Ивайло Иванов е роден на 21.2.1967 г. в град Тетевен. През 1998 г. завършва Стопанската академия "Димитър Ценов" в Свищов - специалност ”Финанси и кредит”, магистър. През март 2003 г. започва работа в Агенцията за социално подпомагане (АСП) като главен счетоводител в отдел ”Финансово-счетоводен”, работи като началник-отдел ”Вътрешен контрол” в инспектората и директор на дирекция ”Финансово-стопански дейности и управление на собствеността”. От 21.11.2003 г. до 31.8.2009 г. е зам.-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
- Г-н Иванов, вече стана ясно, че социалните трапезарии ще работят целогодишно, а най-бедните българи ще получават пакети с хранителни продукти. Кога ще стартират тези услуги?
- На 5 декември Европейската комисия одобри новата оперативна програма за храна по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се. Тази програма е на стойност 104 815 264 евро, като това е частта, която ЕК дава. Добавката, която България прави като национално съфинансиране, е 18 496 812 евро.

Тази програма има два компонента. По единия ще подкрепим обществените трапезарии, които ще станат целогодишни. Сега с национални средства тези трапезарии функционират само през зимния период, а със средства, които ще отпуснем на всички общини, те ще могат да работят през цялата година и хората ще получават топла храна. Идеята е тази част от програмата да стартира от април 2015 г., когато свършва тази, която се финансира с национални средства. Целевата група за тези социални трапезарии са 260 000 българи, които получават енергийни помощи. От тази програма ще могат да се ползват и хората от регионите, където възникнат бедствия.

Вторият компонент на програмата включва раздаване на пакети с хранителни продукти. В началото на следващата година ще обявим обществени поръчки за доставчик на храните и за избор на партньорска организация или на няколко организации. Неправителствените партньорски организации трябва да разполагат със складово помещение и да имат опит, защото те ще се занимават с логистиката и раздаването на пакетите. Надяваме се обществените поръчки да приключат до края на май. По принцип обществените поръчки траят около 2 месеца, след това е възможно да има обжалване. След края на всички законови процедури ще може да започне и самото раздаване на храни. Това, което сме заложили като хранителни продукти в пакетите, е олио, ориз, брашно, боб, леща, спагети и захар.

- Данните показват, че през последните години значително расте броят на майките студентки, които получават помощ в размер на 2880 лв. Част от жените записват висше образование само за да получат пари, а след това прекъсват следването си. Има ли предложения как да се ограничат тези злоупотреби?
- Много нарастват помощите за майките студентки. През 2012 г. са отпуснати 3090 помощи за над 8,7 млн. лв. През 2013 г. броят им е бил 4532, за което са били нужни над 12,9 млн. лв. Към 30 ноември тази година майките студентки, получили по 2880 лв., са 5969, а за изплащането на помощите са били нужни над 17,1 млн. лв. Всяка година броят на майките студентки нараства с около 1500.
Това, което направихме, е да предложим на Министерството на труда и социалната политика да бъде изменена нормативната уредба. Сред предложенията е да се гледа дали майките продължават да учат до края на обучението си, т.е. не са се записали само за да вземат помощта.

Ние констатираме, че има много майки, които след първия семестър се отказват от следването си. Ако има уважителна причина и е прекъснала обучението си, тя трябва да представи доказателство за това.
Нашето предложение е да има подоходен критерий за майката, тя да не е осигурена по реда на Кодекса на труда, както и да има санкция, в случай че жената не продължи да учи.

- Какъв е подоходният критерий, който сте предложили на МТСП?
- Това са само предложения, които се обсъждат. Ние не искаме да стесняваме кръга на хората, които получават този вид помощ, защото това е стимулираща мярка за майките студентки. Идеята е да се справим с тези, които се опитват да злоупотребяват.

- Какви други опити за злоупотреби в системата на социалното подпомагане срещате? Преди няколко години имаше опити за измама на хора с фалшиви протоколи от ТЕЛК-ови решения, продължават ли тези опити?
- Преди време установихме 66 фалшиви ТЕЛК-ови решения. Бяха заведени изпълнителни дела по тези случаи, сезирана беше и прокуратурата. Това, което направихме от тези случаи, беше да изискаме всички ТЕЛК-ови решения да ни ги представят органите от Министерството на здравеопазването. Това усложнява донякъде работата, но за сметка на това дава гаранция, че сумите се отпускат правомерно. Традиционен опит е да бъде спестена част от информацията, която се попълва в молбата за отпускане на помощи. Тези опити намаляват, защото системата кореспондира с почти всички останали органи и получаваме нужната информация.

- А на колко социално слаби сте спрели помощите заради злоупотреби тази година и каква е тенденцията спрямо предходната?
- От началото на годината до края на октомври сме санкционирали 2703 семейства на различни основания. Средномесечно на 55 семейства, които не са представили бележки, с които да докажат, че са поставили задължителната имунизация на децата си. За сравнение през миналата година семействата са били 57. За периода януари-октомври на 992 семейства са били спрени помощите, защото децата не са ходили на училище. През 2013 г. средномесечният брой на санкционираните семейства заради отсъствия от училище е бил 845. Отказалите да полагат общественополезен труд от началото на годината до края на октомври са 1204-ма. За тях помощта за безработица се спира за 2 месеца. На други 452-ма помощите са спрени за 2 години, защото са отказали да полагат общественополезен труд за втори път.

- До 2021 г. трябва да приключи процесът на деинституционализация и децата от домовете за сираци да бъдат изведени от тях. В този ред на мисли засилва ли се интересът към осиновяването и приемната грижа?
- Деинституционализацията е сложен процес и не се състои само в това да изведем децата от институциите. Общата логика на процеса е да тръгнем с превенцията, т.е. опитваме се да оставим детето в семейството. Ако това е невъзможно, търсим начин детето да бъде настанено при близки и роднини. Ако и този вариант е изчерпан, детето да се вписва в регистъра за осиновяване или да бъде настанено в приемно семейство. В последните години приемната грижа се разви много. През 2011 г. утвърдените приемни семейства са били 1022, а към 31 октомври те вече са 2281, от тях 1156 са утвърдени по проекта „И аз имам семейство”.
Според нас осиновяването е най-добрата мярка за едно дете. През 2013 г. са били осиновени 737 деца. Към края на октомври кандидат-осиновителите са 1596, а децата в регистъра са 3227. От началото на годината осиновените деца са 566.

- Продължават ли кандидат-осиновителите да имат претенции към децата - да са малки, здрави и от български произход?
- Да. Над 90% от кандидатите искат детето да е до една година, да е здраво, от български произход.

Анна ЕФТИМОВА, в. "Монитор"