А в съда те се обосновават, казва Албена Пенова, адвокат и медиатор

Как да се разреши конфликт - в съда или извън него, чрез медиация, зависи от спорещите. Тръгнат ли на дело, съдията ще им обясни, че има и друга възможност и ако желаят, могат да се възполват от нея.

Още преди завеждането на жалбата това може да стори и наетият адвокат. “Клиентите искат съвета на адвоката си и очакват от него да знае това, което те не знаят, и да направи всичко по силите си, за да им помогне да защитят правата и интересите си. Адвокатите не могат да убеждават клиентите си да предприемат едно или друго действие. Те могат да разяснят, че освен по съдебен ред един спор може да се разреши и извънсъдебно, чрез медиация например”, обясни Албена Пенова, адвокат по граждански, административни и търговски дела.

Дългогодишната и? практика я е насочила към медиацията, за усвояването на която е завършила много програми, включително и по европроекти. Тя е медиатор към Центъра за спогодби и медиация от създаването му през 2010 г., а от 2011 г. оглавява Българска асоциация за медиация.

За да обясни на клиент, че има и друг начин за разрешаване на проблема му, не само в съда, адвокатът трябва да познава и разбира същността на процедурата по медиация. “Както и да не забравя, че

адвокатът е гласът на безгласните

Това означава, че като адвокат аз не мога да преценявам от своята камбанария кое е по-добре за клиента, а да му разкрия възможностите, да му обясня как работят различните правни способи и той да избира”, каза Пенова.

Ако клиентът е юридическо лице, адвокатът не само ще му обясни какви възможности има, но и ще му изтъкне предимствата на медиацията при търговски спорове - спестява време, разноските може да са по-малко, могат да се запазят партньорски взаимоотношения. Ще му обясни задължително и какви са възможностите за придаване изпълнителна сила на споразумение, постигнато при медиация.

Като медиатор Пенова не използва думата “недостатъци” за медиацията. “Бих обяснила, че специфичното при този способ е

съгласието и на другата страна именно по този начин да се реши спорът

Без съгласието на всички спорещи страни не е възможно да има медиация”, разказа тя за подхода си.

В Центъра за спогодби и медиация, към който Пенова е медиатор, постъпват случаи, препратени от съдии, страните по които са се съгласили да участват в медиация. По-голямата част от тях са семейни спорове, има и спорове за недвижими имоти - делби, разпределяне на ползване. Има и търговски спорове. “Една от причините да има сравнително голям брой медиации в този център в сравнение с други е, че производствата там са безплатни. Медиаторите работят на доброволни начала, не се събират такси за административни разходи във връзка с процедурите”, каза Пенова.

И добави: “Медиаторската общност, в това число и аз, не намираме това за полезна практика. Да, така се популяризира медиацията, повече хора могат да се убедят в предимствата и?, ако не се натоварват за това финансово. Трудът на медиаторите обаче не следва да е безплатен по същите причини, по които нито един труд не може да бъде безплатен.”

Според данните за проведени медиации предимно от центъра процедурата

най-често се прилага при търговски и семейни спорове

Макар и да ги има, рядко са случаите на медиация по наказателни дела от частен характер - клевета, обида, лека телесна повреда. Все още не е направено широко проучване за популярността и приложимостта на медиацията в цялата страна.

Българските медиатори често общуват и споделят опит и специализирана литература с колегите си от САЩ, където медиацията се практикува отдавна. Там има точно и ясно определени процедура и правила как се определя възнаграждението на адвокатите, когато работят като медиатори или като адвокати в процедура по медиация. В Гърция пък възнаграждението за адвокати, участващи в медиация с клиентите си, е определено в тарифата за адвокатските възнаграждения.

Обучението на медиатори у нас е подробно уредено в специална наредба от 2007 г. В обучението се включват познания за правната рамка на медиацията, за изискванията за придаване на изпълнителна сила на споразуменията, постигнати при медиация, и други. Медиаторските техники и умения за справяне с проблемни ситуации са друга важна част от обучението.

При медиация се прилагат различни техники -

преформулиране, парафразиране, обобщаване, активно слушане.

“Не е възможно това да се направи, ако медиаторът не борави добре с езика, ако няма широка обща култура и ако не е в състояние да познава и овладява не само различните емоционални прояви на другите, но и своите собствени. Аз обучавам медиатори и в началото на всеки курс казвам на курсистите, че при завършване на обучението ще знаят не само какво е медиациата и какво означава да бъдеш медиатор, но и ще опознаят някаква част от характерите си, ще научат нещо ново за себе си и за околните, което не са осъзнавали досега. Винаги има поне един-два скептични погледа в началото. В края на обучението, което е в продължение на шест дни - 30 учебни часа теория и 30 учебни часа практически занимания, винаги чувам признание, че познанието за медиацията е променило в положителна посока някаква част от мисленето и нагласите на курсистите”, сподели Пенова.

Като водеща характеристика на медиацията, която допринася за нейното популяризиране и прилагане, тя посочи възможността за общуване. “В съда спорещите се обосновават. В процедурата по медиация общуват, без правни аргументи, без принудата на строгите процедурни изисквания. Търсенето и намирането на общи интереси се оказва възможно чрез общуване”, обясни адвокатът.

За популяризиране на медиацията като извънсъдебен способ за решаване на спорове е важно медиаторите да работят заедно с адвокатите и съдиите. Всеки от своята професионална гледна точка може да представи възможност за проявление на предимствата на тази процедура. /24chasa.bg