Избягалият от концентрационния лагер "Аушвиц" през 1944 г Рудолф Върба е първият човек, който е предоставил доказателства от първа ръка за лагерите на смъртта, а английския „Дейли Телеграф“ припомня делото му.
Разказите на Рудолф Върба са толкова ужасяващи, че членовете на еврейския съвет в Унгария не могат да повярват на това, което чуват.

Върба и Алфред Вецлер, който бяга с него през април 1944 г, изготвя подробен план на "Аушвиц" с неговите газови камери и предоставят неоспорими доказателства за това, което до този момент се е смятало само за слух.
Техният подробен доклад за това как нацистите систематично убиват унгарски евреи шокира целия свят.
Едва след публикуването му Унгария спира депортацията на евреи – през юли 1944 г.

Рудолф Върба, който умира през 2006 на 81 години, е затворник в лагера в Полша в продължение на две години, преди да избяга, за да предупреди света за плана на нацистите.
Когато заедно с Алфред Вецлер бягат и се свързват с еврейския съвет в Жилина, Словакия, всички ги слушат с повишено внимание. Първо са помолени да дадат подробни отчети за видяното и преживяното в "Аушвиц" поотделно, а след това са подложени на кръстосан разпит.
Резултатите от тези разговори се оформят в доклад от 32 страници, известен като
"Протоколите "Аушвиц".

Рудолф Върба е син на собственик на еврейска дъскорезница, роден под името Валтер Розенберг на 11 септември 1924 г. в Чехословакия. Изгонен е от училище, когато се въвеждат антиеврейските закони.
Той обаче продължава обучението си вкъщи. Майка му намира желанието му да научи английски за ексцентрично, а когато той решава да учи и руски, тя е толкова разтревожена, че го води на лекар.

Н 17 г. напуска дома си, за да се присъедини към чехословашката армия във Великобритания и носейки жълтата звезда на Давид на рамото си, влиза в Унгария. Не след дълго е арестуван, а след това е заловен от полицай на колело, който става подозрителен към младежа, носещ два чифта чорапи.

Върба се запознава с живота в концентрационния лагер "Майданек", а през чни 1942 е преместен в „Аушвиц“, където минава под надписа на входа "Работата те прави свободен". Там той доброволно пожелава да работи в стопанството.

Там младежът вижда как новодошлите са разделени на такива, изпратени директно в газовите камери и на други, годни за тежка работа. Обещаната му селскостопанска дейност била да изравя телата на хилядите вече убити или оставени да умрат концлагеристи, за да бъдат изгорени.
Това се променя, когато затворник ползващ се с доверието на СС, открива, че той говори немски и го прехвърлят в складово помещение, където се сортират дрехите и вещите на мъртвите.
Тъй като там има и храна за СС, Върба не само открива достатъчно, за да се храни добре, но и достатъчно сапун и вода, за да е сигурен, че не е застрашен от заболяване.

"Три минути след влизането в газовата камера, всички са мъртви",
разказва той. "Една от пещите, в които се прави обгазяването, побира 2000 души. Когато всички влязат вътре, тежките врати се затварят.
След това има кратка пауза, вероятно за да може температурата в помещението да достигне определено ниво, след което есесовци с противогази се качват на покрива, отварят вентилационните тръби и хвърлят прахообразен препарат от тенекиени кутии, някаква цианидна смес, която се превръща в газ при определена температура.
След три минути всички в камерата са мъртви. Помещението се отваря, проветрява се и работници товарят телата на колички и ги карат до пещта, където биват изгаряни", обяснява бившият затворник.

Върба и Вецлер успяват да избягат, след като се скриват под купчина трупи на строителна площадка. Те запълват цепнатините между трупите с руски тютюн, натопен в бензин, за да заблудят обучените кучета на нацистите.

Три дни по-късно двамата бегълци се измъкват през нощта и преследвани се отправят към Словакия, а полски селяни ги подслоняват на няколко пъти.

Един от протоколите те дават на папския нунций, който го изпраща във Ватикана.