Божидар Димитров: Македонците преминаха граница, след която не можем само да се смеем
България 29.01.2015 13:34
След като македонски вестник обяви желязната църква „Свети Стефан” в Истанбул за македонска, както БЛИЦ писа, не закъсня и реакцията на историка и директор на НИМ професор Божидар Димитров. Той публикува писмо, в което дава исторически факти, доказващи българския характер на църковните ни светини не само в Истанбул, но и в цяла Македония.
Ето и текстът на неговото писмо:
Както е известно, македонските учени и общественици предявиха претенции за Желязната църква в Истанбул. Според тях тя е строена с пари на македонци.
Претенциите на Македония за Желязната църква в Истанбул преминаха една граница, след която не може само да се смеем.
Едва ли има по-българска църква в България и в околните земи. Сигурно за строежа й, освен парите на Българската Екзархия, на Българската държава и лични пари на българския княз Фердинанд (доста крупна сума, между другото) е имало дарения и от Велес, Охрид и Ресен, но те са били от българите, живеещи там - и в онази епоха, и днес. Македонците в края на ХІХ век още не са били измислени.
В тази връзка се питам не трябва ли да има ответна реакция? Всички църкви в Македония, строени до 1913 г., са собственост на български църковни институции. От 870 до 917 г. - на Българската автокефална архиепископия; от 917 до 1018 г. - на Българската патриаршия; от 1018 до 1767 г. - на Българската автокефална архиепископия и от 1870 до 1913 г. - на Българската Екзархия.
Добре е в България да бъде възстановена, да речем, най-дълго съществувалата институция (седем века и половина) - Българската автокефална архиепископия. И църковното й настоятелство да предяви претенции върху близо 800 църкви, построени по нейно време. Документи за собственост има в изобилие, някои от тях са в Националния исторически музей и ще ги предоставя на евентуално настоятелство. /БЛИЦ
Ето и текстът на неговото писмо:
Както е известно, македонските учени и общественици предявиха претенции за Желязната църква в Истанбул. Според тях тя е строена с пари на македонци.
Претенциите на Македония за Желязната църква в Истанбул преминаха една граница, след която не може само да се смеем.
Едва ли има по-българска църква в България и в околните земи. Сигурно за строежа й, освен парите на Българската Екзархия, на Българската държава и лични пари на българския княз Фердинанд (доста крупна сума, между другото) е имало дарения и от Велес, Охрид и Ресен, но те са били от българите, живеещи там - и в онази епоха, и днес. Македонците в края на ХІХ век още не са били измислени.
В тази връзка се питам не трябва ли да има ответна реакция? Всички църкви в Македония, строени до 1913 г., са собственост на български църковни институции. От 870 до 917 г. - на Българската автокефална архиепископия; от 917 до 1018 г. - на Българската патриаршия; от 1018 до 1767 г. - на Българската автокефална архиепископия и от 1870 до 1913 г. - на Българската Екзархия.
Добре е в България да бъде възстановена, да речем, най-дълго съществувалата институция (седем века и половина) - Българската автокефална архиепископия. И църковното й настоятелство да предяви претенции върху близо 800 църкви, построени по нейно време. Документи за собственост има в изобилие, някои от тях са в Националния исторически музей и ще ги предоставя на евентуално настоятелство. /БЛИЦ
CHF | 1 | 1.99738 |
GBP | 1 | 2.28285 |
RON | 10 | 3.93045 |
TRY | 100 | 5.61254 |
USD | 1 | 1.82447 |
Последни новини
- 17:22 Наш европейски шампион в щангите получи тригодишно допинг наказание
- 17:10 Фермери: Внасяме евтино и некачествено сухо мляко от Украйна, а родното не се изкупува
- 17:01 Събирачи на трюфели и гъби у нас се обявиха против промени в данъчен закон
- 16:50 Необичайно проучване: Кой е най-прекрасно ухаещият град в света?
- 16:44 Ан Хатауей: Накараха ме да целувам 10 момчета заради роли
- 16:39 Китай разкри подробности за Международната лунна изследователска станция
- 16:27 Смъртните случаи в Европа, свързани с горещи вълни, са се увеличили с 30% за 20 години
- 16:21 Силвия Кацарова на 70: Трябва да се научим да живеем с бъдещето