Жителите и властите в Кърджали тържествено отбелязаха 137 години от Освобождението на България от турско робство, фанфари, гвардейци, мажоретки вдигнаха духа, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

Гъсто ученическо шествие, водено от гвардейския отряд, духовия градски оркестър и момичешкия фанфарен състав от Езиковата гимназия, спря пред паметника-костница на освободителите на Кърджали от Балканската война. На импровизираната трибуна сред политиците неизменно присъстваха духовните водачи на местните християни и мюсюлмани. След минутата мълчание, тържествените речи и купищата венци и цветя по стара традиция се състоя емблематичното пиене на кафе на отец Петър Гарена, районния мюфтия Бейхан Мехмед и кмета Хасан Азис в близкото капанче на Байрам Даскала. Там обаче за пръв път тримата заговориха за предизвикателствата и капаните пред обществото.

"Войната все пак беше руско-турска, а ние българите и турците нямаме проблеми. Друг е въпросът, че последствията от тази война бяха различни за различните части на България и въпреки гръмките названия на историята за нея, истината е, че българското землище беше разделено на три части и по-голямата част остана извън Стара планина. Така ние бяхме принудени да живеем още дълги времена заедно. И днес от филма, който се прожектира на световната сцена, се вижда, че обикновените българи и турци са се опазили от многото страдания единствено с живота в мир и съгласие, и ако не съхрани този модел, ще влезе в други чужди схеми", посочи отец Петър. Според него ролята на духовенството – християнското и мюсюлманското, е да учи хората във времената на чужди примамки и капани да не се поддават, да учат хората как се живее в мир и разбирателство. "Изтръпвам, когато чуя думата "турчин", изтръпвам, когато чуя "българин" точно в района, в който ние живеем, предпочитам думата "човещина". Изтръпвам и когато виждам нашите герои по телевизията, които говорят за осиновяване на паметник. Толкова велика е признателността към руския кораб, че няма кой да се грижи за паметниците", коментира свещеникът. Той разказа за единственото българско селище в Султан ери /старото название на Кърджалийския район/ - село Българско Габрово, записано така в картата на Османската империя. Когато обаче районът става българска територия, то е наречено турско Габрово, но днес вече на табелата стои само Габрово. В това единствено за времето си българско село са живели християни и екзархисти. "Днес там има един самотен гроб без отличителни знаци, но се знае, че е християнски и дори английските шпиони на Сенклер не са го разрушили, и той си стои там, в землището между Габрово и Черна нива. Когато тази зима видях гроба, си дадох сметка, че ако не поддържаме мира и разбирателството така, както нашите предци, ще бъдем принудени да крещим само някъде по върховете на България, а тук да се спотайваме. Аз нямам причини да се чувствам като в Турция, колкото и да се опитват да ме оттласкват далеч от България", допълни попът. На земята мир, между човеците благоволение, това е единствената формула, която трябва да спазвам и не се срамувам да бъда приятел с мюфтията, не се срамувам да говоря на турски и не ми пука от нищо, защото зная, че съм прав, заключи той. Според него е голямо завоевание установеният от над 10 г. модел на Трети март в града, както и че двамата духовници са "хванали в капана и административната власт в лицето на кмета Хасан Азис". "С мюфтията настояваме той да помага на едните и на другите. Така, че кафето е шекерлия тогава, когато има човещина", уточни свещеникът.

Районният мюфтия Бейхан Мехмед поздрави с празника и заяви, че като български гражданин на този ден би бил по-горд и истински щастлив, ако на този ден бяхме икономически независими, по-силно вярващи и по-толерантни. На политиците той пожела успехи, на всички хора – здраве, а на младите – берекет. Наистина в Кърджали се усеща толерантността, но напоследък се увеличават нападенията над джамиите, слава Богу, тук нямаме такива инциденти, моделът на толерантността работи, отбеляза мюсюлманският духовник.

Кметът Хасан Азис посочи, че в Кърджали Трети март винаги отеква по различен начин и това става "с един знак, който даваме първо на себе си – на единството, на обединението на нацията ни". "Днес живеем във време, когато се задават знаци и различни послания, а ние се опитваме тук да създаваме устойчиви модели на разбирателство, толерантност и взаимодействие. И в онази далечна епоха моделът на попа, кмета, даскала и мюфтията, ако и където го е имало, е съществувал, не ние сме го създали, той ни е завещан от миналото и ние сме длъжни да го пренасяме през поколенията в бъдещето", коментира кметът. Според него този ден е важен за всички, за да можем да четем знаците от миналото и да преодоляваме изпитанията. "Тази година е на изпитанията за всички нас, на ударите под кръста и на капаните – политически или застрашаващи устойчивостта на този модел. Ние вече сме свидетели на тези капани и на предизвикателствата, на ударите, целящи постигане на малките цели, подлагащи на изпитание цялото общество, но на първо място е необходима отговорност", намекна Хасан Азис, явно с визия към вече стартиралата предизборна кампания. /БГНЕС