Ужас е. Конкретно го казвам, не обобщавам. Провокацията за тази констатация идва от изказването на здравния министър Москов за закриването на ТЕЛК-овете. А няма човек, опрял до тези комисии, от които зависи битието му, да не се съгласи с мен какво ходене по мъките е този хуманен в същината си проблем. Едно на ръка, че по някаква причина - вродено заболяване, тежък инцидент, връхлетяло те нещастие, опираш до освидетелстване от експертните състави, другото е на какво си подложен, за да стигнеш до тях и те да решават съдбата ти.

Стара тема са приказките за корупцията, която се вихри, за обидата, на която си подложен, за обвиненията в некомпетентни решения, да, всичко това 90 на 100 го има. След като лично познавам 27-годишен левент, работещ в строителството, който срещу 500 лв.

се води инвалид

I група с

придружител

Аз самата чакам всеки момент да получа писмо от ТЕЛК, за да се явя през февруари на поредното си собствено освидетелстване. През 3 г. трябва да доказвам с документи, изследвания, рентгенови снимки, холтери и тем подобни, че през изминалия период не са ми се реновирали тазобедрените стави и диабетът ми не е изчезнал. Плюс всички останали придружаващи заболявания, които няма как да не се обострят. Ужас е. Защото, след като вземеш заветното решение, започваш да мислиш какво те чака отново и отново за следващия път.

За самия състав на “моята” ТЕЛК нищо лошо не мога да кажа. Възпитани, отзивчиви, не те гледат в ръцете, уморени от потока болни, минаващи през кабинетите им. Чистосърдечно го казвам. Преди години имаше един д-р Ливайн, който ми шушнеше “Искате да вземете пенсийка, а?”, белким се сетя, че

трябва да бутна

нещо,

слава Богу, отдавна сигурно е на заслужен отдих. Аз подкупи не давам. Така съм възпитана. Но са ми намеквали не лекарите от ТЕЛК, а тези, при които минавам на описаните прегледи. Някои са намеквали, а една рентгеноложка директно ми каза, че щом искам да ми опише снимката за освидетелстване, би следвало да я възмездя по някакъв начин. Финикийският. Казах й, че снимката е достатъчно красноречива. Тя написа само “сянка от ендопротеза вдясно” и се изхили: “Лявата ви става просто липсва, не знам дали следващия път ще можете да се дотътрите до моя кабинет...” Пожелах й добро здраве - и на нея, и на децата й, и на целия й род до девето коляно. На експертната комисия просто погледнаха снимката и отметнаха лекарското заключение, без да му отдадат негативно значение.

Защо така напоително споделям преживяванията си? Ами за да попитам уважаемия министър Москов като как точно един “лицензиран лекар” ще определи колко процента е инвалидността ми. С рентгенов поглед, ирисодиагностика или кристално кълбо? В смисъл - няма как да отпаднат всичките предварителни прегледи, някои от които са твърде специфични и свързани с апаратура. холтер, ММГ, ЕЕГ, ГЕС, нарочно не изписвам и не описвам тези прегледи. За тях джипито ти дава направление, но тъй като трябва да събереш в рамките на десетина дена сума ти изследвания, обикновено няма свободни часове. И тук стигаме до вълшебната думичка “платено”. Заставаш до вратата на кабинета, дебнеш само да се появи я сестрата, я докторът и я изричаш. Моментално

ти казват с

широка усмивка

да влезеш

Плащаш си, изследват те и получаваш документа. Бързо, точно, ясно. Цената е между 40-60-100 лв., а за скенер стига и до 200-300. И плащаме. Плащаме, защото, ако изпуснеш датата и часа на телкоявяването - жална ти майка. Почваш от нулата. Та един лекар ще ни освидетелства, но предварителните прегледи не могат да отпаднат, нали? И това на всеки 2 или 3 г.

А лицензираният доктор няма ли да бъде изкушен от елегантно поднесено пликче с определена сума в кутия бонбони? Няма ли да му пречат ангелските крила в тясното кабинетче, за което плаща наем?



Само питам, след като ни се предлага нов вариант на стара корупционна схема. Ерго, от когото и да ни направите зависими, от тричленна комисия или от самодържец, ходенето по мъките няма как да ни го спестите. “Оттам нататък не е работа на лекарската експертиза да оценява какви са индивидуалните социални нужди на този пациент... Ти имаш специфични социални потребности и социалният работник трябва да ги идентифицира.”

Хайде помагайте: вземаме идеалния вариант - ти си освидетелстван от лекаря. Дадени са ти 50-73-92% нетрудоспособност. Демек -

признали са те за

инвалид в някоя

от трите групи Лекарят си е измил ръцете след поредния подпис. И те захвърля на социалния работник. Аз там съм била. Говоря в минало време, защото доброволно подарявам на държавата полагащите ми се 8,50 или 16 лв. интеграционни. Нямам нерви да обяснявам от гише на гише, да ме гледат презрително, да ме правят на идиот, ако да не съм с психически отклонения. Да ме лъжат, че не съм си била вкъщи, когато е идвал социален работник, когато аз няма как да съм липсвала. Три пъти! Хайде холан, ако ще ни правите на маймуни, първо вие слезте от клона! Като как ще ми определи и най-съвестният служител специфичните социални потребности? Ще се нанесе в дома ми за един месец, ще записва какво готвя, колко пъти пускам пералнята, гледам ли телевизия и коя програма, каква литература чета, какво и как пиша, с кого говоря по телефона или скайпа, кой ми идва на гости и какви сметки плащам? Знам добре, че моите социални потребности не ги интересуват. Че каквото и да пишат за интегрирането ми в обществото,

няма да бъде в

моя полза,

нито в полза на когото и да било от събратята ми по инвалидност, защото заплатките им си вървят. Всеки месец.

Социалният министър Калфин се дърпа от предложението на здравния си колега. Но не натоварването на социалните служби ще е прекомерно, а проблемът е в тяхната безхаберност по отношение на човешката съдба, положена на ръцете им. И най-вече на сърцата им, нали така трябва да бъде? Или пак аз нещо бъркам? Отново повтарям, че не слагам под общ знаменател. Има прекрасни лекари, има безпределно човеколюбиви социални работници. Да ви напомням ли, че системата е сбъркана? Знаете си. Просто присъстваме на поредния мач с прехвърляне на топката между две институции.

Върху собствения си гръб изпитвам всеки месец врътките, които трябва да правят децата ми и приятелите ми, за да търчат за лекарствата ми, за инсулините, за протоколите, за здравните каси, за това кой да си вземе отпуска, за да спи заедно с мен пред кабинетите, защото срокът за ТЕЛК е неумолим и неотменим, да се редуват с 82-годишната ми майка кой в кое здравно заведение да ме поеме... Ужас е. И докато се разиграва топката по висшите етажи на властта, ние го живеем. Имайте милост. Към нас, все още живите. /24chasa.bg