Адвокат Савова е призната за един от най-добрите юридически експерти по търговско и данъчно право у нас, извоюва си авторитет на безкомпромисен и честен защитник на държавните интереси в делата с т.нар. „царски” имоти и битката с монополисти като частни енергийни дружества и др. мощни фирми. По повод шумното дело „Филип Златанов” и изчезналите тефтерчета адвокатката хвърли ръкавица и на съда, като първо иронично заяви: "Органите на властта да вземат мерки сега да не изчезне Филип Златанов!...", а по-късно даде и телевизионно интервю в същия дух. Дръзкото й изказване съвпадна с номинирането й за юрист на годината от сп. „Правен свят”, чийто резултат се очаква едновременно с излизането на вестника ни. Репортер на „ШОУ” разговаря с адвокат Савова в навечерието на това събитие.

- Адвокат Савова, номинирана сте за юрист на годината и сте известна в юридическите среди като „адвокатът на държавата”... Кажете за кои интереси на държавата успяхте и за кои не успяхте да се преборите, и защо?
- Борим се активно по всички дела за т.нар. „царски имоти” – дворците „Врана”, „Царска Бистрица”, „Ситняково”, стопанството „Врана”, 16 хил. дка гори в Рила. На първа инстанция вече има постановени решения за дворците „Царска Бистрица” и „Ситняково” и съдът постанови имотите да бъдат върнати на държавата, а Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да платят обезщетение за ползването и за плодовете, които са извлекли. Макар да са само първа стъпка, тези победи са особено ценни – показват, че сме на прав път. По другите дела битката продължава – събират се доказателства, очакваме изслушване на експертизи. Колкото до Интендантството на цивилната листа на царя – съдът прие, че това е държавна институция. Трябва да спре да се спекулира с този въпрос – той е правен, а не исторически, и по тези дела само съдът може да се произнесе за същността и функциите на тази институция.

- Каква е спецификата на едно дело, в което държавата е страна, и, въпреки това, в съда се появяват чудовищни спънки тя да го спечели? Това изглежда парадоксално в очите на хората – че не винаги държавният интерес може да бъде защитен!...
- В съда всички страни трябва да са равни, включително когато държавата участва в спора. За защитата на държавния интерес не можем да разчитаме на привилегии, а трябва да съберем необходимите доказателства, да обосновем тезите си, да положим максималната професионална грижа. Както във всяко едно съдебно производство, само това може да гарантира положителни резултати. В работата с държавата проблемът по-скоро е, че понякога трудно общуваме с ресорните министри.

- Имате ли представа какво, в парично измерение върна на държавата вашият професионализъм като адвокат по дела в интерес на държавата и как си обяснявате негативните коментари относно високия хонорар, който сте получили за „царските дела”?
- Адвокатските възнаграждения по всички дела на държавата, които водя, са определени в минималния размер според Наредбата на Висшия адвокатски съвет и зависят от защитавания материален интерес. Имайте предвид, че само по делото за горите исковете са общо 820 на брой! Напълно нормално е при това положение хонорарът да изглежда висок, още повече, че сумата, която се появи в публичното пространство, е сбор от плащанията към всички адвокати и консултанти по тези дела. Държавата винаги има недостиг на средства, плащанията се бавят и дори и в момента имаме неразплатени средства за работата пред втората инстанция, въпреки че процедурата напредва, книжата са депозирани и предстои насрочването им пред въззивния съд.

- В момента сте адвокат на Филип Златанов. Прочутите „тефтерчета” мит ли са или реалност? Разяснете на хората кое е онова, което всички обсъждат, но не знаят...
- Съдът се произнася за вината по конкретно обвинение и за конкретни деяния. Това, което всички обсъждат, но не знаят, е, че обвинението на Филип Златанов изобщо не кореспондира с онова, което прокуратурата изнесе в публичното пространство.

Той не е обвинен за търговия с влияние

а за незначителни административни нарушения. Независимо, че направихме всичко възможно да разясним какво всъщност е обвинението на Филип Златанов, в публичното пространство продължават да битуват мнения, че той заслужава да бъде осъден, защото, видите ли, изпълнявал политически поръчки. Това няма как да се случи, защото няма обвинение за това. И никой няма право да се произнася за вината - това е правомощие само на съда, и пак казвам, само по конкретно повдигнати обвинения, а не „по принцип” или според общото мнение.

Освен това процесът срещу Филип Златанов започна неравнопоставено между страните от самото начало и това продължава и до момента. Общественото мнение беше предварително настроено, след като прокуратурата, която е страна в наказателния процес, публично произнесе присъда още преди да внесе обвинението в съда. Грубо беше потъпкана презумпцията за невиновност и в крайна сметка основни човешки права на Златанов бяха нарушени. Ако искаме да живеем в правова държава, трябва да съблюдаваме правилата и законите. И това в особена степен важи за разследващите и за администрацията като цяло.

- Вие лично вярвате ли в случайното „изгубване” на въпросните тефтерчета?
- Изобщо не вярвам в случайното изгубване! Вярвам, че нямаше как тези тефтерчета да не изчезнат, при положение, че тези доказателства, на които се основава обвинението, са манипулирани – в съда не са представени тефтерите изцяло, има липсващи страници, поправки в текстовете, манипулиран прочит на записите – сглобени са различни фрази от различни редове и т.н., и т.н. В крайна сметка на въпросната пресконференция беше представен един манипулиран и избирателен прочит, какъвто обществото жадува да чуе, и затова толкова бързо и лесно се възприе от хората и придоби популярност. Много е трудно след подобна манипулация ние, като защитници на Филип Златанов, да изнесем фактите, за да покажем истината и тя да бъде приета от хората.

