Европа заприличва на Гърция - реформи или упадък
Избрано 15.01.2015 12:29
Гърците няма да направят услуга на Еврозоната, отказвайки се от общата валута. Да не споменаваме, че не е трябвало да бъдат приемани в самото начало, когато подправиха финансовите си документи, за да изглеждат честни и почтени.
Дори Алексис Ципрас, лидерът на радикалната лява партия "Сириза", не иска страната му да излезе. На път да спечели изборите на 25 януари той се е заклел: "Несъмнено, ще се придържаме към еврото".
Никой друг, включително Германия, не желае Гърция да напусне, въпреки че Ангела Меркел е наредила на слугите си да пуснат слуха, че излизането на Гърция вече не е абсолютно забранено. Ако г-н Ципрас победи и наложи нова политика на кредиторите, отхвърляйки пазарните реформи и финансовата стабилност, това означава "довиждане" на Гърция. Това е неизказаната, но и празна заплаха от Берлин.
Междувременно говорителят на госпожа Меркел отрече да са отправяни каквито и да е било заплахи, дори и тайни. Все пак кризата с еврото се върна там, където започна преди пет години - в Гърция. Дали това е бушуващ прилив, който ще утихне като в предишните години, или е смъртоносно цунами, което ще удави първо Гърция, а след това и еврозоната?
Освен ако не сте закупили твърде много стопяващи се гръцки облигации, седнете и се наслаждавайте на спектакъла с двамата главни антагонисти - германската канцлерка и бъдещия премиер на Гърция. Г-жа Меркел, по навик си служи с намеци и изтичане на информация, а г-н Ципрас хвърля налудничави заплахи. Той иска да "скъса" призивите за строги икономии и да спре да обслужва дълга на Гърция, като използва метафората за ядрената безизходица от времето на Студената война: "Ако една от страните натисне червения бутон, всички губят."
Това е ядрото на кризата: финансовата игра със страха. Както знаем от военните игри, страната, която изглежда "по-луда", обикновено печели. Стратезите наричат това "рационалността на нерационалността". С пяна на устата успяваш по-лесно, отколкото ако помолиш плахо за още 100 милиарда евро.
Играта не е луда. Гърците са били спасявани два пъти: през 2010 със 110 млрд. евро и през 2012 със 130 милиарда. През 2011 частните инвеститори трябваше да занижат счетоводната стойност на активите си от гръцкия дълг. Това създаде нови очаквания в Гърция.
В това отношение финансовата война е като ядрената: всеки знае как да я започне, но никой не знае как ще свърши. Излизането на Гърция може да означава отърваване от неприятен съсед, но може и да срине цялата къща на еврото. Когато са в по-трезви моменти, гръцките политици могат да играят приятелски. Те могат да покажат това, което вече са постигнали. Ако растежът само преди три години бе с отрицателен знак и икономика се свиваше с около 7% годишно, сега той е не по-лош от този на Германия. 25-процентната безработица намалява, макар и с малко.
За съжаление има и тъмна страна. Ограничителните мерки, наложени от еврозоната и Международния валутен фонд не са толкова жестоки, колкото Атина продължава да твърди. Дългът на гръцкото правителство след 2011 се е покачил от 370 милиарда евро до 412 милиарда. Така че Гърция все още живее отвъд средствата си. Казано на прост език, гърците не могат да се организират. Още по-лошо ще стане, ако г-н Ципрас спечели парламентарно мнозинство, защото той се зарече да отприщи вълна от обществени разходи, за да награди поддръжниците си.
Странното е, че този ход не е ирационално водене на рискова политика. Ако "Сириза" не дойде на власт, новото правителство ще клекне, за да се подмаже на г-жа Меркел. Но което и да е правителството, ляво или центристко, то знае едно: Гърция има история на отстъпчивост. Това ще охлади страстите на пламенните реформисти.
