Николай Цонев е офицер и политик, лидер на партия „Нова алтернатива”, бивш министър на отбраната в правителството на Сергей Станишев. Цонев е високообразована личност с три висши образования - военно от Висшето военно артилерийско училище „Георги Димитров”, счетоводство от УНСС и философия от СУ „Св. Кл. Охридски”. Автор е на мащабен труд, публикуван в книгата „Маркетингово разузнаване”. На 1 април 2010 г. ексминистър Николай Цонев беше показно арестуван и наречен от прокурор Роман Василев „абсолютен престъпник”. Държавното обвинение тогава пледира, че той е дал на следователя Петьо Петров, по-известен като Пепи Еврото, подкуп от 20 000 евро с посредничеството на съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. С днешна дата решение на Върховния касационен съд окончателно оневини тримата арестувани и съдени в продължение на години, и на практика с този акт обърна обвинението срещу основния свидетел Петьо Петров, който се оказва... лъжесвидетел! Той обаче и в момента оглавява следствения отдел на Софийската градска прокуратура, въпреки че с мотивите по решението си ВКС де факто потвърди тоталния крах на прокуратурата и МВР. Какви са последствията от „грешката”? - Цонев и Попов водят дела срещу България в Страсбург, които със сигурност ще завършат на практика в осъждането на... българския данъкоплатец, без за това да се потърси отговорност от същинските виновници. Защо се случва всичко това - попитахме самия ексминистър Николай Цонев:

- Г-н Цонев, какво се случи във вашия живот от показния ви арест през април 2010 година?
- Арестът и скалъпените обвинения бяха начин да бъде съсипан един бъдещ политически опонент в мое лице. Ако трябва да назовем нещата с истинските им имена, всичко, което направиха срещу мен, беше в стила на похватите от престъпния свят. Арестът беше незаконен и възмутително унизителен, образуваха 4 дела срещу мен и отнеха 5 години от нормалния ми живот като човек и личност. Това направиха!

- Като споменавате за ареста, едва наскоро се разбра, че пуснатият в публичното пространство от МВР видеоматериал, е бил премонтиран и съкратен. Съкратена е ваша реплика „Стреляй, на колене няма да застана!” при първия опит да ви поставят на колене. С достойнство отбранявате офицерската си чест. Всъщност, къде за пръв път се появи оригиналният запис с репликата?
- Записът е качен в интернет от някого, но от кого – не знам, а за пръв път бе изгледан в съдебната зала. В деня на ареста моят адвокат Васил Василев подаде жалба срещу начина на арестуването ми от прокурор Роман Василев. Върховната касационна прокуратура беше изискала пълния запис и там е фразата, която цитирате. Когато се гледаше делото, именно този запис беше пуснат в съдебната зала, но някак си първоначално никой не му обърна внимание, защото той остана в сянката на силно впечатляващия унизителен арест на Тенчо Попов.

Тенчо направо си го нагласиха

Знаели са, че сме близки, но даже не бяха изчакали да влезе в контакт с мен. На СРС-тата няма записи от наши разговори. Две седмици са ме подслушвали, но няма нищо в тези СРС-та.

- Какво съдържат изобщо те?
- Мои разговори по телефона с жена ми, с приятели... Нищо уличаващо няма в тях. Имаше един 14-секунден видеозапис на моя случайна среща с един полицай в „Билла” в кв. „Младост”. Аз живея в този квартал и е съвсем нормално да срещна в магазина някой, когото познавам, и да разменим някакви нормални реплики на човешка любезност. Но записът беше озаглавен за делото така, че да остави впечатлението за някакъв „криминален” подтекст: „Среща с неидентифициран мъж с кожено яке”?!… Две седмици са ме слушали, следили са ме и са ме снимали, и са стигнали до това - казано направо – до едно нищо!

- Вас ви арестуваха във Военна болница? Това беше доста странно...
- Там преди това бях опериран – имах проблем с носа. Лежах в болницата и ме пуснаха да се прибера вкъщи вечерта. Първо минах през офиса да видя колегите и после се прибрах. На другата сутрин от къщи директно отивам в болницата да ми извадят тампоните, и те нахлуват и ме арестуват. Забележете, обвинението беше, че по същото време съм бил дал някъде подкуп?!? Като е повече от ясно, че ако са ме следили, те са видели, че пътувам директно от „Младост” към болницата и никъде не съм спирал. Излиза, че ме арестуват и чакат след ареста да нагласят нещата – „Дай да го арестуваме, пък после ще видим!”… Едва сега разбирам, че е имало почтени хора в следствието, които още тогава са обърнали внимание, че няма нищо и в записите, но от ДАНС са им отвърнали: „Абе, вие го арестувайте, пък после все ще се измисли нещо!...”.

