Румен Петков е роден през 1957 г. в София, но отраства във Велинград. Завършва право в СУ, след което работи като следовател. През 1991 г. напуска системата и става адвокат в Пазарджик. Бил е и преподавател в Пловдивския университет и в Земеделския колеж в Града на тепетата. Кандидатира се за кмет на Пазарджик от квотата на БСП, но губи от кандидата на гражданска коалиция „Тодор Попов за Пазарджик”, който е настоящият градоначалник. Женен, баща на 11-годишна дъщеря.

- Г-н Петков, вие сте общински съветник и бивш следовател, затова е логично да потърсим вашето мнение за бруталното убийство на началничката на кабинета на кмета на Пазарджик Татяна Стоянова. Предварително подчертахте, че няма да излагате и анализирате версии и хипотези, а само факти и наблюдения на събития, които са се разигравали в общината през последните месеци. И така: приличаше ли вашата покойна колежка на „човек под прицел”?
- Първо, тези събития не се разиграваха само през последните месеци, а през последните години, като аз мога да споделя неща от времето, когато съм общински съветник – от 2011-а. Но кметът Тодор Попов е бил председател на общинския съвет през периода 2003-2007 г. През това време е работил и с Татяна Стоянова - съответно до 12 януари 2015 г., когато се случи този позорен акт.
- Стряскащ инцидент за мен е по-подходящото определение...

- Да, защото ние се връщаме едно 20 години назад. Спомняте си какво беше в периода 1993-1997 г. и което прилича на онова, което стана декември-януари в страната.
Татяна е разстреляна пред дома си, което издава „почерка” от онези години.

Обикновено, когато е станало такова убийство, се пита коя е жената или кои са парите...

- Може би в случая – „кои са мъжете”?
- Какво, за мъжете... За тях са важни три неща: пари, жени и власт. Същите афродизиаци са и при жените. Така че, когато се говори за причините, поради които се стигна до този трагичен инцидент,

те трябва да се търсят в работата на Татяна,

а не, както се опитаха да лансират някои, че се касае за някакви лични отношения, намеквайки за любовни отношения и така нататък.

- За така наречените престъпления от страст?
- Да кажем, че някои така ги квалифицират. Добре, не са лични отношения, не са свързани с работата й... И какво остана тогава? Политика.

- Да, но Татяна Стоянова не е била член на политическа партия.
- Не е била, доколкото ми е известно, но е била един от двигателите на безпартийната /слагам го в кавички/ коалиция „Тодор Попов за Пазарджик”. Но смятам, че не става въпрос за политика, тя е нещо странично. Не може за една инициатива, за една коалиция,

организирала се около икономически интереси,

да се казва, че е политическа.

- Познавахте ли Татяна Стоянова, преди да станете общински съветник? От изнесеното в медиите разбираме, че тя е започнала кариерата си като репортер в местния вестник „Виделина”.
- Познавах я лично като началник на кабинета на кмета и пряк ръководител на групата „Коалиция Тодор Попов за Пазарджик”...

- Тя си е позволявала да дирижира въпросната група?!
- В интервюта нееднократно съм казвал, че

Татяна беше преторианецът на групата.

Тя казваше какво ще стане на практика, защото на сесиите на общинския съвет, дори и кметът да не присъстваше, Татяна ръководеше всички тези действия: как да се гласува...

- Пред всички?
- Разбира се! И намесата й беше особено активна в случаите, когато друга група вкарваше някакъв казус. И ако се получеше разстройство в редиците на коалицията „Тодор Попов за Пазарджик”, тя открито и ясно подвикваше как да се гласува, какво да се гласува...

- Всичко това на вас, като юрист, как ви „звучи”? Законосъобразно ли е?
- На мен като юрист не само нейното поведение през този период, но и поведението на цялата група начело с председателя на общинския съвет по никакъв начин не ми говори за това, че се действа юридически издържано и законосъобразно. Подчертавам – не „целесъобразно”, а законосъобразно.

Татяна се държеше безобразно със съветниците на коалицията,

когато по стечение на обстоятелствата те допускаха грешки при гласуването. Винаги давам за пример това, което ме потресе най-много като човек - отношението й към общинския съветник Атанас Чолаков, който е от коалицията „Тодор Попов за Пазарджик”. Той е човек с име в общината, ръководител е на танцовия ансамбъл, на достолепна възраст, с побелели коси... И когато при поредното преобразуване на един имот от общинска собственост в частна, за да бъде веднага продаден, той натисна грешното копче „въздържал се”, а не „за”, и тогава не можа да стане преобразуването, Татяна се нахвърли върху него между редиците и започна да го обижда.

- Въпреки че може да му бъде ако не внучка, поне дъщеря по възраст? Наистина, гледката не е била от приятните.
- Аз се засрамих от нейното поведение! Тя обаче не се засрами. Докрай си изкара обидната пледоария спрямо Чолаков защо е гласувал така. Макар и мъж, и бивш следовател, сблъсквал се с житейските истини, на мен ми е неудобно да я цитирам.

