Георги Стойчев е изпълнителен директор на Институт “Отворено общество” - София и участник в изработването на рейтинга на висшите училища в България

- Г-н Стойчев, защо си заслужава един кандидат-студент и родителите му да прегледат задълбочено рейтинговата система на българските висши училища? Какво ще им даде това?

- Кандидат-студентите са изправени пред огромно разнообразие от възможности за получаване на висше образование в България. В страната има над 50 висши училища, които предлагат обучение по стотици специалности в над 50 професионални направления. Рейтинговата система помага на кандидат-студентите да се ориентират в това многообразие и потенциално да направят информиран избор. В системата потребителите могат да намерят сравнителна информация за висшите училища във всяко едно от съществуващите професионални направления, включително и за предлаганите от тях специалности.

Включени са данни за реализацията на завършилите, за научната дейност, учебната среда, удовлетвореността на студентите, успеха им от дипломата за средно образование и т.н. На базата на подобни данни потребителите могат да сравняват университетите и да правят индивидуални класации съобразно собствените си предпочитания и житейски приоритети. Допускането е, че когато кандидат-студентите имат повече възможности за информиран избор, рискът от разочарования в бъдеще ще бъде по-малък.

- А защо си заслужава обществото да се замисли върху общата картина, която се вижда за системата?

- Във висшето образование са насочени съществени публични и частни инвестиции и е нормално да се питаме каква е тяхната ефективност. Данните в рейтинговата система показват, че много често едни и същи инвестиции по едно и също професионално направление в различните висши училища водят до различни резултати Анализирането на тези различия позволява да се търсят пътища за подобряване на структурата на висшето образование и на ефективността на публичните и частните инвестиции в него.

Основният извод от обобщените данни в системата е, че висшето образование като цяло намалява риска от безработица сред завършилите и увеличава шансовете им за професионална реализация. Завършилите висше образование в България през последните 5 г. в огромното си мнозинство работят, като едва 3,7% от тях са регистрирани като безработни. Проблемът е, че всеки втори работи на позиция, за която не се изисква висше образование, като различните направления и висши училища имат различен принос за този резултат.

В някои направления, включително и при най-масовите като икономика и администрация и управление, близо 2/3 от завършилите не работят на позиции за висшисти. В същото време в направления като медицина наблюдаваме практически пълна реализация на завършилите и очертаващ се остър дефицит от кадри. Подобни дисбаланси показват, че основният въпрос пред висшето образование в България не е толкова свързан с размера му, колкото в неговата структура. Питането е как да направим така, че повече студенти да се обучават в направления, при които се очертава дефицит от кадри и от които пазарът на труда има по-голяма нужда, за сметка на други, при които наблюдаваме свръхпроизводство на кадри, които не намират пълноценно приложение на придобитото висше образование.

- Какъв е вашият отговор?

- Единият от начините е чрез създаване на предпоставки за информиран избор от страна на кандидат-студентите и за постепенното синхронизиране на този избор с нуждите на пазара на труда. Във висшето образование, както и на много други места, действа принципът, че търсенето определя предлагането. В случая обаче трябва да се има предвид, че висшите училища реагират на търсенето от страна на кандидат-студентите, а не пряко на търсенето от страна на пазара на труда. От тази гледна точка за формирането на структурата на висшето образование нагласите на кандидат-студентите може да се окажат по-важен и по-определящ фактор от исканията и плановете на работодателите.

Структурата на висшето образование потенциално може да се подобри и чрез постепенното обвързване на поне част от финансирането на висшите училища с резултатите от тяхната дейност, включително с реализацията на завършилите на пазара на труда. Вече виждаме първи стъпки в тази посока.

- Какво дава този рейтинг на работодателите – ако сте мениджър на фирма, какво може да научите от него?

- Първият извод за работодателите е, че ако имат нужда от определени кадри с висше образование, то те трябва да започнат да ги търсят и привличат още в средното училище, когато учениците решават какво и къде да следват. Това е периодът, когато може да бъде осъществена най-ефективната комуникация за бъдещите нужди на пазара на труда, за да може максимален брой кандидат-студенти да направят информиран избор в синхрон с тези нужди. Активизиране на комуникацията с кандидат-студентите в този период може да доведе и до мотивирането на по-голям брой младежи да учат в България вместо в чужбина и съответно този талант да се превърне в ресурс за българската икономика вместо да изтича. В това отношение според мен все още има неизползван потенциал.

Друго нещо, което работодателите могат да открият в рейтинга, е детайлна информация за броя и вида на специалистите с висше образование, които през следващите 5 г. ще излязат на пазара на труда, както и за регионалните различия и наличието на съществен и неизползван потенциал от кадри с висше образование извън столицата.

Така например, докато секторът на информационните и комуникационните технологии изпитва остър дефицит от кадри в София, специалисти с подобна квалификация, получена в университети извън столицата, стоят без работа или се реализират на позиции, които не са свързани непременно със специалността им. Подобряването на връзката на работодателите с подобни висши училища и потенциалното изнасяне на част от бизнеса извън София по посока на подобни университетски градове може да се окаже взаимно полезно.

- Какво трябва да се промени в средното образование и в икономиката, за да се подпомогне реформата на висшето образование?

- Това, което средните училища могат непосредствено и краткосрочно да направят, е да отделят повече време, включително в рамките на учебната програма, за да информират учениците за възможностите, които различните висши училища предлагат за продължаване на образованието в България. В крайна сметка изборът на висше училище и специалност е сред първите и един от най-важните, които повечето ученици правят след завършване на средното си образование, и е нормално да се очаква те да бъдат подготвени и подпомогнати да направят този избор в рамките на обучението си в средните училища.

Друго нещо, за което трябва да си дадем сметка, е, че на фона на масовизацията на висшето образование и разширените възможности за неговото получаване извън страната за българските висши училища все по-важен става въпросът не колко са добри най-добрите ученици, а колко е добро средното ниво, което се постига в рамките на училищното образование.

Ако допуснем, че голямата част от учениците с най-високи постижения – тези, които в повечето случаи минават през елитните и профилираните гимназии – в крайна сметка търсят възможности за получаване на висше образование в чужбина, по необходимост българските висши училища в масовия случай разчитат на останалите.

В този смисъл политики и реформи, които са насочени към подобряване на средното ниво на постиженията в средното образование и преодоляването на дълбоките различия между учениците с най-високи постижения и останалите, особено по отношение на функционалната грамотност и подготовката по ключови предмети като математика, биха се отразили положително върху висшето образование./24chasa.bg