Странно, но – факт: двете най-стари партии в българската политика напоследък изпаднаха в криза на идентичност. БСП знае, ДПС – дори не подозира. Но съдбата и на двете зависи в еднаква степен от това кога и как ще си решат въпроса с идентичността. Случаят с ДПС е по-интересният, защото там дори не са започнали да си задават правилните въпроси.

Дълго време въпросът с идентичността не беше важен. В десетилетието преди протеста на практика всички политически партии се надпреварваха да ни убеждават колко са "прагматични" – ще рече, че не се занимават с идеология.

А трябва. Защото всяка партия е това – идеология, т.е. определена идея за света, осветляваща (от определена гледна точка) неговите дефекти и предлагаща оправяне на тези дефекти. Протестът, както и резултатите от последвалите го избори върнаха нещата там, където трябва да бъдат. Ние вече очакваме от партиите не "прагматизъм" (защото разбрахме, че в българските условия заявлението "аз съм прагматик" означава "аз ще крада"), а идеология. Да могат да ни кажат кои са, за какво се борят и защо онова, за което се борят, ни е важно.

Точно това се има предвид в класическото определение на Едмънд Бърк:

"Партията – това е група от хора, обединени за постигане, с техните общи усилия, на националния интерес; и стъпващи върху някакъв определен принцип, върху който всички са постигнали съгласие".

Ясно е например идеологическото послание на РБ: "Ние сме се изправили против мафията, завзела държавата; и се борим за това да избутаме мафията и да си върнем държавата чрез реформи, които да възстановят демокрацията и правовия ред". Посланието на ГЕРБ също е лесно за разбиране: "Ние по принцип сме за всякакви евронеща, ама ако може да ги съчетаем с едни врътки с Пеевски и с малко уклон към Русия". И при "Атака" вече няма нищо скрито: "Ние сме против еврогейската цивилизация, защото българщината е свързана с Русия и вместо да сме в ЕС, трябва да сме в Евразийския съюз заедно с другаря Путин".

Какво на този фон ни съобщава за себе си ДПС

Ако сумираме техните политически реакции и деяния от изборите насам, посланието е доста ясно: "Искаме да сме винаги във властта, поне от втория ешелон надолу, за да можем да продължим да си живеем по модела КОЙ".

Ако погледнем обаче програмните послания и документи на сайта на партията, ще разберем, че:

- ДПС е модерна либерална партия, всеотдадена на ценностите на евроатлантическия цивилизационен избор

- ДПС е най-"зелената" партия в България, инкорпорирала в своите документи основните положения на зелените движения и партии

- ДПС е светска партия, отдадена на отбраната на индивидуалните права и свободи.

Както виждаме,

онова послание, което получаваме от действията на ДПС,
няма нищо общо с посланието, съдържащо се в документите на партията

Посланието на действията вкарва ДПС твърдо в кохортата олигархично-грабителски партии, характерни за третия свят и бившия СССР. А в същото време документите на партията досущ приличат на тези на партията на английските либерали, предвождани от Ник Клег.

Такава степен на разминаване между писани думи и извършвани дела сама по себе си е тревожна, защото издава степен на шизофренност, която не може да продължава дълго, преди да доведе до някакъв екзистенциален блокаж или до радикална интровертност на духа. Положението обаче е допълнително усложнено от огромното количество по-конкретни противоречия, които на практика дезинтегрират всяка възможност за последователна идентичност:

- ДПС няма как да е либерална партия от типа на английската, защото е очевидно "секторна партия" – т.е. представлява в политиката предимно един ограничен сектор (турския) на българското общество. Нито оправдава принципа на Бърк за постигане на националния интерес чрез стъпване върху общ принцип; нито пък партия, зависеща от етнически вот, може да бъде истински либерална. Либерализмът, това е триумфът в политиката на индивида, а не на групата и още по-малко – на етническата. Оттук и съмнителната стойност на твърденията, че отстоява индивидуалните права и свободи, породени от Просвещението и от последвалия го либерален консенсус в Европа.

- Макар най-"зелена" по документи, ДПС е онази политическа сила, която основно стои зад масираното изсичане на горите в последните години – поведение, по-скоро характерно за "модела КОЙ" (т.е. за третия свят), а не за някакво модерно европейско образувание.