- Какво мислите за „свидетеля” Петьо Петров, заради чиито показания ви сполетя всичко това?
- Вижте,

от този „постоянен свидетел” са проплакали много хора, не само аз

И от него, и от брат му, който е прокурор във Враца и също е участвал в такива поръчкови обвинения. Петров в момента не го свалят от длъжност с мотива, че срещу него ще се води дисциплинарно производство. По делата има приложена една заповед от 16 март 2010 г., която свидетелства, че Петров подписва документи за съгласие да сътрудничи на службите. Направо казано, сключил е сделка да търси контакти със Сантиров и т.н. В заповедта по делото пише, че ще бъде подслушван, защото „ще взима подкуп”?!?...

- Защо точно Петров, как си обяснявате?
- Изловили са го в нещо и са пристъпили към разработката му. Още със стартирането на делото се установи, че този човек има две ЕГН-та и е криминално регистриран. Аз питам как изобщо е назначен за следовател?!

- Има две ЕГН-та?!
- Петров е участвал в обир! Когато се пускат в системата отпечатъците му върху парите, се оказва, че той има две ЕГН-та и е криминално регистриран.

- Сега сте оневинен и, доколкото разбрах, сте на път да осъдите държавата в Страсбург... Кой посочи сумата от 15 000 евро като обезщетение за нанесените ви щети?
- След като подадох жалба до Европейския съд за правата на човека, оттам изпращат обратно до нашето правителство становището си, че срещу мен са извършени нарушения и препоръчват оттук да бъде предложена сумата за обезщетение. От Министерския съвет предлагат сумата от 15 000 евро. За мен въпросът с парите не е толкова важен, колкото факта, че правителството е признало, че върху мен е упражнено полицейско насилие. Тъжното е, че в последните години, ако се направи една статистика от 2000-та насам, България непрекъснато е осъждана в Страсбург – това е жалкото - че

плащат за това българските граждани, обикновените хора

Срещу мен имаше 4 дела. Като умножите това по 3 инстанции, това са 12 оправдателни присъди, но зад тях стои огромно нервно напрежение, което „струва” нещо много повече от просто пари! Хвърлят едно обвинение срещу един човек, и виновни няма! – Така се получава на практика.

- Къде са „гнилите ябълки”, според вас, за да се случват подобни неща?
- За мен „гнилата ябълка” в съдебната система е прокуратурата. По презумпция нея никой не може да я контролира – оттам тръгва всичко - от самочувствието на прокуратурата за безнаказаност. Хвърлят ти някакво обвинение, на теб ти отива по дяволите животът, бизнесът, семейството, и отиди после доказвай, че си бил невинен, когато всичко това е съсипано, докато трае съдебният процес. Накрая може да съдиш държавата, но не и прокуратурата.

- Гневен ли сте на прокурор Роман Василев, който ви нарече „абсолютен престъпник”?
- Когато един прокурор присъства на арест, неговата задача е да следи за спазването на закона, а не самият той да го нарушава. Ето за това той трябва да понесе някаква отговорност.

- Какво мислите по принцип за СРС-тата?
- Че те могат да се използват, когато се касае за сериозно престъпление и когато това става със специалното разрешение на съда. Но ако трябва да сме обективни - злоупотреба със СРС-та не си е позволявал само Цветанов, но и други политици.

- Вие може да съдите и държавата във връзка със Закона за отговорността на държавата...
- Още не съм завел такива дела, но най-вероятно ще направя и това.

- Вие сте бивш министър на отбраната. Имаме ли, по ваше мнение, войска в момента? Много експерти с тревога констатират, че положението с войската ни е тревожно. Още повече, че международните отношения са в заплашителна криза в момента...
- Мисля, че войска все още имаме, но сме на ръба да нямаме. Чувам, че отново се готвят някакви съкращения в армията. Винаги съм казвал, че за професионална армия са нужни някакви стимули за военните, че трябва да имат някаква мотивация. Направиха се много грешки в много области у нас. И това е последствие от тревожния факт, че държавата от вече доста години не работи. Вие ме попитахте в предварителния ни разговор за липсата на войска по границата, но тук следва да уточня, че „Гранични войски” бяха в системата на МВР, не на МО. Реформите и реорганизациите в МВР доведоха до

калпави решения с тежки последствия

Например, имаше си Министерство по бедствията и авариите, което вършеше някаква работа, но то бе закрито и оттогава колко души загинаха в наводнения и други природни бедствия?! И ще ви кажа, че това министерство беше закрито по един безотговорен начин само от омраза към Емел Етем. Сега се очаква пожарникари да вършат работата на някогашната „Гражданска защита”, в която беше създаден някакъв ред и имаше хора с военна подготовка. Но какво направиха с реорганизациите? - Първо я пратиха в МВР, после я обединиха с „Пожарна безопасност”, и накрая уволниха хората от „Гражданска защита” и оставиха само пожарникарите. Изобщо, много грешки се направиха и щетите от това са невъзстановими. Докато бях министър, съм викан два пъти заради язовира край Бисер, защото една част от него била във военен имот. Хората в Хасково си бяха свършили перфектно работата – бяха сигнализирали, че им трябва 1 милион, за да се вземат мерки да не се стига до бедствие. И нищо! – Бедствието се случи, а отговорност за бездействието на по-високо ниво не беше потърсена.