В контраст, Европа не е на страната на лидера на Германия. Франция и Италия се опитват да се измъкнат изпод камшика на канцлера от години. Неспособни като Гърция да предложат реформи на трудовия пазар и икономическа либерализация, Париж и Рим настояват за край на финансовата дисциплина, което би им позволило да насочат парите си (или тези на кредиторите си) към огромния бюджетен дефицит. Средиземноморското настроение работи за Атина.
С малката си икономика Гърция може и ще бъде спасена, отново. Тя е - така да се каже - прекалено малка, за да се провали. Но взети заедно, Франция и Италия, представляват сериозния проблем на Европа, който е икономическата стагнация, въпреки продължителната им история на бюджетен дефицит.
Забравете за излизането на Гърция. Това, което трябва да ни притеснява, са европейските исторически тенденции. В десетилетията след дните на икономическо чудо през 70-те реалният растеж в ЕС е спаднал средно с 0.75%. Растежът на производителността е намалял от 0.4% от около 2% годишно. Тези заболявания са дълбоко вкоренени в икономики, които изостават с инвестициите, новаторството и конкурентноспособността.
Проблемите на Гърция са незначителни, ако говорим относително. Но Европа като цяло започва да изглежда като една уголемена Гърция. Този великолепен континент е изобретил всичко – от Ренесанса до MP3-плейъра. За разлика от Гърция Европейският Съюз е изключително богат, Брутният му вътрешен продукт в действителност е малко по-голям от този на САЩ. Но дългосрочните данни нашепват, както на Европа, така и на Гърция: реформа или упадък. /БГНЕС
----------------
Йозеф Йофе. Анализът е публикуват във вестник "Ню Йорк Таймс".
Дори Алексис Ципрас, лидерът на радикалната лява партия "Сириза", не иска страната му да излезе. На път да спечели изборите на 25 януари той се е заклел: "Несъмнено, ще се придържаме към еврото".
Никой друг, включително Германия, не желае Гърция да напусне, въпреки че Ангела Меркел е наредила на слугите си да пуснат слуха, че излизането на Гърция вече не е абсолютно забранено. Ако г-н Ципрас победи и наложи нова политика на кредиторите, отхвърляйки пазарните реформи и финансовата стабилност, това означава "довиждане" на Гърция. Това е неизказаната, но и празна заплаха от Берлин.
Междувременно говорителят на госпожа Меркел отрече да са отправяни каквито и да е било заплахи, дори и тайни. Все пак кризата с еврото се върна там, където започна преди пет години - в Гърция. Дали това е бушуващ прилив, който ще утихне като в предишните години, или е смъртоносно цунами, което ще удави първо Гърция, а след това и еврозоната?
Освен ако не сте закупили твърде много стопяващи се гръцки облигации, седнете и се наслаждавайте на спектакъла с двамата главни антагонисти - германската канцлерка и бъдещия премиер на Гърция. Г-жа Меркел, по навик си служи с намеци и изтичане на информация, а г-н Ципрас хвърля налудничави заплахи. Той иска да "скъса" призивите за строги икономии и да спре да обслужва дълга на Гърция, като използва метафората за ядрената безизходица от времето на Студената война: "Ако една от страните натисне червения бутон, всички губят."
Това е ядрото на кризата: финансовата игра със страха. Както знаем от военните игри, страната, която изглежда "по-луда", обикновено печели. Стратезите наричат това "рационалността на нерационалността". С пяна на устата успяваш по-лесно, отколкото ако помолиш плахо за още 100 милиарда евро.
Играта не е луда. Гърците са били спасявани два пъти: през 2010 със 110 млрд. евро и през 2012 със 130 милиарда. През 2011 частните инвеститори трябваше да занижат счетоводната стойност на активите си от гръцкия дълг. Това създаде нови очаквания в Гърция.
