По-добра ли ще е 2015 г. за България? Има ли рецепта за съживяването на икономиката ни? Колко ще "живее" кабинетът "Борисов 2"? Чия страна трябва да вземем в престрелката между Вашингтон и Москва? Кога етикетът "българска работа" ще стане синоним на качество? И как се празнуват Коледа и Нова година по царски? На финала на бурната 2014 г. "Стандарт" потърси отговорите от Симеон Сакскобургготски.
- Г-н Сакскобургготски, изпращаме една тежка година и в политически, и в икономически план. Вие сте известен с оптимизма си. Виждате ли положителните страни на ситуацията, в която се намираме?
- Не знам защо ми приписват, че съм оптимист. Аз съм по-скоро реалист, но не съм черноглед. И вероятно това понякога се тълкува като оптимизъм. За много хора вече е ясно, че кризата преминава. Спомняте ли си преди 7 години къде бяхме и какъв път имаше да се извърви? Поне в това отношение кризата наистина е зад нас. Сега трябва да се постараем да си извлечем поуките и да имаме енергия за действие. Не само да се оплакваме и да се вайкаме, че едно или друго не върви и че всички са виновни. Понякога е нужно човек да се погледне в огледалото, да запретне малко ръкавите и да действа.

- Как ви се струва сегашното правителство? Стабилно ли е и колко време му давате?
- Това е труден въпрос. И аз съм минал през подобно изпитание. Всичко зависи от самите партньори в коалицията. Ако гледаме идеалния вариант за страната - правителството да си изкара конституционния мандат, тогава тази стабилност дава положителен и окуражаващ сигнал за политиката и икономиката ни, както и навън.

- Какво според вас трябва да се направи, за да тръгне икономиката ни нагоре?
- О, ако имах универсалния отговор, щях да съм го прилагал и по мое време. Тук въпросът е да се определят 2-3, максимум 4 приоритета или цели и оттам нататък да се действа. Другото е, винаги съм го казвал, по-малко държава и повече инициативност.

- Вие сте работили с Бойко Борисов и го познавате добре. Съумява ли той според вас да балансира между позициите на партньорите в управляващата коалиция, които често са различни?
- Трудно е да кажа, защото не съм в кухнята. Това е въпрос по-скоро към премиера. Аз знам това, което знаят всички други граждани. Трудно е, разбира се, в коалиционно управление, но това е тенденция в много страни. В България имаме интерес да привикнем към подобна практика - ветрилото да е по-широко и да може да се управлява с по-силна политическа подкрепа.

- Много искри прехвърчат между депутатите. Одобрявате ли езика, който използват?
- Може би заради начина, по който е минал животът ми - къде ли не съм живял, винаги се оглеждам как е другаде, преди да се съсредоточа върху, да кажем, някоя наша тема. Стига да видим други парламенти, това няма да ни се стори нещо особено. Въпросът е, че в крайна сметка самото название "народен представител" е нещо престижно. В това отношение поведението им трябва да съответства на нужното ниво. Помните, когато бях премиер, се опитвах да бъда максимално сдържан. Много хора считаха това за малодушие. Напротив. Бих казал, че да стиска човек зъби е далеч по-трудно, отколкото да отвори една голяма уста и да каже някоя тежка дума, която не води до нищо.

- Имате ли пари в български банки и бихте ли им се доверили след случая КТБ?
- След 5 г. от този мораториум (върху върнатите на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза земи и имоти - б.р.) не съм в състояние да имам пари в български банки. Но не виждам по принцип защо да нямам. Защото, ако има един случай или едно изключение, има други институции, които функционират нормално по общоприетите правила. Не бива да драматизираме или да се обобщава, което за мен е опасна практика. Ако говорим, трябва да е казус по казус, а не така - накуп.

- Издадохте мемоарите си в книгата "Една необикновена съдба". Какви са отзивите месец след премиерата и у нас, и в чужбина?
- Засега - общо взето, добри, виждам голям интерес. Ще се преведе също на английски и испански. Исках от първо лице да напиша тази книга, и то за да се опитам по още един начин да рекламирам България. А не за да си правя имидж. Мисля, че в съдържанието на книгата го доказвам.

