съсредоточила значителна част от бойната си мощ на юг, операцията по завземането на целите територии на Донецка и Луганска области би довела до унищожаването на военния потенциал на Украйна. Но това не изключва възможността за обединяване на Украйна със Запада. Така разгромът на украинската армия, подобно на съкрушителния удар срещу икономиката на страната, би подтикнал още по-силно Киев към Запада. Това би поставило украинската страна в зависимо положение от САЩ и НАТО, при които Киев ще търси подкрепа за възстановяване на военния си потенциал.

Единственият вариант, които от една страна съответства на възможностите на Русия, а от друга й носи стратегическата дълбочина, е сценарият, при който руските войски завладяват цялата източна част на Украйна и се закрепват на река Днепър. Както бе казано в първата част, за извършването на такова настъпление ще трябва да бъде привлечена значителна част от сухопътните сили на руската армия. Но очевидно ще трябва да има и мобилизация на голяма част от запасняците - особено ако Русия реши да съхрани броя на войските си по други части от границата си и на периферията си.

Препятствие за това може да бъде състоянието на руската икономика. За една мащабна мобилизация ще трябва да се увеличи военния бюджет, който и без това не е малък и не бе засегнат от съкращенията на държавния бюджет. Но дори и Русия да организира операцията (по завладяването на Източна Украйна), няма никакви гаранции, че тя ще завърши успешно. Нещо повече, евентуално участие на НАТО в бойни действия на Украйна не само ще обезсмисли усилията на Русия за постигането на целите й, но и ще нанесе съкрушителен удар по военния й потенциал.

Опасност от ескалация

Въоръжената намеса на САЩ НАТО като противодействие срещу настъплението на Русия в Украйна ще доведе до сериозна ескалация на конфликта. При такава намеса ще възникне напълно реалната опасност от разпространение на бойните действия и нанасяне на ответни удари в балтийските страни или в Русия. Страните ще се стремят да нанасят удари по обекти на инфраструктурата или военни мишени, използвайки балистични и крилати ракети или въздушни удари. Няма никакво съмнение, че такива действия бързо ще прераснат в мащабна война, съответно заради вероятността от ответен ядрен удар конфликтът ще стане непредсказуем, следователно въпросът за победителя в тази война просто ще загуби смисъл.

Разбира се, руските политици и стратези могат да разглеждат опасността от ескалация като средство за сплашване на САЩ и НАТО в случай, че те се намесят в конфликта и противодействат на настъпателната операция на руската армия в Украйна. Но ако Русия все пак се реши на настъпателна операция и се закрепи на река Днепър, Украйна би се озовала в положение, което ще е неизгодно за Русия. Дори Западът да не нанесе ответен удар, западната част на Украйна би се запазила като държава, съответно сегашното нежелание на Запада да въоръжава Украйна или да въведе войска за защитата й бързо ще изчезне.

Фактически по река Днепър ще се появи нова "желязна завеса", а от двата бряга на реката руските и натовските войски ще се мерят съвсем точно. И макар че Русия би могла да сметне такъв изход за чиста победа, при положение, че би могла да отстъпи цялата Украйна на Запада, все пак и този изход би бил сериозна загуба - при него отпада вариантът Украйна да остане цяла и заедно с това неутрална. Ако Русия реши а завземе цяла Източна Украйна, тя би създала една буферна зона с ширина от около 800 километра и би увеличила стратегическата дълбочина на територията си с 320 километра. Но силите на НАТО най-вероятно ще спрат до самата границата на Русия, която ще остане без никаква буферна зона (извън границите й).

И така, след сравнителния анализ на всички сценарии става ясно, че нито един от вариантите за военни действия не е оптимален. В материално-техническо отношение всички сценарии са напълно осъществими. Но някои от тях изискват много големи разходи, малко от тях отговарят на потребностите на Русия и нито един не може да гарантира успех, докато е налице вероятността от военна реакция на САЩ и НАТО. Евентуалното решение на Запада да присъедини останалата част на Украйна значително намалява целесъобразността от каквито и да е военни действия, които Русия би могла да предприеме. Както забеляза героят от филма "Военни игри" (WarGames, 1983) или компютърът Джошуа, "единственият начин да победиш в играта е да не участваш". /БГНЕС

------------------

В рамките на своята аналитична методика агенция "Стратфор" извършва периодично военно имитационно моделиране. В предлаганата серия от статии се анализират сценариите, при които руските и западните сили могат да влязат в пряк сблъсък в Украйна. Тази серия от статии е резултат от подробен анализ на военните възможности на Русия и НАТО. Надяваме се благодарение на тази серия от статии читателят по-добре да разбере разположението на силите и вариантите на действия в украинския конфликт.