Поредна адска житейска драма достигна до „ШОУ” в опит да се потърси справедливост. Родителите на момченце са живели в град Чепеларе в условията на съвместно съжителство, без брак. Три години след раждането на детето се получава разрив. Жената се оплаква пред съдебните инстанции от грубо поведение към нея от страна на партньора й. Тя решава да се прибере в София. Бащата остава в Чепеларе. Година след това, когато вече има разбирателство между тях за детето, той отива с още двама мъже в отсъствие на майката, и грабва детето от ръцете на бабата и дядото. Те отиват в полицията. Бащата размахва някакво определение за привременни мерки, издадено му в негова полза от Районния съд в Чепеларе, без да има изпълнително основание. Така звучи хрониката на травмиращата история, която преживява софиянката Петя в борба за вече 6-годишното си момченце.

Ексклузивно за “ШОУ” лично от Петя научаваме шокиращите подробности. Тя е решена на всичко да се пребори за сина си! Ето и скандалните й разкрития!

- Петя, къде се запозна с бащата на детето ти?
- Аз съм от София, бащата на детето ми е от Чепеларе. В началото беше съвсем нормален човек. Запознахме се в Чепеларе, където бях на почивка. Хареса ми там и останах по-дълго. Станах му клиент - тогава нямаше къде да се намира музика, а той продаваше пиратски дискове на англичани и ирландци на курорта Пампорово и в Чепеларе. Не след дълго се събрахме да живеем заедно. Това беше преди 10 г.

Детето се роди през 2008 г. Гледала съм го абсолютно самичка. Майка ми пътуваше от време на време от София да ми помага. Бащата не взимаше никакво отношение в отглеждането му. Нито е излизал с нас, нито сме ходили като семейство някъде. Излизала съм винаги сама. Дори на рождени дни и детски събирания не е идвал с нас.

- Кога започнаха сериозните проблеми между вас?
- Започнаха още преди да се роди детето. Но аз твърде много вярвах в тази връзка, смятах да направя всичко възможно да я спася.

Но това беше голяма грешка!

Големите ни проблеми започнаха, след като той твърде много си повярва заради неговата висока професионална позиция и връзките му с влиятелни хора в района, ходещи по земята “божества” – бизнесмени, бивши политици, шефове на банки... От 2006 – 2007 година нататък той беше зам.-директор на едно курортно дружество, лично протектиран от един от съдружниците. По това време той нямаше 30-годишна възраст, само със средно образование, нямаше никакъв опит, нямаше никакви конкурси за тази длъжност, беше назначен незнайно как. Сега се води спедитор в хотел, собственост на сина на един от бившите му работодатели. Но той се занимава с други неща, които невинно нарича „хоби” – внася пури от Доминиканска република и от Куба... Какъв е точно този бизнес обаче, може само да предполагаме... Защото един човек с декларирани официално 860 лв. доходи на месец, при положение, че покрива заеми за купуване на автомобили, издържа дете, води живот с много пътувания в чужбина, няма как да си позволява да пътува постоянно из Европа, Дубай, Доминиканска република и Куба.

Неговото семейство много се намеси, защото родителите му, и особено майка му, решиха, че аз искам кой знае какво от него и решиха, че трябва да си „спасят” момчето от мен. Започнаха да му влияят. Особено след като се роди детето.

- Помагаше ли той финансово на семейството?
- Никаква финансова подкрепа не съм получавала от него. Като се нанесох в къщата, той инсталира метален сейф на стената на стълбището и там си заключваше парите и ценните вещи! Никога не съм вземала пари от него, работила съм, изкарвала съм си парите, в това число и като бях бременна.

Като се роди детето, му казах: “С малко бебе ми е по-трудно да работя, имам нужда от допълнителни средства”. Той ми отговори: “Ти питаш ли ме мен как се справям!? Ще вземаш заеми, после ще си ги плащаш, точно както правя аз!”.

Преживях страхотно емоционално насилие от този човек. Но, за съжаление, няма как да докажа насилието, което беше упражнено върху мен. Няма как да докажа как, когато бях в 5-и месец, ме преби за първи път и до края на бременността съм вземала хапчета за задържане. Тогава той ми обяви, че може да се наложи да ипотекира къщата във връзка с някакъв свой нов бизнес и аз реагирах негативно. Тогава той побесня: “Коя си ти, че да ми казваш какво да правя с къщата си?!”

И... стана страшно!