Но това е само един епизод. Трябва да кажа, че почти след всяка сесия, когато възникват някакви конфликтни ситуации по гласуването на даден въпрос, хора от тази група идват и споделят с мен. И ми казват: „Румене, ти си прав по еди-кое си възражение, но знаеш, че

преди всяка сесия идват, набиват ни канчетата, казват ни как да гласуваме,

за да бъде прокарано решението на водача на групата и ние го гласуваме. Иначе чия роднина ще бъде уволнена, чия съпруга работи в общинската администрация...” На моя въпрос освен пари и зависимости думите „чест” и „достойнство” нещо да им говорят на тях, се вдигат рамене и се казва: „На теб ти е лесно, известен адвокат си, имаш си парите и не си обвързан”. Да, не съм обвързан.

- Едва ли не тези общински съветници са някакви „сийки” – използвам израза за депутати, влезли бедни в парламента, и зависят от единия хонорар за участието си в сесии и комисии...
- Въпросът опира до осигуровките и ще дам един прост пример. Има няколко човека, които са пенсионери, които са безработни, в тази група. Начисляват им се обществени осигуровки като общински съветници и тези хора разчитат на тях. В един момент обаче се оказа, че през февруари 2013 г. законът е променен и на общинските съветници вече се начисляват осигуровки само върху дните, в които имат заседание на комисията или сесия на общинския съвет. Обикновено човек участва в две комисии и едно заседание на общински съвет, значи, се признават три дни трудов стаж.

И те изпаднаха в потрес, че за 12 месеца ще им се събере един месец трудов стаж. И аз питам: ако те не са общински съветници и не им се начисляват осигуровките за трудов стаж, те се чувстват зависими от тези 300 или, както са сега, 507 лв.

За тях това е сиренцето, заради което се хващат в капана.

И никой от тези съветници не поставя въпроса защо и по чие предложение се измени законът? Аз съм сигурен, че е по предложение на Сдружението на общините. Предложението е направено в края на 2012 г. Кой е председател на сдружението? Тодор Попов. И какво излиза – че той предлага на собствените си съветници да им отрежат кранчето. Те не го знаят това.

- Много йезуитски казус!
- Тук опираме и до начина на разсъждение, защото дали дейността на общинския съветник се състои само в това да се явява на едни комисии и да присъства на сесии? В Закона за местното самоуправление и местната администрация изрично е посочено, че той трябва да осъществява връзка и с хората от общината, срещи с граждани...

Това е принизяване на функцията на общинския съветник.

Съчетано с превръщането на общинския съвет в отдел на общинската администрация, това вече може да говори за начините, методите, средствата, с които се работи в община Пазарджик. И когато имаш един началник на общинския съвет и той за съжаление е бил тази жена, можем да си направим съответните изводи.

- Вие самият имали ли сте някакъв професионален конфликт с Татяна Стоянова?
- Не, няма как да съм имал, всичко е ставало опосредено с ето тези нейни изпълнения в общинския съвет. Аз никога не съм ходил в кабинета при нея, макар че тя беше главният цербер и никой не можеше да влезе при кмета, без да мине през нея, без тя да го одобри.

Преди да стана общински съветник, съм имал един-единствен досег с нея и не мога да се сдържа да не го кажа. Това беше през 2009 г. , когато прочутият ни цигулар проф. Минчо Минчев правеше прощалния си тур из страната в 9 града със своята цигулка „Страдивариус”, с оркестър „Софийски солисти”, защото си оставаше в Есен, Германия, където е преподавател. Единственото, което искахме, говоря за себе си, моята съпруга и хората около нея, беше да се даде логистична подкрепа – да се предаде залата и прочее... Никакви пари не се искаха от общината. Да, но Стоянова отказа да даде достъп до кмета. При което се наложи да се търси среща „извън протокола” с него. На нея кметът заяви на съпругата ми /цитирам/:

„Гадже, аз за цигу-мигу кинти немам!”

Едва след този разговор дадоха залата, но средствата за концерта бяха осигурени от бизнесмени. Това говори според мен за равнището на културата – и на кмета, и на началник кабинета му.

- Чувало ли се е все пак тази дама да е влязла в конфликт на интереси, да е настъпила някого, да е получавала заплахи?
- Аз мога да говоря за тези неща, които са минали през общинския съвет. За другите икономически действия и обвързаности, които са минали през общината, но не и през общинския съвет, не мога да кажа нищо. Първо, защото тази дейност на общинската администрация не беше и не е видима и в момента, а и не се дава достъп до нея.

- Включително и на общинските съветници?!
- Разбира се.

Никой не знае официално каква е заплатата на кмета, каква е била на Татяна Стоянова.