- Работили сте като консултант на различни големи корпорации през годините, каква според вас ще е съдбата на "Южен поток"?
- Знаете ли, консултант не си спомням да съм бил. Участвал съм в бордовете на компаниите, в които съм работил. Казвам го, за да направим разликата - едно е да даваш съвети, а друго е да участваш и да отговаряш. Така че в това отношение съм бил запознат с различни теми в големи компании. Като премиер - също. Смея да кажа, че колкото повече тръби минават през една страна, толкова е по-добре за икономиката и за ролята на държавата, през която минават. За жалост, тук въпросът се политизира страшно много и се превърна в нещо твърде сложно. А икономиката не е толкова сложна - там има интереси и приоритети, най-вече национални интереси. Оттам нататък човек може да си избере и да намери начина, по който да се справи с големи, мащабни инфраструктурни проекти. Продължавам да мисля, че "Южен поток" е нещо много интересно.

- Как оценявате отношенията на България със САЩ, ЕС и Русия?
- Ако е на фона на "Южен поток" - пак ще кажа, че се политизира много. Тук трябва да гледаме по един съвсем прагматичен и делови начин. Не става дума само за отношенията Русия и България. Тук има немалко държави, които са заинтересувани. Това е нещо, което заслужава да се разгледа по един колегиален и общ начин. От друга страна, мисля, че трябва да си гледаме нашите национални интереси, възползвайки се от възможностите, които имаме. Да загърбим една страна за сметка на друга - това са залитания. Много по-интересно е да видим кои са допирните точки от общ интерес. Отношенията ни с Русия са безкрайно важни. Няма какво да се опитваме да променим географията - където сме си, ще си останем, докато това кълбо се върти. Със САЩ естествено, че също имаме интереси по редица причини. А пък Европейският съюз - ние сме част от него. Прави ми впечатление хората, като говорят: "О, Брюксел!". Ама ние сме Брюксел сега! Вече бидейки част от ЕС, ние сме Брюксел. Не че има там някаква дирекция или чудовище, което се разпорежда. Не бих ги съпоставил или анализирал по начина "или, или". Не! Трябва да видим какво за нас е прагматичното и най-важното и оттам нататък да действаме.

- Светът с ужас наблюдава случващото се в Сирия и Ирак и нарастващата мощ на "Ислямска държава". Папата заговори за единение с православната църква. Къде виждате ролята на Българската православна църква в този процес, силна ли е тя?
- Това са три отделни въпроса. Всички сме повече от ужасени от случващото се в Близкия изток. Нарастващата мощ на "Ислямска държава" - allegro non troppo, както се казва. Нека да гледаме на нещата по един по-аналитичен и стратегически начин. Много шум се вдига наоколо, но факторите, от които зависят тези хора, трябва да се анализират по-прецизно. Защото сега почти се насърчават още повече. Може много бързо да се ограничат дадени действия, стига да има желание от страна на по-влиятелните кръгове.
Като православен християнин ще кажа, че посещението на папата при патриарх Вартоломей е чудесно събитие. Но не бива да забравяме, че от 1054 г. сме разделени. Едва ли това посещение ще постигне желаното обединение.
Българската православна църква е много важна за нас - свързана е не само с историята, но с българското, със самочувствието ни на българи. Зависи и човек дали е вярващ. Имаме и сънародници, които не са православни, но са българи. Така че не бива да се гледа ексклузивно. Така мисля, така усещам нещата. Не знам дали греша.

- Сбъдват ли се според вас пророчествата на Нострадамус за Трета световна война на верска основа?
- Като съвсем млад, 15-годишен, прочетох някои неща от Нострадамус. И у мен останаха въпроси. Човек, като ги прочете тези работи, може да си ги изтълкува според настроението на деня или според желанието. То е като късметчетата. Прекалено съм рационален, за да ми прави всичко това някакво впечатление.