- Като се абстрахирате от това, че ви е повереник, какъв човек е Филип Златанов?
- Трудно бих могла да дам такава оценка, отнасям се професионално към казуса, подхождам не според емоции. Но ще ви разкажа нещо. Приятелката на Филип Златанов, с която са били разделени, докато той е бил шеф на комисията,

се върна при него

след като настъпи тази катастрофа, и до ден-днешен е неотлъчно до него и го подкрепя. Вие и вашите читатели сами можете да си направите изводи от това за неговите чисто човешки качества.

- Прокуратурата твърди, че Златанов им е предложил съдействие, но после се отказал, а той казва, че не е приел офертата да стане защитен свидетел. Каква е истината?
- Няма логика той самият да предложи да бъде защитен свидетел, срещу което да получи условна присъда, както твърди прокуратурата. Това е несъстоятелно, защото, ако някой предлага да свидетелства – това изключва възможността да бъде осъден. Освен това той не е извършил престъпление и няма защо да го прави.

- Казахте, че никоя медия не е пожелала да чуе мнението ви по казуса „Златанов”. Как си го обяснявате? Чий е интересът той да не бъде чут?
- Пак казвам, в общественото пространство толкова силно се наложи тезата за вината на Златанов по предполагаема търговия с влияние, че да се говори истината явно не е било „продаваемо” от гледна точка на медиите. А този казус разкрива симптоматични проблеми в работата на държавното обвинение – за събирането и съхраняването на доказателства, за повдигането на несъстоятелни обвинения, които не издържат в съда, за ползването на извънсъдебни похвати в защита на обвинението. Това са причини, които в повечето случаи водят до оправдателни присъди по шумни дела. Но за съжаление хората се интересуват кои са хората с инициалите, но не и дали контекстът, в който са направени записите, е действително този, който прокуратурата „прочете”.

- Ако от вас зависи да реформирате съдебната система, какво бихте направили?
- За никого от гилдията не е тайна, че най-неработещото звено на системата е досъдебното производство. След реформата в НПК от 2000 г. това звено наистина беше разбито и се превърна в най-слабата брънка. Това доведе до слабата разкриваемост на престъпленията, включително на т.нар. „битови престъпления”; слаба е подготовката на обвиненията, но те въпреки това стигат до съдебната зала. Пак ще повторя: съдът съди само по доказателства – ако няма доказателства, няма как да има осъдителна присъда, дори да ни се струва, че истината за престъплението е „очевидна”. За това усилията на всички, които правят реформи, трябва да се насочат първо към

подобряване на качеството на разследването и обвинението

Това е пътят, който задължително трябва да бъде извървян, за да се върне вярата и уважението на хората към институциите. Това изисква ежедневна, целенасочена и упорита работа.

- Какво според вас корумпира системата? Според някои, една от „въдиците” са 20-те магистратски заплати при пенсиониране, които ги карат да си „траят” и да се подчиняват на поръчки…?
- Много е страшно, че напоследък системата се свързва с корупция. Съдът трябва да е независим, съдиите трябва да изграждат вътрешното си убеждение свободно и само въз основа на доказателствата по делата. Колкото до заплащането – политиката трябва да бъде към осигуряване на много по-достойно заплащане и осигуряване на нормални условия за работа, особено що се касае до софийските съдилища. Не може да хулим съдиите и да слагаме всички под един знаменател. Смело мога да твърдя, че в системата работят много честни, достойни съдии, които са пример за професионализъм и висок морал. Разбира се, тези, които петнят името на системата, заслужават най-строги санкции и незабавно отстраняване.

- Много съдебни дела не се решават не по принципни причини, а поради хитростното им шиканиране от губещата страна, която обикновено е наясно с липсата на доказателства да спечели. Това се превърна в успешен ход за фиаското както на култови, така и на други, уж лесни дела, като отявлена измама и пр. Хората недоволстват, че не могат да преборят измамниците. Какво може да спре това?
- Да, все още съществува проблемът с шиканирането на процеса. При наказателните производства има опасност дори давността да изтече, преди съдът да успее да се произнесе по обвинението. Решението за това е и разследващите, и съдът да спазват стриктно процедурите, и да разглеждат делата в по-кратки срокове. За това не се изискват някакви специални реформи или промени в закона - достатъчно е само стриктното му прилагане.

- Първият ми разговор с вас беше в един от най-лошите дни в живота ви – малко след като разбрахте за вашия баща... Докъде стигнаха нещата с разследването и продължавате ли да бъдете убедена, че смъртта му не е причинена от обикновен инцидент на пътя, а... убийство?
- Разследващите са тези, които трябва да се произнесат по въпроса. За съжаление, все още нямам тяхното становище и очаквам да ме информират за резултатите от разследването. Колкото повече минава времето, толкова повече

намалява шансът да научим истината

Пропуснаха се много шансове, горещи следи, забави се назначаването на експертизи. Това е все същият проблем с досъдебното производство, за което говоря, и чиито лоши резултати, за съжаление, всеки един от нас е изпитал по един или друг повод. Продължавам да се надявам, че ще науча истината. Много ми се иска да вярвам и че качеството на разследването в България ще се подобри.


Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА