Потенциалът за икономически растеж на България остава нисък. В родната икономика се наблюдават дисбаланси. Това гласи работен документ на екипа на ЕК с обем 75 стр.,с който Агенция БГНЕС разполага.

Икономическото развитие на България остава слабo в периода след кризата. След спада в икономическата активност през 2009 г., растежът се колебае около 1% годишно, като се очаква да остане непроменен в краткосрочен план. Политическата нестабилност и турбуленцията в банковия сектор оказаха негативно влияние върху доверието през втората половина на 2014 г. Държавните финанси също са се влошили значително през 2014.

Това се посочва в доклад на Европейката комисия за продължаващите дисбаланси в икономиката на България, в който се препоръчват мерки в три основни направления – инвестиции, структурни реформи и фискална отговорност.

Основните констатации в доклада са насочени към сътресенията в банковия сектор на България през лятото на 2014 г. Посочват се недостатъци в надзорната политика във финансовия сектор след кризата в четвъртата по големина банка в страната – Корпоративна търговска банка (КТБ). От ЕК констатират, че това е подкопало доверието в банковия сектор, пораждайки съмнения за "здравето" в други сектори на финансите на България.

Кризата на ликвидността през лятото на 2014 г. разкри капиталов дефицит и доведе до отмяната на банковия лиценз на Корпоративна търговска банка. Гарантираните депозити, държани в него, в размер на около 5% от БВП, бяха изплатени след значително забавяне. КТБ е краен случай, но отчетените данни подсказват, че може да има недостатъци и в други банки, констатират от ЕК.

Тъй като икономическият растеж все още е недостатъчен, за да подкрепи устойчивото възстановяване на заетостта, пазарът на труда продължава да е област на сериозно безпокойство. Безработицата остава дългосрочен проблем, преходът от училище към работа все още е проблематичен. Ниското качество на системите за образование и обучение и тяхната ограничена приложимост на пазара на труда възпрепятства набавянето на подходяща квалифицирана работна сила за икономиката. Бедността и социалното изключване остават от особено значение за България, подкрепени от високи нива на неравенство в доходите.

На фона на слабия икономически растеж и продължителната дефлация, социалният натиск, породен от нереформираните сектори, представляват заплаха за фискалната устойчивост. Без структурни реформи в пенсионната система и здравеопазването, фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, не може да бъде гарантиран, се посочва в доклада.

Финансовото положение на някои големи държавни предприятия в секторите на енергетиката и транспорта остава нестабилно и може да доведе до натрупване на значителни условни задължения за правителството. Събираемостта на данъците продължава да бъде неефективна.

България изостава и по отношение на качеството на няколко ключови фактор за растеж. Потенциалът за растеж на страната се оценява като нисък. Структурните пречки пред растежа са съставени от една съдебна система, която не е ефективна. България е постигнала ограничен напредък в реформата на съдебната система и борбата с корупцията.

Като цяло България е постигнала ограничен напредък в изпълнението на препоръките, дадени на страната за 2014 г.

Като напредък през изминалата година Комисията посочва известен напредък по отношение на намаляването на административната тежест и реформиране на висшето образование. Въпреки това, недостатъчни са предприетите действия за увеличаване на събираемостта на данъците и повишаване на качеството на администрацията в публичния сектор, подобряване на конкуренцията и ефективността в енергийния сектор и повишаване на качеството и независимостта на съдебната система. Не са предприети действия за борба с корупцията и реформиране на пенсионната система. Според ЕК е необходим силен, надежден и прозрачен надзорник, който да намали риска от дисбаланси и да коригира тези, които вече са натрупани.

Други предизвикателства пред фискалната устойчивост са непълната фискална рамка, неспазването на данъчното законодателство и липсата на реформи в ключови сектори, включително пенсиите, здравеопазването, енергетиката и транспорта.

Докладът посочва още зависимостта на България към руски газ, като визира три ключови аспекта, с които българската икономика е обвързана с руската. Това са търговия, енергия и преки чуждестранни инвестиции. Русия съставлява значителна част от вноса на стоки и услуги в България, но почти всички от тях са енергийни продукти. През 2013 г. около 20% от българския внос на стоки идва от Русия, като около 95% от тях са енергийни продукти. Русия е относително малка експортна дестинация за България. Само около 4% от българския износ на стоки и услуги отива в Русия. Основните категории за стоки, изнасяни за Русия са "химикали" и "техника", а основните услуги са "туристи" и "транспорт".

Докладът констатира, че страната ни има сравнително висока зависимост от внос на енергия от Русия, концентриран в два енергийни източника - суров нефт и природен газ. Русия осигурява 100% от българския внос на газ и около 80% от вноса на суров нефт. България внася повече суров петрол, отколкото се нуждае за своя собствена вътрешна консумация, тъй като значителна част от обема се обработва и се реекспортира. Най-голямата петролна рафинерия на Балканите се намира в България, собственост на руската компания "Лукойл".

От ЕК отбелязват още, че влошаването на фискалната ситуация у нас през 2014 г. доведе до рязко покачване на консолидирания държавен дълг, макар той да е на сравнително ниски нива. Разходите за лихви по обслужването на държавния дълг се увеличават бързо, намалявайки обхвата на други разходни потребности. Допълнителните мерки на финансовия сектор за подпомагане, както и условните задължения, идващи от държавните предприятия могат да допринесат за бързото нарастване на държавния дълг.

Банковата криза също създаде предизвикателства за държавните финанси и управлението на ликвидността. Според ЕК сътресения в банковия сектор през 2014 г. разкриват значителни макроикономически рискове, идващи от финансовия сектор.

Банковата система следва традиционния бизнес модел с доминиране на от чуждестранни институции, но съставът е променен заради по-бърз растеж на банките с български собственици през последните години. /БГНЕС