Установих, че си е направил регистрация в сайта за запознанства gepime.com и по цели нощи вървяха някакви чатове. Беше ми пределно ясно за какво става дума. Каза ми: “Ти не си никоя! И никога няма да бъдеш!”. Реагирах: “А всички тези години, в които бяхме заедно, това прекрасно дете, първороден внук в семейството ти, на което съм майка?!”. Той каза: “Приеми това, че си ми плащала наем за това, че живееш вкъщи!”... Много се ядосах и му реагирах бурно: “Ти какво си мислиш, че съм дошла в това село заради недовършената ти къща, че за това съм оставила имотите си и средата си в София?!”. Тогава той загуби самообладание! Блъсна ме на земята, аз бях качила много килограми по време на бременността, уви ми косата на китката си и в бесовете си „измете” къщата с мен! А той е огромен мъж, с три години по-млад от мен. Детето беше на 27-28 дни, това се случи до креватчето в детската стая! Лицето и главата ми бяха в кръв! Няма как да докажа, че тогава бях "скалпирана" от този човек, точно след като бях родила детето със секцио, освен с липсващата ми коса отдясно, която никога няма да порасне. Майка му и сестра му дойдоха и като видяха картинката, майка му спокойно попита: “Ама, какво е станало тук?”. А той отговори гордо: “Ами, какво е станало? Ометох къщата с Петя!”...

- Защо не отиде в „Съдебна медицина”?
- В едно феодално село като Чепеларе, което само на хартия се води град, няма „Съдебна медицина”. Там поликлиниката е бледо подобие на здравно заведение, не дай, Боже, да започнеш да раждаш или се наложи по спешност операция - няма къде, освен у дома, какво остава за „Съдебна медицина”! Най-близката е в Смолян или Пловдив. Не разполагах с личен автомобил, малкото бебе беше на ръцете ми! А и ако бях дръзнала да се оплача някъде, сигурно след това

щях да бъда убита

от този човек!

- Кога се реши да го напуснеш?
- През 2011 г., бях станала 43 кг. Тормозът беше нечовешки от негова страна и от страна на семейството му. Говорих с него, казах му: “Виж какво, ние наистина трябва да се разделим”. Уж спокойно поговорихме как да направим нещата така, че да не травмираме детето... След няколко дни, той буквално ме изхвърли на улицата!

Големият проблем беше 3-ият рожден ден на детето. Той забрани да се празнува. Той винаги е забранявал вкъщи да се празнува Коледа и рожден ден. Върхът беше, че аз, вместо една торта, поръчах две – едната за детската градина, а другата – да раздам на комшии и на приятели, понеже той отказва да се празнува вкъщи... Като видя, че са две тортите и съм направила нещо, което не е одобрил, побесня, разкрещя се: “Аз тук хората ли ще хрантутя?!” Това беше причината той буквално да ме изхвърли на улицата с един куфар! Имаше и заплахи – че ако не се махна, ще ме намерят убита по горите... Прибрах се в София, какво да правя!...

- А детето?!
- Той не ми даваше достъп до детето, не ми даваше да го виждам! Заплашваше ме, че ако вляза на територията на Чепеларе, разни неща ще се случат и на семейството ми.

Една година беше много тежко, защото много рядко виждах детето. Въпреки всичко, се опитвах да нормализирам отношенията си с бащата, защото всички мои приятели и познати ме съветваха да не стигам до дела. Да опитаме да се разберем. Но той все по-рядко и по-рядко ми даваше детето. Давал ми го е като чувал с картофи – или в Пловдив, или на бензиностанцията в Чепеларе. Като идваше да го взема, просто го отнасяше,

детето реве, пищи!...

Така стана веднъж, като се върна от Доминиканска република и го беше оставил при мен. Страшна картинка!...

Въпреки това опитах пак да разговарям спокойно с него, да се опитаме да стигнем до споразумение. Като че ли нещата потръгнаха. На 10 юли 2012 г. той ми даде детето и изчезна за Доминикана. Започнах да подготвям споразумението. Като се върна, ми каза: “Идвам да взема детето!”. Бях изумена: “Как така ще вземеш детето, нали се разбрахме нещо, работя споразумението!?”. “Не, идвам да го взема, аз имам мои планове!”. Тогава вече на мен ми пада пердето и си казах: “Не, не ме интересува вече никаква дипломация! Да трепе, когото иска, детето не си го давам!”.

На 13 юли 2012 г. заведох искова молба в Софийски районен съд за определяне на привременни мерки за детето /където да живее до края на делото – б. а./ и за упражняване на родителски права. Молбата ми беше привременните мерки да са в моя полза.

Той завежда подобно такова в Районен съд - Чепеларе, на 17 юли, 2012 г., за упражняване на родителски права, но не и за определяне на привременни мерки.

На 26 юли 2012 г. идва в София с две “мутри” и прави опит да отвлече детето! Детето е с майка ми и баща ми, връщат се от поликлиниката. Пред блока чака кола с него и помагачите му. Той пресреща майка ми и баща ми, грабва детето и го вкарва в колата. Баща ми обаче отваря вратата на шофьора, мята се на двете седалки, изтръгва ключа от таблото и го хвърля в тревата встрани. Не знам откъде е събрал тази сила, той е с частично изрязано стъпало! Бившият ми грабва детето и хуква към друга кола със смолянски номер. Детето пищи! Майка ми бяга след него и звъни на 112. В този момент Господ обаче праща някакъв патрул на КАТ, те го спират!