- Много се дискутира въпросът с бежанците у нас...
- От самото начало беше сбъркан този процес.

Държавата не беше подготвена да приеме бежанския поток

Имаше добри идеи, които не се възприеха, и проблемът остана да виси необмислен от самото начало. Съсипването на държавата тръгна някъде от 2009 година. Тогава се намали с 40 % и бюджетът на военното министерство. По онова време все още бяхме сочени за пример от НАТО, и след като се премахнаха всички социални стимули за хората в армията, всичко се съсипа – армията бе демотивирана. А лошото е, че всичко това се случи на фона на засилващите се тревожни процеси в Сирия, проблема с „Ислямска държава”, НАТО в Украйна, влошаването на отношенията между Щатите и Русия и пр. Така се роди въпросът „Имаме ли ние армия, която да защити националния ни интерес?”. И аз ви отговорих, че все още имаме, но ако продължаваме по същия начин да се отнасяме към армията си, скоро няма да я имаме…

- Казахте по телевизията нещо трагикомично - как селяни набили френски легионери на наша територия, в Плевенско!...
- Ами, добре са направили хората! Гледат някакви чернокожи в нивите си, и са ги ступали, понеже са ги помислили за крадци на реколтата си. Това е смешната страна на нещата. Въпросът обаче, погледнат от друг ракурс, е много сериозен. Какво правят тези легионери на наша земя?! Те са дошли по въздух и е ясно, че става въпрос за изпълнение на задача с диверсионна цел. След като са разкрити и първо са настанени в болница, после са върнати обратно във Франция със специален самолет и там са били уволнени. Това красноречиво доказва тезата, че са били у нас с диверсионна цел и оценката на техните началници е била, че са се провалили. Но ние следва да си зададем въпроса, как изобщо са попаднали на наша земя, без никаква информация на държавно ниво и никаква съответстваща реакция на този противодържавен акт?! Това, че с него са се справили по свой си начин едни бдителни наши селяни, е само на пръв поглед смешно и трогателно. Защото става въпрос за една трагикомична илюстрация на външното ни разузнаване и на службите, на цялостната ни политика по отношение на националната ни сигурност.

- А какво мислите за тези съвместни танкови учения с НАТО, с които така се гордее Соломон Паси?
- Ние като държава нямаме в каква посока да провеждаме сухопътна операция, за която да ни трябват танкове.

- Тогава защо те ще бъдат тук?
- Това е по-скоро едно присъствие, инициирано от страна на НАТО. Докато не се изтеглят войските на Русия от Крим, в нашия регион няма да има спокойствие. Договорът за примирие не само че не се спазва, ами въобще не се и повдига – напълно формален е. Лошото е, че, приобщавайки се към НАТО,

изкуствено ни тласкат към влошаване на отношенията ни с Русия

които имат исторически дълбоки корени.

- Какво мислите за оставката на ексминистър Вучков?
- Вучков е юрист и постави принципен въпрос, който се опитаха да извъртят в личностен – във връзка с Лазаров и т.н.. Това е абсолютно извъртане на истината. Оставката на Вучков дава сигнал в обществото и за промяната в едни други междуличностни отношения на високо ниво, които няма да коментирам за момента, но те скоро ще станат публично ясни.

- Вие от „Нова алтернатива” апелирате за рестарт на държавата, но до кой период ще я „рестартирате” – ще запазите ли някои „файлове” от „системата”?
- Май няма много „файлове” за пазене. В държавата властва корупция и с апела си за рестарт на държавата ние даваме заявка, че всичко трябва да започне наново – да се премахнат всички схеми на корупция, които пречат на България да се развива. Считаме, че трябва да се създадат условия за работещ среден и дребен бизнес, и това може да стане само ако държавата освободи този бизнес от данъци и заложи на създаването на работни места. Това е изходът, друг няма. „Рестартирането” касае работеща икономика. Имахме такава. До едно време нещата в България не бяха толкова неспасяемо зле, колкото са в момента. И всичко това касае една политическа отговорност, която, меко казано, в момента отсъства.


Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА