Казват, че има сгради с дух и царствена осанка, а "Къщата с ягодите" на "Сан Стефано" 6 е като извадена от стихотворение на Димчо Дебелянов – романтичен отглас от минали времена, в които смехът и изтънченият вкус са застинали в стоп кадър.

Няма софиянец, който да даде ясен отговор защо съсипваме и обричаме на разруха едни от най-ценните имоти в центъра на столицата. А те не са толкова много, предава репортер на БГНЕС.

Никой не знае защо аристократичната постройка на два етажа е наречена "Къщата с ягодите" - може би, заради градска легенда или в двора й просто са били засадени ягоди. Но е като жена с бурна история, а такива винаги са били обект на любопитство, на завист и на неизживян копнеж. Днес къщата е като грохнала старица със следи от бурна, заможна младост. Прозорците са изпочупени, порталът за карети и красивите каменни стълбища са с изкъртена мазилка, дворът - запустял.

"Къщата с ягодите" е била собственост на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович, проектирана е от завършилия училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе български архитект Георги Кунев. А е построена между 1927 г. и 1930 г. Очевидци разказват, че има пет спални, салони за прием на гости, подиум за музиканти, голям кабинет, стаи за прислуга, веранда, врати с кристални стъкла, камина с червен мрамор, барелефи… Едва ли някой знае каква е съдбата на обзавеждането - по онова време богатите български семейства са купували мебелите си основно от Виена. От оригиналната ограда има отчупено голямо парче или просто се е срутило, така че всеки може да влезе в двора и да проникне в къщата, която някога е била посолство, щаб на чужда резидентура и търговско представителство.

Днес това архитектурно бижу, потънало в прах и забвение, макар че е обявено за паметник на културата още през далечната 1978 г., е собственост на един от най-богатите българи - директорът на "Лукойл" Валентин Златев.

"Къщата с ягодите" Златев получава през 2012 г. от фирмата на своя баща Васил Златев - "Агрохолд", който пък я купува през 2004 г. Купува я… и забравя за нея. Вече 10 години никой не пипва и керемида да поправи, както се казва. Къщата минава и през изпитание, когато става обект на машинация от имотни измамници, но се оказва твърде голям залък за амбициозните аматьори.

Направихме опит да се свържем с Валентин Златев чрез ПР агенцията на Диана Дамянова "Ди енд Ди" , която обслужва делата и имиджа на петролния бос, но оттам вежливо отбиха интереса ни. Сигурно има защо.

Потърсихме мнения на специалисти. Не ми се иска да мисля, че тази къща е обречена, сподели с нас арх. Габриела Семова, председател на дружество "Архитектурно наследство към Съюза на архитектите в България. За съжаление такива имоти се търсят, за да се оставят в разруха и след години да построят на тяхно място жилищна или офис сграда, каза тя. Смея да вярвам, че има начин "къщата с ягодите" да се реставрира с финансовото съучастие на собственика и на общината, за да се възстанови в пълния й блясък, продължи арх. Семова. Стойността на такива къщи не се губи, независимо от лошото им физическо състояние, отбеляза тя.

Дори и в сегашния закон има възможност общинските власти да направят нещо и трябва да го направят, убедена е арх. Светлозара Шаханова, заместник-председател на Съюза на архитектите в България. Така както се случи със сградата на бившето китайско посолство, припомни тя. Успяха да се споразумеят със собствениците и къщата, както виждате, вече е реставрирана. Значи - има начин. Смятам, че общината трябва да се задвижи по въпроса, изрази надежда арх. Шаханова. Никой друг освен общинските или държавни власти не могат да се справят , т.е. да прилагат закона - това се иска, нищо друго. А според закона собственикът на къщата може да бъде накаран да я реконструира, ако ли не, общината я изземва, ремонтира я и собственикът плаща за тези дейности, поясни арх. Шаханова. Архитектите като гилдия каквото можем-правим, т.е. пишем писма до общината, до Министерството на културата, правим интернет акции с подписки и… дотам.

Какви са намеренията на собственика на "Къщата с ягодите" така и не разбрахме.

За мнозина българи и гости на София столицата ни, извън центъра, остава един сив град с панелни блокчета и натруфени хотели, потънали в безвкусиците на кварталите. Чудим се, толкова ли са много архитектурните богатства на градовете ни, че да ги даваме без битка в ръцете на хора, за които парите и търговския интерес са единствените свещени ценности. /БГНЕС