- Било е нещо като „държавна тайна”?
- Е, сега ние можем да смятаме по обратния ред. Какво е нашето възнаграждение, какво е възнаграждението на председателя на общинския съвет и оттам – какво би трябвало да бъде възнаграждението на кмета. Той обяви, че било 1600 лв. и толкоз.

- Прави ми впечатление, че заплатите на държавните чиновници се колебаят в интервала 1300–1600 лв. Така ли са ги инструктирали да твърдят, или цифрата отговаря на истината?
- Около 700 лв. би трябвало да е получавала Татяна Стоянова. Но само това - кой колко получава, ми изглежда твърде клюкарско.

- Но това са пари на данъкоплатците!
- По-скоро да сравним тези възнаграждения с това, което тези хора имат и демонстрират, че имат.

- Искате да кажете, че някой от участниците в тази история е демонстрирал доходи, по-високи от онези, които е получавал по ведомост?
- Аз мисля, че трябва да бъдат поставени тези въпроси. И всеки един да бъде попитан: как при една заплата от 700, дай, Боже, и 800 да е, през октомври 2014 г.

си купуваш жилище без ипотека, от фирма, която непрекъснато изпълнява общински поръчки?

Татяна Стоянова си е купила апартамент. Може да се попита на каква цена го е купила, за да се направи съпоставка действителна ли е тази цена...

- Имала ли е покойната и други имоти?
- Не. Това е единственото й жилище. Но да продължим с питанията: как може да поддържа този джип, с който се движеше? Въпросът е: дали го е закупила, дали е на лизинг. Ако е на лизинг, кой е лизингодателят, кой й го е дал на нея? Защото примерно в община
Пазарджик има един автомобил БМВ, който

е предаден на кметството за ползване от една фирма, която снабдява целия град с хляб.

Автомобилът е даден до 15 октомври 2015 г., когато приключва този мандат. Може сегашният кмет да има и втори мандат.

- Да му оставят автомобила тогава - там ли е проблемът?
- Не, въпросът е: защо точно тази фирма и защо точно на този кмет?

- Татяна Стоянова имала ли е някакви частни бизнеси?
- Според мен

частен бизнес в областта на... влиянията.

Да попитаме например коя фирма извършва коригиране на река Марица. Коя фирма е била собственик на апартамента и от кого Татяна е купила апартамента?

- И отговорът ще се съсредоточи в една точка, така ли?
- Да, но този въпрос освен нас трябва да си го зададат и компетентните органи. Не може една община, която според последните изследвания е на трето място по равнище на бедност у нас...

- Центърът на града ви не е, меко казано, в блестящо състояние. Същото се отнася и за имиджа му, г-н Петков...
- Не искам отговорът на този въпрос да прозвучи като предизборна борба, тъй като в кметските избори аз бях основният противник на Тодор Попов. Но кметът твърди, че е направил центъра на града.

- Но направеното е невидимо!
- Да, но хората казват: „Минете да видите центъра на града!” А когато аз казвам: „Минете да видите как сега, на втората година, плочките са изпочупени и нещо, което струваше 8-10 милиона, буквално се руши пред очите ни!” Ами това е, защото така е изпълнено, а не е от отношението на гражданите към тази собственост, защото и това го има. Идете да видите същия проект в Бургас, в Пловдив...

- Техните централни зони са като витрини!
- Ама защо? Защото там примерно е планирано подложката да е от бетон , за да може при необходимост да се премести, за да се направи канализация. В Пазарджик канализацията не е сменяна. Сигурно ще разкопаем, за да я направим. В нашия град бетонът се замени с една бяла пепелина.

Този проект завърши с 2 млн. лева дефицит –

не ги отпуснаха и той остана за общината.

Пак свързвам това с последната актуализация на бюджета. Материалите трябваше да се проучат за един час, всичките 15 съветници – да се съберем в една стая с 15 стола на 30 декември. Ние трябваше да се съберем в 10 часа, комисиите – в 11, като през това време трябваше да обсъдим бюджета и той да се гласува.

- Първо, няма дебати...
- Какви дебати? Влезте в общината, за да видите интериорно пано за 20 000 лв. Това са снимките на почетните граждани на Пазарджик. Те заедно с плексигласа върху тях струват 20 000 лв.

- Едно време са ги лакирали, не виждам причина сега, когато кризата налага режим на икономии, да не се прибегне до този стар, но изпитан метод...
- Много е лесно, когато встъпваш в длъжност като кмет, да завариш едни 8 млн. налични в общината, а сега ние сме с един облигационен заем от 7 млн. лв., дава се в бюджета на общината, че дължим 3 600 000 лв. на фирми за изпълнения... Но имението на кмета е в „квартала на богатите” – село Паталеница. Има си хубава ограда, има си будка за охраната, има си камери, има си една сграда, има си втора сграда за гости, има си трета сграда за „други”, има си басейнче...


Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА