Настоящата петролна криза често е сравнявана със свръхпроизводството на петрол през 80-те години на ХХ век, въпреки че балансът на търсенето и предлагането на "черно злато" остава почти непроменен, както и през миналото десетилетие, когато цената беше много по-висока.

В сравнение с наводнението, което срина петролния пазар през 1985 г., днешната криза повече прилича на водни вълни. Светът се нуждае от петрол. Водещите анализатори прогнозират търсенето да нарасне с 10% до 2020 г.

Петролните компании от цял свят наблюдават спада на цените на "черното злато" и отговарят със значително съкращаване на своите инвестиционни планове. Според оценките на анализаторите на компанията Wood Mackenzie през 2015 се очаква свиване на инвестициите в отрасъла с над 100 милиарда долара. Компаниите, обслужващи петролния сектор, съкратиха през изминалата година десетки хиляди работни места, позовавайки се на резкия спад на търсенето на техните услуги. Предлагането ще намалява и балансът ще се възстановява в течение на една година. През 1985 г. инвестициите в нови кладенци носеха печалба при цена на добивания там петрол от 20-30 долара за барел. В момента по-голямата част от нефта се добива от кладенци, чиято експлоатация е трудна и струва скъпо; цената, при която няма загуби, се движи в диапазона от 60 до 100 долара за барел.

Анализирайки фундаменталните пазарни показатели, можем да направим извода, че цените скоро ще достигнат равнището от 60-80 долара за барел, което означава да се получи печалба, за да се инвестира в новите кладенци, от които се нуждае светът. Но ако пазарът бъде изкривен, възстановяването на цените ще отнеме повече време, отколкото е нужно в действителност, голяма част от текущите проекти ще бъдат замразени и тогава цената може да скочи до 90-100 долара за барел.

На днешните деформирани петролни пазари цените не отразяват реалната ситуация. Те са резултат от финансовите спекулации, които надхвърлят реалните фактори на търсенето и предлагането. Финансовите пазари се стремят към надуването на икономически балони, които във всеки един момент могат да се спукат. Нека си припомним кризата с високотехнологичния отрасъл и с ипотечните кредити. Нещо повече, пазарите са изложени на откровена манипулация. Не сме забравили договарянето при формирането на ставката Либор и цената на златото.

Смяташе се, че отговорът на този проблем е в усилването на регулацията. Но в действителност регулирането е в повече и само влошава положението. САЩ забраниха износа на "черно злато" в продължение на повече от 40 години, предоставяйки на американските нефтопреработватели неконкурентни предимства пред техните европейски конкуренти. Акцизният режим в ЕС, който въвежда мита на петролните продукти, деформира потребителския пазар. Санкциите по отношение на Иран изкривяват посоката на петролните доставки и техния баланс. Санкциите срещу Русия са насочени към подкопаването на дългосрочното осигуряване на Европа с петрол. Фактът, че данъкът върху петрола се различава в зависимост от мястото, също вреди върху търговията и обяснява, защото, например, в Европа и САЩ има различни по структура пазари на петролни продукти.

Финансовите балони, пазарните манипулации, излишното регулиране, регионализацията на ценообразуването до такава степен изкривяват петролния пазар, че неволно възниква въпросът: а съществува ли въобще такова понятие, като петролен "пазар"? Съществува подобие на пазар: купувачи, продавачи, цени. Но всичко това повече напомня на фарс.

Какво трябва да се направи? За начало, трябва да се забрани на финансовите играчи да оказват толкова голямо влияние върху петролните цени. В САЩ сенаторите Карл Левин и Джон Маккейн призоваха към действия, насочени срещу предотвратяването на ценовите манипулации, но ще бъдат ли осъществени такива действия и кога – това за момента остава открит въпрос.

Трябва да се повиши делът на физическите обеми нефт в ценообразуването до 10-15% от общия обем на стоковите потоци /към момента почти цялата "търговия с петрол" се осъществява от финансови трейдъри, които си обменят електронни номера или листове хартия/.

Ние също така се нуждаем от международни действия, позволяващи да се повиши прозрачността на борсите с цел намаляване на възможностите за ценови манипулации /аналогични на действията срещу манипулаторите с Либор/.

Предоставянето на пазарна информация, като обемите производства и потребление, условията за ценообразуване и договорите, ще затрудни по-нататъшното изкривяване на цените. Трябва да се убедим в това, че анализаторите на инвестиционните банки нямат скрит личен интерес.

Реалният петролен пазар, на който цените ще отразяват търсенето и предлагането, ще съществува както в интерес на производителите, така и на потребителите. И затова те трябва да работят над неговото създаване. /БГНЕС

-----------

Игор Сечин, главен изпълнителен директор и председател на УС на "Роснефт". Неговата статия е публикувана във "Файненшъл Таймс".