В това отношение финансовата война е като ядрената: всеки знае как да я започне, но никой не знае как ще свърши. Излизането на Гърция може да означава отърваване от неприятен съсед, но може и да срине цялата къща на еврото. Когато са в по-трезви моменти, гръцките политици могат да играят приятелски. Те могат да покажат това, което вече са постигнали. Ако растежът само преди три години бе с отрицателен знак и икономика се свиваше с около 7% годишно, сега той е не по-лош от този на Германия. 25-процентната безработица намалява, макар и с малко.
За съжаление има и тъмна страна. Ограничителните мерки, наложени от еврозоната и Международния валутен фонд не са толкова жестоки, колкото Атина продължава да твърди. Дългът на гръцкото правителство след 2011 се е покачил от 370 милиарда евро до 412 милиарда. Така че Гърция все още живее отвъд средствата си. Казано на прост език, гърците не могат да се организират. Още по-лошо ще стане, ако г-н Ципрас спечели парламентарно мнозинство, защото той се зарече да отприщи вълна от обществени разходи, за да награди поддръжниците си.
Странното е, че този ход не е ирационално водене на рискова политика. Ако "Сириза" не дойде на власт, новото правителство ще клекне, за да се подмаже на г-жа Меркел. Но което и да е правителството, ляво или центристко, то знае едно: Гърция има история на отстъпчивост. Това ще охлади страстите на пламенните реформисти.
В контраст, Европа не е на страната на лидера на Германия. Франция и Италия се опитват да се измъкнат изпод камшика на канцлера от години. Неспособни като Гърция да предложат реформи на трудовия пазар и икономическа либерализация, Париж и Рим настояват за край на финансовата дисциплина, което би им позволило да насочат парите си (или тези на кредиторите си) към огромния бюджетен дефицит. Средиземноморското настроение работи за Атина.
С малката си икономика Гърция може и ще бъде спасена, отново. Тя е - така да се каже - прекалено малка, за да се провали. Но взети заедно, Франция и Италия, представляват сериозния проблем на Европа, който е икономическата стагнация, въпреки продължителната им история на бюджетен дефицит.
Забравете за излизането на Гърция. Това, което трябва да ни притеснява, са европейските исторически тенденции. В десетилетията след дните на икономическо чудо през 70-те реалният растеж в ЕС е спаднал средно с 0.75%. Растежът на производителността е намалял от 0.4% от около 2% годишно. Тези заболявания са дълбоко вкоренени в икономики, които изостават с инвестициите, новаторството и конкурентноспособността.
Проблемите на Гърция са незначителни, ако говорим относително. Но Европа като цяло започва да изглежда като една уголемена Гърция. Този великолепен континент е изобретил всичко – от Ренесанса до MP3-плейъра. За разлика от Гърция Европейският Съюз е изключително богат, Брутният му вътрешен продукт в действителност е малко по-голям от този на САЩ. Но дългосрочните данни нашепват, както на Европа, така и на Гърция: реформа или упадък. /БГНЕС
----------------
Йозеф Йофе. Анализът е публикуват във вестник "Ню Йорк Таймс".
CHF | 1 | 2.00105 |
GBP | 1 | 2.27568 |
RON | 10 | 3.93076 |
TRY | 100 | 5.62834 |
USD | 1 | 1.83027 |
Последни новини
- 23:12 23 партии и 11 коалиции подадоха документи в ЦИК за участие в изборите на 9 юни
- 22:53 Хороскоп за четвъртък, 25 април 2024 г.
- 19:36 Попфолк певицата Глория е катастрофирала в Кресненското дефиле
- 19:26 Най-голямата германска оръжейна компания получи поръчка от Бундесвера за €400 млн.
- 19:17 Българи взеха златен медал на Международното студентско състезание по програмиране (ICPC)
- 19:09 Засега няма риск у нас работни места да бъдат заети от изкуствен интелект
- 18:57 Криси от Ергенът 3 - участничката, която качи 9 кг по време на участието си в риалитито
- 18:46 Надрусана шофьорка блъсна дете на пешеходна пътека в Добрич