- Пътувате много по света. Как ви се вижда отвън България и какви са впечатленията на чужденците за страната ни?
- Препоръчвам на хората, които могат, да пообиколят някоя друга страна и тогава ще придобият по-ясна представа за самите нас. Защото тогава можем да сравним и да направим заключения. За чужденците - зависи. Има туристи, инвеститори, дипломати, журналисти - това са много гледни точки към България. Бих се радвал нещата тук да се развиват по един изряден начин, за да ни сочат винаги като пример. Да се надяваме, че постепенно може и така да стане. Понякога си мисля някой като махне с ръка и каже: "Абе, това е българска работа!", че ми се иска да обърнем тази фраза и да стане като нарицателно за нещо добро, сиреч нещо както трябва. Учудвало ме е в някои вестници как при неблагоприятно представяне на българи в чужбина (крадци или специалисти по не знам си какви електронни измами) - пишат "наш направил еди-какво си". Абе, като е нещо отрицателно, защо подчертаваш "наш"! Това ми прави впечатление. Чудно ми е.

- Крисия, Хасан и Ибрахим станаха втори на детската Евровизия...
- Страхотни са!

- Кобрата се изправи срещу Кличко. "Лудогорец" играха в Шампионската лига. Гледахте ли ги, стискахте ли им палци?
- Стисках палци, разбира се. Въпреки че съм на такава възраст, не ми остава време да проследя всичко. Понякога гледам телевизия, за да видя само новините. Но следя, разбира се. Това са емоции все пак.

- Кои са местата в България, които ви впечатляват?
- Колко часа имате? (смее се) Не го казвам като шега. Наистина, като погледне човек, ние сме 15-та по големина страна в Европа - сравнително малка, но с такава природа и други дадености. Много пъти съжалявам, че няма как да покажем страната по друг, по-добър начин - да са в по-добро състояние горските пътеки, ако щете, или курортите. Има други страни, които имат далеч по-малко, но се рекламират по-добре, поддържат си красотите по-старателно. А ние тук имаме наистина богатство, не го казвам от глупав шовинизъм или фалшив патриотизъм, но някак липсва инициативност. Ако всеки допринесе с по нещичко, дори самите туристи - като види захвърлено нещо, да го прибере, както аз правя, ще можем да се справим без мерки, пари, европроекти. Забелязвам, като попиташ някой човек защо е така, и той отговаря: "О, това не ми е работа!". Чакай малко, ти минаваш оттук всеки ден, ти участваш в обществото. Ама не му била работа! А всеки от нас е добре да се позамисли с какво може да помогне на страната си и на имиджа й.

- Какви житейски съвети следвате?
- Има една приказка на испански, че човек е единственото животно, което се спъва два пъти на едно и също място. Опитвам се да си извлека поуката от грешките и да не ги повтарям. Иначе канони нямам, аз съм с много широк мироглед. Намирам поуките от едно или друго и от това се водя.

- Поддържате ли връзка с министрите от вашето правителство?
- Когато имаме време, с удоволствие се срещаме - не само с министри, но и с хора от екипа. Винаги е приятно. Но всеки е много зает, така че не може да е много често.

- Продължават делата, които държавата води за т.нар. царски имоти. Вие как се чувствате след тези съдебни решения? Стана ясно, че съдите държавата в Страсбург?
- Аз се защитавам като европейски гражданин от нещо, което не е справедливо. Това съвсем не е срещу България, а срещу тези, които завеждат делата тук, знаейки пределно ясно, че тези имоти са били частни. Има подробен списък, направен през 1946 г., и хората, които са ги описали в онзи момент, надали са били монархисти. През 1998 г. това се потвърждава при съвсем друг режим. И след това започват дела. Жалко е за имиджа на страната. Живял съм 55 г. без тези имоти. Омерзен съм от мотивите, с които тръгват тези истории. Това не помага и на хората да усещат, че в една демократична държава частната собственост се уважава и е неприкосновена.

