Ст. Илчев: Открито да говорим за българо-македонските отношения

Избрано 24.02.2015 13:18

Българо-македонският спор вече не е капсулиран, не е двустранен, той е европеизиран, интернационализиран и аргументите той да се води до един приемлив финал е много повече отколкото спора за името между Скопие и Атина.

Спорът за името ще бъде решен рано или късно, но другите полемични теми между нас и Република Македония не трябва да заглъхват лесно и бързо. В България трябва откровено да заявим - нямаме и не желаем да отделяме допълнителен ресурс през следващите десетилетия да решаваме въпроси, свързани с потенциален сепаратизъм, с въздействия върху българските процеси под формата на защита на измислени, имагинерни малцинства и нямаме никакъв мотив да отстъпваме тихомълком части от собствената си история, само за да могат с по-голяма лекота квазиакадемици и историчари в Скопие да съчиняват тяхната история.

Какъв е българският народ в Македония? По време на Карнегиевата анкета /1913 г./ ние знаем кой и колко е българският народ в Македония, но след това и от 1944 г. насам – кои са българите, колко са те в Македония, не се знае. Някои мои приятели казват – дано не направят преброяване, защото ще се окажат малко. Аз съм от тези, които казваха и в Брюксел на техните посланици - направете преброяване. Последното ви преброяване е от 2001 г. Ама българите ще се окажат по-малко от албанците? Може би по-малко от власите? Естествено, голяма работа.

В Босна и Херцеговина има един казус – Финци. Финци е един от малцината евреи в Сараево, превърнал се в огромен казус, защото Дейтънските споразумения, които играят ролята на временна конституция на Босна и Херцеговина, не дават възможност на Финци да се кандидатира за президент. Защото там, ако не си бошняк, сърбин или хърватин, не можеш да участваш в избори за президент на Босна и Херцеговина. Един човек – Сейдик Финци, се превърна в казус за целия ЕС. И вероятно той и тези, които мислят, че всеки има право при определени условия да участва в избори, вероятно ще спечели.

Е, ние би следвало да се запитаме, ако за един Финци Европа се интересува защо няма права, за българите в Македония имаме ли основание да се интересуваме без значение дали са 200, 2000 или 200 000? Има още един скрит аспект в съвременния политически аспект в Македония – тези 80 000 граждани на Македония с български паспорти и още 20 000, които чакат български паспорти, излиза, че режимът на Никола Груевски ги обявява за лъжци, защото Груевски казва "те са взели паспорт, за да пътуват из Европа, иначе не са българи". Кога са лъгали тези хора – когато са декларирали в София, че имат българско съзнание, български роднини и предци и са демонстрирали по време на интервютата, че владеят български език? Или лъжат там, в средата на Груевски, за да не станат обект на репресии? Аз мисля, че огромна част от тях са принудени да заемат тази конформистка, защитна поза там, а не в София.

Апелирали сме и за промени в конституцията на Македония. След като в техните текстове са изброени няколко националности, които изграждат македонското общество, като не са пропуснати и такива малки общности като влашката, турската, ромската, има ли логика в това българите да са пропуснати. Ето този въпрос е в основата на драмата с договора, който така и не се подписва между София и Скопие. Трите фундаментални, открити въпроси са за малцинствата, защото без да обръщат внимание на българския елемент в Македония властите на Скопие настояват да се признае ОМО "Илинден", да се признае голяма македонска група в България, в което няма логика. Вторият въпрос е за езика и третият за общите исторически дати.

Какво означава да отбелязваме заедно общите исторически дати – това означава да изучим заедно общата история. Те казваха – не е възможно, аз казвах – кое е невъзможно? Да се пише във вашите учебници след македонския цар Самуил в скоби – смятан от българите за български цар? Това би могло и в нашите учебници да се пише същото. Какво означава да честваме въстание, забележителни събития от по-старата история? Те казват – трябва да честваме освобождението на Македония от българския фашизъм. Ние имаме друга гледна точка – нека да честваме Илинденското въстание /1903 г/. След 100 години ще честваме и атентата на гара Ангиста, след още 110 г. ще честваме и гемеджиите в Солун /1903 г./. Оставете окупацията, за нас тя не е окупация. Нежеланието да се приеме онова, което би могло да се приеме, показва, че добрата воля в Скопие отсъства. И това отсъствие на добра воля е заразило и десните от ВМРО-ДПНМЕ и левите в СДСМ. /БГНЕС

----------

Станимир Илчев, бивш евродепутат.
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827