Отказът на Русия от проекта за газопровод "Южен поток" и споразуменията с Турция за строителството на нов газопровод през Черно море създават нова ситуация в руско-европейските отношения, усилват ролята на Турция и отново поставят въпроса за перспективите на украинската газо-транспортна система /ГТС/.

Турският път за руския газ

От момента на разпадането на СССР Турция претендираше за ключово място в Черноморския регион, полагайки максимални усилия, да поеме контрола върху износа на каспийски петрол и природен газ. Освен получаването на правото за транспортиране на азерските въглеводороди, Турция активно сътрудничеше и с Русия. Резултатът от това сътрудничество беше изграждането на газопровода "Син поток" с мощност 16 милиарда куб.м., който беше пуснат в експлоатация през 2005 г.

Новите споразумения между Москва и Анкара за създаването на тръбопроводен проект с капацитет от 63 милиарда куб.м. газ не само променят архитектурата на тръбопроводите в Черноморския регион, но и в перспектива могат да променят характера на отношенията на Анкара с ЕС. Предвижда се, че 14 милиарда куб.м. ще се консумират от самата Турция, която ще получи възможност да купува газ на по-ниски цени. Турция не за пръв път демонстрира прагматизъм в отношенията си с Русия в енергийната област, едновременно с това Анкара усилва своите позиции по отношение на ЕС.

За Турция участието в съвместните проекти с Русия освен икономически носи и геополитически печалби. Страната получава възможност за по-гъвкава игра с европейските си партньори. Претендирайки за доминираща позиция в качеството си на газоразпределителен възел за руския и каспийския газ по пътя им за Европа, Анкара се превръща в самостоятелен играч на европейския пазар. Енергийната стратегия на Турция даде своите плодове, защото страната вече се превърна в транзитен център за енергийни ресурси и в случай на реализация на тръбопроводните проекти може да играе ролята на един от основните доставчици на петрол и газ за европейския пазар.

Без съмнение, в случай че бъде изграден новият тръбопроводен проект Турция ще усили своите позиции в Черноморския регион. С оглед на руските отстъпки в цената Анкара ще получи възможност за маневри, като това ще постави под съмнение перспективните проекти за усвояването на черноморския шелф.

Цената, която Турция ще трябва да плати за взетото решение да участва в руския тръбопроводен проект, е натискът от страна на ЕС и САЩ, за които руско-турският съюз е неприемлив преди всичко по политически причини. В същото време Турция, която не се присъедини към антируските санкции, получи прекрасна възможност за геополитически маневри и използването на създалата се ситуация в своя интерес.

Енергийната политика на Брюксел

През последното десетилетие политиката на ЕС в областта на диверсификацията на въглеводородните доставки е пълна с противоречия и бе силно повлияна от политически фактори. От една страна, ЕС се ориентираше от прогнозните данни за добива на петрол и газ от находищата в Каспийско море, които се разглеждаха в качеството на алтернативен източник за получаване на енергийни ресурси. От друга страна, руско-украинските газови конфликти, в които Киев не играеше самостоятелна роля, позволяваха на Брюксел да поставя въпроса за надеждността на руските доставки. Освен това, ЕС се намираше под силната преса на САЩ, които разглеждат възможността за износа на шистов газ за европейския пазар. В този контекст политиката на Брюксел и още повече на Киев имаше определена логика. Представяйки Русия като ненадежден партньор в енергийната област, което неведнъж беше реализирано с помощта на украинските власти, САЩ получиха напълно обосновани аргументи да предложат свои въглеводородни ресурси на европейския пазар.

В резултат Брюксел, вместо да накара Киев да спазва подписаните с Москва договори за доставката и транзит на природен газ, започна да играе на страната на САЩ и да предявява на Русия неприемливи условия. В действителност, основната причина Русия да се откаже от строителството на "Южен поток" беше твърдата, неконструктивна и до голяма степен противоречива позиция на ЕС. В резултат въпреки очевидните изгоди от реализирането на руския проект, който имаше за цел да намали транзитните рискове през украинска територия, Брюксел започна да предявява напълно неприемливи условия. Официално главната пречка пред "Южен поток" стана позицията на България, която, позовавайки се на Третия енергиен пакет, забрани строителството на бъдещия тръбопровод на своя територия. Очевидно е, че при вземането на това решение България си сверила часовника с консолидираната позиция на ЕС. В резултат, правейки политически изявления за необходимостта от повишаването на енергийната сигурност, по същество ЕС провеждаше политика, която усилва рисковете, свързани с доставката на въглеводородни ресурси на европейски пазар.

Киев рискува да остане без транзит

Така наречените газови конфликти между Москва и Киев излизат извън рамките на двустранните отношения и са част съперничеството, което през последното десетилетие избухна за европейския газов пазар. При това Киев, позиционирайки своята газо-транспортна система /ГТС/ като символ на независимостта, не отчиташе промените, които се случваха в сферата на тръбопроводните доставки на природен газ.