Всичко завършва във Второ районно

Три дни след мен той завежда искова молба за упражняване на родителски права в Чепеларски районен съд, което по незнайни начини веднага светкавично се поема от съдия К. И. Аз предполагам и допускам, че двамата са в лични отношения, нека да докажат, че не са! Вместо съдия К. И. да прекрати това дело и да го изпрати в София, защото вече има заведено дело в Софийски районен съд по същия казус, както е по закон, той самоуправно, без никакво разпределение, взема делото, гледа го... Съдия К. И. ме лишава от конституционното ми право на отговор и защита, лишава ме от правото ми да знам, че срещу мен има заведено дело! Той не ме призовава за делото, не ми изпраща никакви книжа! Гледа делото и се разпорежда по него! Дава привременните мерки на бащата, т. е. детето да остане при бащата, докато имаме окончателно влязъл в сила съдебен акт. Съдия К. И. приема становище на Дирекция “Социално подпомагане” – Смолян, относно детето ми, направено по него поръчка ПО ТЕЛЕФОНА за НЯКОЛКО РАБОТНИ ЧАСА! Това становище е незаконно, защото е направено от некомпетентна социална служба, тъй като то е изготвено на 20 юли 2012 г., а по това време детето живее физически и по адресна регистрация при мен! Това становище е издадено от социален работник К. Д., която е осъществила и съответно съставяне на документ изцяло по данни на заинтересована страна по дело, а не по лични наблюдения и социално проучване, както е по закон. В него изказва мнение, в разрез с изискванията, че „детето трябва да живее при баща си поради силната емоционална връзка с него”.... Това го пише в становище жена, която не ме е виждала, не е виждала детето, не е виждала аз къде живея и няма идея за какво става дума. По поръчка на съдия К. И. Имам основателни подозрения да допускам, че е била лично стимулирана по неупоменат от закона начин за това нарушение, или крайно некомпетентна за длъжността, която заема... Неупоменатите от закона лични стимулации биват най-различни.

Според компетентното определение на съдия К. И. за “привременни мерки”, вече втора година аз имам право да виждам сина си по 8 часа в месеца, веднъж на две седмици по 4 часа без преспиване, и 20 дни през лятото! Крайно реструктивно, както и под абсолютният минимум за контакти, описан в Семейния кодекс! От две години аз виждам 6-годишното си дете по 8 часа в месеца, като за всеки 4 часа пътувам по 240 км в едната и другата посока! Нямаме рождени дни заедно, нямаме други празници заедно, нямаме ваканции, нямаме нищо! По телефона не можем да общуваме, защото му се забранява! Ще цитирам какво е решението на Втора инстанция на Окръжен съд – Смолян., според което той ми отнема детето. Основанието да ми отнеме детето е:

“5-годишното дете не се нуждае повече от майчини грижи!”?!

Край на цитата. Съдия К. И. е председател на състава и се вживя и в ролята на медиатор между мен и бившия ми. Това също е грубо нарушение на редица Закони! Медиатори не могат да бъдат съдии! Подозирам, и напълно допускам, че е в абсолютен конфликт на интереси. На 25 октомври 2013 г, съдия К. И. прикани двете страни по делото към медиация мен и него, след което отстрани присъстващите в съдебна зала, включително и адвокатите на двете страни. Оставайки ни насаме с бащата на детето ми, съдия К. И. започна да ни говори за предимствата от постигане на разбирателство чрез ползване на медиация. Увери ни, че лично той ще води медиацията, което е забранено по закон, тъй като бе председател на съдийски състав по дело, в което именно ние сме страни. След това напуска залата и ни остави сами за личен разговор.

Какво се получава? Съдия К. И., който е разгледал делото при куп нарушения в качеството си на районен съдия и е постановил определение за привременни мерки в полза на бащата, след около година време се произнася и като възивна инстанция по това дело! Председателства 3-членен състав на Окръжен състав в гр. Смолян. Не си прави отвод! Имам основателни подозрения да допускам, че всички действия и нарушения на съд и социални служби до момента единствено обслужват частните интереси на бащата! Нарушават моите права, нарушават правата на детето!

Има съмнения за крайни нарушения на материалния закон от страна на съда в Смолян и социалните служби в кв. “Връбница” – София и в Смолян! Изводът е, че или са чудовищно некомпетентни, или има съмнения за предпоставки на наличие на схема за обслужване на частни интереси! Т.е. - сериозни съмнения и предположения, че те са еднолично стимулирани по неупоменати по буквата на закона начини. С подозрения за цел изпълняване на частни поръчки на бащата на детето ми, в нарушение на редица граждански, човешки и конституционни права – мои и на сина ми. Всичко сме описали и сме го депозирали, където трябва! А и тепърва предстоят предприемане на действия съобразно законодателството на РБ и на Европейския съюз....


Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА/блиц




Имената на участниците в тази житейска драма са сменени по разбираеми причини.