През април 1967 г. в гимназия "Къбърли" в Пало Алто, Калифорния, в рамките на пет дни, се провеждат събития, не виждани до тогава. Учителят по история Рон Джоунс обявява създаването на революционното социално движение наречено "Третата вълна". Името идва от мореплавателската легенда, която гласи, че всяка трета вълна е най-силна. Идеята на Джоунс, която той представя на учениците си и ги запалва да се включат, е следната - демокрацията трябва да се елиминира, защото тя се бори за индивидуални права, а всеки индивид взет самостоятелно е слаб, следователно демокрацията е слаба и вреди на обществото. Той описва идеологията си чрез мотото й - "Сила чрез дисциплина, сила чрез общност, сила чрез действие, сила чрез гордост".
В първия ден на новото социално движение, г-н Джоунс решил да реаранжира подредбата в класната стая. С твърда ръка той рязко увеличава дисциплината в класа си. Правилата на "Третата вълна" били прости - учениците остават по местата си през половината междучасие, като през това време си задават въпроси и им отговарят като използват само по три думи. Задължително е всяко изречение да се започва с „г-н Джоунс“.

През втория ден на революционното социално движение, г-н Джоунс обяснил на учениците, че те са част от елитното общество на „Третата вълна“. Той им показал поздрава на участниците в него - вдигната високо ръка с изпъната длан. Учениците се усетили част от истински важно общество и били горди да се поздравяват със салюта на „Третата вълна“.

На третия ден от еволюцията на „Третата вълна“, г-н Джоунс с радост видял как революционната идея заживява собствен живот. От едва 30, участниците набъбват до цели двеста. „Третата вълна“ осигурява важни задачи за всеки от училищните си членове - от измисляне на отличителни знаци, през недопускане на нечленове до участие в събранията. Издавали се специални членски карти, без които не можеш да си част от елитното общество на престижната „Трета вълна“.

На четвъртия ден резултатите не закъсняват. Членовете на „Третата вълна“ показват значителен ръст в успеваемостта си с ученическите си задачи. Осезаемо е повишаването на средния успех на учениците. Те са много силно мотивирани, дисциплинирани и лоялни към каузата и общността си, което води до по-високата ефективност на отделните съставни елементи от „Третата вълна“. Г-н Джоунс е толкова доволен от осезаемия ръст на постиженията на възпитаниците си, че им съобщава голямата новина - на следващия ден при учениците ще дойде не кой да е, а най-ключовият човек в „Третата вълна“ - техният собствен кандидат за президент, който се радва на нечувана подкрепа и с тяхна помощ може да стане президент на страната!

Ден пети. Г-н Джоунс организира последователите на „Третата вълна“ и провеждат марш в чест на пристигащия кандидат-президент. Всички са адски щастливи и нетърпеливи да се срещнат с личността, която ще превърне „Третата вълна“ в национален фактор. Г-н Джоунс събира всички членуващи в организацията ученици на мястото, на което се очаква техният кандидат да изнесе реч. Вместо това обаче всички ученици са изправят пред далеч по-важна и шокираща за тях информация. Г-н Джоунс им разкрива, че всички те са взели участие в експеримент, който е имал за цел да им покаже как се създава... фашистка организация. „Третата вълна“ е структура по подобие на тази на Хитлер в Германия. С този си експеримент Рон Джоунс превръща цяла една гимназия в нацисти.

Разказвам този противоречив социален експеримент воден далеч не само от любопитната фактология около него. Смятам, че този разказ е важен с оглед на днешните предизвикателства пред всички нас. Този експеримент доказва колко е лесно човек да се пусне по течението. Колко бързо и ефикасно действа фашистката отрова. И най-важното - онагледява колко скоростно можем да влезем в този коловоз без абсолютно да го осъзнаваме. Нацизмът на 21 век може да не се казва Трети райх, Трета вълна или дори "нацизъм". Това обаче, че казваш на дракона змей или обратното, не значи, че имаш предвид нещо друго. На змея и зайче да му казваш, това не го прави по-малко гигантско и опасно влечуго.

"България е пред етническа криза. Нападенията над медици в циганските квартали не спират, нападенията над пенсионери не спират. Напоследък станахме свидетели на жестоките убийства в Правец и Търново от цигани.“ Това заявява от парламентарната трибуна човек, чиято парламентарна група държи ключа към безоблачното управление на умните, красивите и техния ментор от Банкя. Валери Симеонов не изпуска и възможността да нарече ромите „човекоподобни“, разбира се. Впрочем, нека не забравяме, че в програмата на Патриотичния фронт е записано, че формацията ще се бори за създаване на „резервати“ за роми.

„Но Западът с голям ентусиазъм ни връща безработните роми, защото за тях те не са приход, а разход. Въпреки високопарните приказки за помощ към малцинствата и изискванията на европейското право за свободно движение на хора. На много от западните държави това не им дреме, защото те си “решиха” въпроса с ромите по време на Втората световна война и не искат да си го създават отново. За разлика от България, която ги защити.“ Това заявява в статия за водещ ежедневник иначе уважаваният мастит юрист проф. Иван Т. Тодоров.

Междувременно в социалните мрежи ври и кипи, подклаждано от „Патриотичния фронт“ и другите му притурки – иска се връщане на смъртното наказание, и то масово. В подкрепа на това желание се привеждат статии за нападения от роми към етнически българи. Кампанията тече и по медиите – политици лъскат позабравен имидж с искане за смърт, за справяне с „циганската престъпност“.