След пускането в експлоатация на "Северен поток" намаля количеството газ, което се транзитира през украинска територия. Изграждането на "Южен поток" заплашваше да сведе до минимум износът на руски газ през украинската "тръба", което поставяше под въпрос целесъобразността на нейното по-нататъшно използване. По тази причина Киев искаше от Русия да се откаже от строителството на "Южен поток", предлагайки й да използва украинската система. Отказът от "Южен поток" и преориентацията на Русия към Турция, както и преди запазва заплахата за украинската ГТС, защото строителството на заобикалящия маршрут значително ще намали нейната роля. Съответно Украйна може да загуби своя статут на транзитьор на руския газ в Европа. В резултат руският проект ще донесе икономически и геополитически изгоди на Турция и в крайна сметка на ЕС едновременно.

Каспийската маневра на Брюксел

През последното десетилетия ЕС изграждаше своята енергийна политика в Каспийския регион, изхождайки от прогнозата за добив на азербайджански газ и въз основата на увереността в изграждането на тръбопроводни проекти, способни да осигурят надеждния достъп до каспийските въглеводородни ресурси. Изхождайки от това, ЕС предложи проекта "Набуко", който от 2002 беше флагман на европейската енергийна политика в Каспийския регион. Липсата на свободни количества газ в Азербайджан, който се разглеждаше в качеството на основен източник за напълването на европейския тръбопровод, и липсата на готовност в Туркменистан да участва в проекта направиха "Набуко" безперспективен. В резултат през 2012 ЕС предложи проект за газопровод с по-малък обем, но отново се сблъска с отсъствието на свободни обеми "синьо гориво".

Неуспехът на европейската енергийна политика се обуславя от обективни причини. Разработваните находища в Каспийско море за момента не могат да дадат за новите тръбопроводи необходимите количества газ. На своя ред, Туркменистан, на който ЕС обръщаше огромно внимание, се ориентира към Китай и се ограничаваше само до политическа подкрепа за европейския проект. ЕС така и не успя да получи от Ашхабад подписването на конкретен документ.

Струва си да се отбележи, че предлаганите от ЕС тръбопроводни проекти не решаваха проблема с енергийната сигурност на европейските държави. Предвижданите количества каспийски газ бяха незначителни и можеха да се разглеждат единствено като допълнителен, но в никакъв случай като алтернативен източник. Пускането в експлоатация на втората част от находището "Шах Дениз" ще позволи на Азербайджан да увеличи своя добив с още 16 милиарда куб.м. След 8-10 години експортният потенциал на Баку може да достигне 25 милиарда куб.м. Очевидно е, че обемите азерски газ не могат да повлияят на ситуацията на европейския газов пазар. По същия начин и износът на туркменски газ не може да реши този проблем, въпреки че Брюксел много желае да получи достъп до него през предлагания Транскаспийски газопровод.

Амбициозните планове на ЕС за диверсификация на маршрутите на доставката на газ от Каспийския регион за европейските страни претърпяха провал. Идеята за създаването на алтернативни газопроводи, провъзгласена от ЕС в качеството на ключова задача за намаляването на зависимостта о доставките на руски газ, се превърнаха в самоцел и се оказаха твърде политизирани. Външнополитическите интереси на каспийските и европейските държави, а също така обективно съществуващите проблеми, свързани с добива и транспортирането на "синьо гориво", бяха игнорирани от Брюксел.

Европейският вектор на азерския газ

Провалът на "Набуко" оказа силно влияние върху енергийната политика на Азербайджан, който започна активно да налага свои собствени тръбопроводни проекти. Баку обърна особено внимание на строителството на "Южния газов коридор", още повече, че съюзът с Турция създаде за Азербайджан реална възможност да увеличи своя износ за трети страни. Азербайджанско-турското енергийно сътрудничество беше реакция на Баку и Анкара на енергийната политика на ЕС, който не успя да осъществи плановете си за внос на каспийски газ на европейския пазар.

Окончателното инвестиционно решение за разработването на втората част от азерското газокондензатно находище "Шах Дениз" беше прието през декември 2013 г. В рамките на втория стадий "синьото гориво" ще се изнася за Турция и европейските страни чрез разширения "Южнокавказки газопровод" и строителството на Трансанадолски /ТАНАП/ и Трансадриатически /ТАП/ газопроводи. Цената на разработването на втория стадий на проекта се оценява на 28 милиарда долара. Ще бъдат добивани 16 милиарда куб.м., от които 10 милиарда ще отиват за Европа, а останалите 6 милиарда – в западните региони на Турция. Очаква се, че износът ще започне през 2019 г.

Осъществяването на "Южния газов коридор" отговаря на интересите на Азербайджан, защото ще осигури достъпа на азерски газ до външните пазари и страната ще печели от неговия износ. Очевидно е, че азерските въглеводороди няма да могат да окажат решително влияние върху европейския газов пазар. Въпреки това азербайджанско-турското сътрудничество се подкрепя от ЕС, който разглежда новите тръбопроводни проекти като механизъм за диверсификация на въглеводородните доставки от Каспийския регион.

Политиката на ЕС през последното десетилетие носеше деструктивен характер. Съзнателното изостряне на отношенията с Руси в сферата на доставките на природен газ, еднозначната ориентация към подкрепа на украинските власти и нежеланието да се отчитат руските интереси подтикнаха Москва да търси алтернативни маршрути за износ. Със своята недалновидна политика Брюксел предаде контрола на газовите потоци на Анкара, която в перспектива може да увеличи влиянието си върху европейския газов пазар. /БГНЕС

--------------

Сергей Жилцов, доктор на политическите науки. Статията му "Газовото поражение на Европа" е публикувана в специализираното издание "Независимая газета – Енергия".