- С положението "светска партия" нещата стоят все пак по-добре. Но остава неясно доколко скорошният флирт с ислямисткия турски президент Ердоган не е отстъпление от този принцип.

Под тези противоречия (които на свой ред се наслагват върху изначалната политико-идеологическа шизофрения на ДПС) стои още едно доста фундаментално. Няма как да си едновременно представител на най-бедните слоеве от населението (легитимно политическо занимание) – и на кредитно-пирамидния, изедническо-олигархичен модел "Пеевски", което пък е занимание, характерно за бандитските "партии" от Сиера Леоне до Симферопол.

Преди години БСП реши да бъде едновременно представител на "червените бабички" и "червените мобифони". Видяхме докъде стигна. А по принцип БСП е много по-устойчива от ДПС, тъй като не е секторна, а национална партия.

Да се върнем на дефиницията на Бърк. Заставайки пред нас днес, ратуваща за нашето внимание, уважение или дори – подкрепа,

какво ни съобщава за себе си ДПС

Съобщава ни нещо съвършено дезинтегрирано, разпадащо се на все по-малки парчета:

- Ние сме либерали и следователно – индивидуалисти; но представляваме етническа група.

- Ние сме "зелени"; но гората схващаме единствено като дървен материал за продан, а реките – като улеи за бетониране от наши фирми.

- Ние представляваме хората, за които 4 лева са сериозна сума; но и хората, за които 4 милиарда лева са нещо съвсем ежедневно.

- Ние сме модерна европейска партия, но същевременно не искаме властта, за да приложим своите идеи за управление в интерес на всички ви, а – защото властта ни трябва на нас; и затова сме готови да получим властта от всеки, бил той ляв, десен или "прагматичен".

- Като всяка модерна партия ние се борим за развитие и заетост; но същевременно крепим точно онзи модел на олигархичен грабеж, който спира развитието и гарантира безработица.

- Ние сме нормална партия, бореща се за всеки глас; но същевременно можем да си позволим да се отнасяме към публиката по подигравателно-високомерен начин, тъй като ние гласовете си ги имаме, гарантирани по етническо-религиозна линия.

Това виждаме "отвън" ние, гласоподавателите и данъкоплатците, чиито интереси партиите са призвани да отстояват. Все едно гледаме в парчетата на счупен прозорец, пръснати навън по земята, отделни фрагменти от лицето на някой, който наднича от втория етаж на сградата.

Какво виждат "отвътре" членовете на ДПС, когато застанат пред огледалото? Виждат ли цялостна идеологическа физиономия – или и те гледат фрагменти, от които се мъчат да сглобят някаква по-обобщена физиономия?

Ако изберат по-лесното – да гледат лицето на своя председател Местан, членовете на ДПС ще видят уверената физиономия на човек, който и за секунда не допуска, че има проблем. Което само по себе си е още един грамаден проблем, който трябва да бъде подреден до всички останали проблеми на ДПС.

Ако гледаме само физиономията на Местан, никога няма да разберем, че ДПС е в криза.

А истината е, че криза има – и тя е екзистенциална

т.е. опира до възможността ДПС да престане да съществува. Отсега виждам високомерните усмивки на видните депесари, затова напомням: такива партии винаги влизат в такива кризи там, където има демокрация. А в България има демокрация, колкото и самата ДПС в момента да е изолирана от контакти с нея.

Ако ДПС изчезне – а това няма как да не се случи, защото демократическите системи изяждат партии без идентичност – това не е непременно повод за радост. Защото ако останалите партии продължат, както досега, да се гнусят от това да представляват турци, помаци и цигани – това изчезване няма да е в националния интерес. Цели групи от населението ще останат непредставени в политическия процес и ще се превърнат в политически гета, генериращи обида, гняв и екстремизъм.

Но е факт, че в този си вид ДПС не обслужва националния интерес. А той е следният: ДПС да може някой ден да ни каже, без да ни качва на черешата или продава шменти-капели, къде се разполага в определението на Едмънд Бърк за партия:

- Каква група хора са?

- Как си представят националния интерес, който искат да преследват?

- И в това си преследване върху какъв принцип са стъпили, по който са постигнали съгласие?

Дотогава единствената видима полза от ДПС би била, че поне не са радикални ислямисти (нещо като единствената видима полза от Патриотичния фронт – че поне не са агенти на Путин). Това обаче вече не ни върши никаква работа. /dnevnik.bg