Когато става въпрос за проблема със застаряващото население на планетата, често се дава решение за увеличаване на пенсионната възраст. Според “Икономист” обаче сред последствията от подобно решение ще бъде засилването на неравенството между богати и бедни.

Представителите на по-бедните прослойки от обществото по ред причини не учат в колежи и университети, респективно работят повече време в сравнение с по-богатите. И живеят по-кратко (според данни от редица проучвания), което означава по-малко време живот като пенсионери.

С годините този проблем се задълбочава. Проучване в САЩ, Великобритания и Франция дава доказателство в цифри. И в трите държави по-богатите живеят по-дълго след 65-тата си годишнина в началото на 21-ви век в сравнение с 90-те години на миналия.

Отвъд океана скокът е от 17.8 до 20.2 години, в европейските страни съответно 15.1 до 18.4 и 15.3 до 19.8 години. Съвсем друга е ситуацията при бедните хора, където ръст в продължителността на живота има, но той е съвсем минимален.

Какво може да се направи, за да се промени статуквото и поставянето в неравностойно положение на определена група от обществото?

Във Франция, например, има въведен минимум на трудов стаж, за да имаш право на пенсиониране – така тези, които започват да работят по-рано, могат да се пенсионират по-рано. Към момента този период е 41.5 години, което според експерти е ниска граница. Очаква се вдигане до 43 години в рамките на следващото десетилетие.

Професии като полицай или пожарникар пък дават възможност за ранно пенсиониране, предвид спецификата на работата.

Според “Икономист”, цитиран от dnes.bg, може да се мисли за следния подход – запазване на стандартната пенсионна възраст, но да се плащат обезщетения на тези, които по здравословни причини просто не могат да работят след навлизане в 60-те години. Но това едва ли ще реши проблеми с покачването на пенсионните разходи, дори напротив.

Във Великобритания броят на хората, които всяка година предявяват претенции за неработоспособност в периода 1970 – 2011-та г. е нараснал с около 600%. Друго проучване за същия период с въпрос за личното здраве на анкетираните обаче не показва сходна драстична разлика.

Що се отнася до частните пенсионни фондове, на теория може да се изплащат по-големи суми на хората с по-ниска продължителност на живота. Но дали това е приложимо на практика е спорен въпрос, защото съществуват законови пречки. Още през 2011-та година Европейският съд постанови, че анюитетът за мъже и жени трябва да бъде равен, въпреки че жените живеят по-дълго (като средна стойност).

Специалисти от Организация за икономическо сътрудничество и развитие посочват, че обвързването на параметрите за пенсия с продължителността на живота би било регресивен ход. Съществуват много условности, необходими са много сложни преизчисления и нагласяния.

Да, това определено е така. Но изглежда трябва да се опита.