- В резиденция "Врана" догодина ще е готов Музеят на царското семейство, който в момента подготвяте?
- Музеят не е на царското семейство, а на Третото българско царство. В книгите и в мисълта на много сънародници то е нещо, което не съществува. Всичко започва от 1944 г. или от Освобождението. А е имало един период, в който България наистина е била на ниво. Затова си казах, че може би би било интересно за поколенията да видят, че го е имало този период, защото той е бил систематично изопачаван или заличаван. Може би догодина, живот и здраве, малко по малко ще го подредим. Надявам се, че ще бъде интересно за историци или за ученици. Музеят ще включва всякакви експонати и архиви, получих и предмети от роднини от Европа, които ценят това, което правим. Няма да има официално откриване - знаете, че не съм по шоуто. Като сме готови, хората ще научат, че има такъв музей.

- Повечето хора в днешно време са във Фейсбук. През телефоните си влизат в сайтове и социалните мрежи. Вие ползвате ли често интернет, Фейсбук?
- Възхищавам се на много хора, които имат време за това. Сигурно е нещо много полезно. Характерът ми е такъв, че не усещам и не чувствам никаква нужда постоянно да се изказвам. Каквото си заслужава, ще го съобщиш, каквото е интересно - ще го види друг. А то като една надпревара се получава в социалните мрежи сега да покажеш, че си в час. Това понякога не ти дава време да се позамислиш, преди да напишеш нещо. Първият човек от моите познати, който пишеше във Фейсбук и ми каза: "Симеоне, и ти би трябвало", беше колегата ми тогава премиер Расмунсен, който след това стана генерален секретар на НАТО. Той ми разказа как вечерно време пише. Аз си рекох: "Боже Господи, на фона на всичката работа, дето имам, ако трябва и с това да се занимавам... Не, благодаря!". Възхищавам му се. Сигурно има съответния ефект. Хората го намират по-модерен, интересен. Аз гледам да си свърша работата, а хората все някак ще разберат какво правя.

- Каква е традицията във вашето семейство и за Коледа, и за Нова година?
- Може би заради обстоятелствата - първо живеехме тук, после в Египет, в Испания, нямаме някаква друга традиция извън общоприетата. След това - вече със снахите и зетя гледаме да се съобразим, че всяко семейство трябва да бъде и с другото семейство. Навремето беше много сложно до 1968 г. с двете Коледи (дотогава БПЦ празнува Коледа през януари - б.р.). Но наистина нямаме специална традиция.

- Съпругата ви царица Маргарита през януари става на 80 г. Как ще посрещнете юбилея?
- Много впечатляващо е да си съпруг на 80-годишна дама (смее се). Нейният характер е такъв, че помоли всички - приятели, роднини и семейството, нищо специално да не предприемаме. Нямаме Фейсбук, затова използвам да кажа, че няма да бъдем в София, ще сме в Испания. Ако някой би пожелал да й изпрати цветя, по-добре да направи дарение, където избере. Това е по-приятно като чувство и Маргарита така го вижда. Тя е скромен човек, не държи на салтанати.

- Внуците ви растат, какви искат да станат - поне по-големите вероятно вече са наясно?
- Голямата дъщеря на Кирил - Мафалда, вече втора година следва в Бъркли, университет в Бостън. Тя композира съвременна музика и пее, много й допада. Не знаех, че това е нещо като наука. На княз Кубрат първородният син Мирко пък първа година следва медицина. Това също много ме радва, защото баща му е чудесен хирург и е завършил същия университет. Другите са още в училище. Но ми се струват сериозни, благонадеждни да ги наречем (смее се).

- Калина и Симеон-Хасан взеха ли си българските паспорти?
- Те са си в Рабат. Калина се беше видяла с вицепрезидента г-жа Попова при посещението й в Мароко. Малкият учи в американски колеж. Калина се картотекира като български състезател по езда. Щастлива е, че участва на конни състезания като Калина Българска.

- Какво си пожелавате на себе си, пък и на всички за Новата година?
- Здраве. Пък може би и малко повече доброта. Има дефицит./БЛИЦ