Европейският съюз вероятно ще преодолее вътрешните разделения и ще разшири санкциите срещу Русия, които изтичат през юли, дори ако конфликтът в Източна Украйна показва признаци на подобряване, показва проучване сред икономисти, публикувано от агенция "Блумбърг".

Наказателните мерки ще останат в сила според 13 от 24 анкетирани икономисти от агенцията. Анализаторите равномерно разпределят мнението си върху това дали първоначалните нарушения на споразумението, постигнато в Беларус през този месец, могат да предизвикат нови прегради. Следващите срещи на върха на лидерите от ЕС, на които ще се обсъждат руските санкции, са на 19-20 март и 25 – 26 юни.

28-членният блок, както и САЩ, ще продължават да повишават заплахата от нови санкции, дори ако примирието се запази. Санкциите оказват допълнителен натиск върху икономиката на Русия, която след сблъсъка с Украйна изпадна в най-голямата валутна криза от 1998 г. насам.

"От гледна точка на Запада, сегашният дипломатически климат не позволява нищо друго от подновяване на санкциите", смята Уолф Фабиан Хънгърланд, икономист в "Berenberg Bank" Хамбург. Според него, ако не възникне нова ескалация на конфликта, подновяването на санкциите е възможно, но засилването им е малко вероятно.

В краен случай

"Русия не живее съобразно ангажиментите си в контекста на Минското споразумение, като оставя санкциите в краен случай", смята Иван Дразетич от "InterCapital Securities" в хърватската столица Загреб. "Примирието влезе в сила и беше нарушено почти веднага, правейки 12-часовите преговори безполезни", обясни той.

ЕС се насочи към налагане на допълнителни санкции през януари на фона на нарастващото несъгласие в някои страни като Гърция, които настояха, че мерките накърняват икономиката им.

Само един икономист вижда възможно изключването на Русия от международна система за финансови плащания SWIFT, докато други четирима го смятат за малко вероятно или нереалистично. Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че подобна стъпка би била "голямо решение", в което има логика.

Фарсът

Украйна и нейните съюзници обвиняват Русия в подкрепа на конфликта, докато правителството на Москва отрича. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че мирното споразумение показва реални резултати и обвини САЩ и Европа в опит да извадят от релси диалога чрез "фарсови искания". Германският канцлер Ангела Меркел, държавният секретар на САЩ Джон Кери и председател на ЕС Доналд Туск предупредиха за възможни по-строги наказания срещу Русия, ако борбата продължи.

Санкциите бяха предизвикани от анексирането на Крим от Русия преди почти една година. Падането на цените на петрола накара инвеститорите да стоят далеч от руските активи, принуждавайки Кремъл да отвърне на удара като забрани вноса на някои храни, подклаждайки инфлация.

Икономически удар

Рублата загуби 46% спрямо долара през миналата година, а износът на капитали нарастна повече от два пъти до 151,5 милиарда долара през 2014 г., принуждавайки властите да реагират с разходни съкращения и извънредно увеличение на основния лихвен процент.

Възстановяването на цената на петрола, най-големият източник на печалба за Русия, повиши апетита за активи на най-големия износител на енергия в света.

Само 32 на сто от икономистите смятат, че ЕС ще облекчи санкциите през следващите 12 месеца в сравнение с 31%, дали същия отговор преди месец и 56% през декември. Рекордно малко икономисти (5%) прогнозират, че САЩ ще въведат намаляване на санкциите догодина. От 12 икономисти, които виждат затягане на санкциите в бъдеще, 11 предсказват, че САЩ ще предприемат тази стъпка, като само осем смятат, че този ход ще направи ЕС. Ограниченията, свързани с банковия сектор, се възприемат като най-вероятният вариант за увеличаване на санкциите, последвани от индивидуалните санкции.

Още санкции?

"САЩ може да наложат нови санкции или да разширят обхвата на засегнатите корпорации, а може би и правилата за прилагане на сегашните санкции също могат да бъдат затегнати", казва Гюнер Деубер, ръководител на научните изследвания за Централна и Източна Европа на "Райфайзен банк" във Виена.

Външните министри от ЕС през януари дадоха зелена светлина на инициативата, подкрепяща решението от миналата година за забрана на финансиране на руски държавни банки и износ на енергийни технологии. Този месец блокът включи в черния списък украински сепаратисти и руски поддръжници. Руският заместник-министър на отбраната Анатолий Антонов е най-високопоставеното длъжностно лице в черния списък, който беше разширен с 19 души и 9 организации.

Въпреки че ЕС преодоля първоначалните възражения от Гърция относно допълнителните ограничения, други европейски лидери продължават да изразяват съмнение за взискателните наказания за руските действия в Украйна.

Земан, Орбан

Чешкият президент Милош Земан постави под въпрос ефективността на санкциите, а унгарският премиер Виктор Орбан заяви този месец, че има "много дълбок пукнатина" в рамките на ЕС относно сътрудничеството с Русия. В същото време Путин използва напрежението в някои от членовете на съюза, посрещайки кипърския президент Никос Анастасиадис тази седмица в Москва.

Развитието на ситуацията в Украйна вероятно ще определи действията на неприятелите на Русия. Засилването на санкциите срещу Русия след 11-месечна криза, която доведе до гибелта на над 5600 души и върна отношенията с Европа и САЩ на нива след Студената война, "все още е на масата", заяви Туск. "Изглежда, че западните санкции са въведени, без да се вземе под внимание геополитическия напредък", казва Владимир Миклашевски, стратег в "Danske Bank" в Хелзинки. "За това очакваме по-нататъшни санкции, въпреки всички подобрения в Украйна", обясни той. /БГНЕС

-----------

Анализ на агенция "Блумбърг".