Умният и красив здравен министър преди време пък обяви, че спира „Спешна помощ“ от ходене в ромските махали заради нападения. Вместо да се осигури осветление и охрана на обществения ред в ромските квартали, държавата в лицето на Москов, реши, че ще е по-лесно да се лиши цял един етнос от здравна грижа. Ще ги оставим да умират, тези „скотове“ (по Москов), вместо да осигурим безопасността.

Все още ли смятате, че големият кафяв гущер не надига скверната си глава? Все още ли мислите, че бурята, която сгъстява облаците си над света, ще ни подмине, ако продължаваме да стоим със скръстени ръце? Едни от светлите умове в днешния обвит в мрак свят като Джон Пилджър и Ноам Чомски вече ни предупредиха – фашизмът се завръща. В Германия ксенофобите от ПЕГИДА се борят с „ислямизацията“ на западния свят, в Украйна наследници на Бандера се поздравяват с вдигната ръка и изпъната длан, във Франция „Националният фронт“ на Марин льо Пен се очаква да е първа политическа сила на приближаващите местни избори, във Финландия крайните националисти, нарекли себе си „Истински финландци“, са трета политическа сила с нарастваща популярност, в Швеция „Шведските демократи“, формация изградена върху омразата към имигрантите, също е трета сила с растяща подкрепа (от 2010 до 2014 г. са удвоили електората си).

И да си заравяме главите в пясъка, трябва да сме наясно, че бурята предстои. Освен ако не направим нещо по въпроса. Ако не го спрем, кафявият змей може отново да марширува из улиците на Европа. Насаждането на омраза към някого, само защото е различен от нас, е признак за фашизиращо общество. Наясно съм, че скръбта по преждевременно угасналата Вероника, по десетките и стотици бити и ограбени е силен мотиватор, който вече се използва от популисти с кафяви души. Трябва да сме наясно обаче, че те нямат за цел да направят държавата ни по-добро място за живот. Просто искат да отклонят вниманието ни от факта, че ни управляват и то ни управляват зле.

По времето на Хитлер жертвите са били основно евреите, но не само. В лагерите на смъртта умират и милион роми, стотици хиляди славяни, гей хора, стотици хиляди хора с увреждания са принудително стерилизирани. Чумата е разчистила пътя си към господството на чистата раса. Въвеждат се, включително и в България, антиеврейски и антиромски законодателни ограничения. Изкупителната жертва – евреите, са почти унищожени. Влак, лагер, съблекалня, газова камера, крематориум. Милиони и милиони хора. Ден след ден. Обезправяват ги. Взимат им имуществото. Товарят ги на влака. Вкарват ги в концентрациионния лагер. Набутват ги в съблекалня и ги карат да се съблекат голи, за да е лесно да им съберат дрехите. Вкарват ги в газовата камера. Хората си мислят, че просто ще се къпят. Ще им пуснат леден душ. Вместо това им пускат отровен газ. Няколко минути по-късно всички са мъртви. Изнасят ги на купчини и ги хвърлят в крематориума. Черните облаци на горящата плът се разстилат из Европа. Ден, след ден, след ден. Милиони мъже, жени, деца, старци. Хора с имена, мечти, семейства, просто се превръщат в черен безпаметен облак, за който Европа вече е забравила.

Пътят към това е лесен, Рон Джоунс го е показал нагледно на учениците си в Пало Алто, Калифорния. Разбира се, че престъпността трябва да се бори. Неоспоримо е, че убийствата, побоищата и кражбите са проклятие, с което всяко демократично общество трябва да се справя. Но какво общо има това с ромите? Убийството, извършено от ром, повече убийство ли е от убийството, извършено от етнически българин? Убитият ром по-малко убит ли е от убит етнически българин? Смъртта има ли етнос? Престъплението бива ли повече или по-малко престъпление в зависимост от извършителя?

Нека се борим с престъпността, но не бива да позволяваме да ни превърнат в престъпници докато го правим. Защото от „ромите са виновни“ до крематориума стъпката е една и отнема няколко години. Когато към тази стъпка ни тласкат публични фигури, това формира мнение в обществото. И ако сега може и да ги няма всички необходими предпоставки, за да се стигне до крематориума, то тези предпоставки се градят именно така – с подклаждане на омраза от публични фигури. Тези като Москов, Симеонов и компания, паразитират върху латентните антиромски настроения в обществото, настроения създадени като прост отговор на сложен въпрос.

Лесно е да стигнем до черните облаци в небето, нека не се заблуждаваме. А, ако се стигне до това, ние борещите се срещу престъпността, ще сме най-големите престъпници, защото сме позволили това зло да се освободи от десетилетната си клетка, в която го заключи светът след 1945 г. Трябва да сме сигурни, че кафявият дракон не спи, той чака своята изкупителна жертва, той чака да бъде отворена килията му. Днес няма да са виновни евреите. Но защо да не са мюсюлманите? Защо да не са ромите? Защо да не е някой друг? Някой неудобен, някой към когото е лесно да вдигнем пръст. Храната, с която кафявия гущер пълни мръсния си търбух, е омразата. Искаме ли да се върне в домовете ни и отново да изпълни с черния си дим небето над нас? Ако искаме, нека продължим в същия дух да го подхранваме. Той чака.